От минало с бъдеще

- Хайде момичета, пригответе се по-бързо.-каза Инес и седна на диванчето си, където въздъхна и се загледа в туткащите същества.

Той провери дали са облечени, преди да остави багажа, после си погледна и часовника... о, супер... неговия шеф май закъсняваше, а...

Тя и Инес чакаше Гио, за да започнат шоуто..

Най-после... той се довлече, като носеше в едната си ръка тортичката.
- Съжалявам, съжалявам, закъснях...

Инес беше залисана с някакви листове и не го чу веднага, но другите го видяха де.



.да няма рожден ден??V

- Слава богу, господине! Не малко, а много закъсняхте!
- Всичко е наред! Ще наваксаме!

Роден е на 13 февруари... принципно... но пък защо да няма...

- ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ГИО!- кресна Инес и скочи, прегръщайки го силно. Устните й се извиха в радостна усмивка, а тя веднага извади огромния си подарък, е...довечера щеше да има и още, ама не сега, после. - Да си ми жив, здрав, винаги щастлив... както си сега...-не спираше тя да го целува по бузите и да пожелава, а Кармен сотеше и гледаше шашнато към "злата Инес"

- Олеле, ти си се сетила... ама какви са тези подаръци, шашкаш ме... благодаря - всичко беше лишено от ред разбира се, а цяло чудо бе, че тортата още беше цяла...

- На колко ставаш бе?! Дъртак!

- Хъ, не съм дърт! Точно на твоите години съм~
- С пет отгоре?
- Ей, вие там, недейте така!
- Пет отдолу, ако питаш мен...

Тя се засм и го рошна по косата, след това изпляска и викна:
- Не се отпускайте! На работа! Гио и ти, скъпи ми приятелю рожденник!

- Но аз точно затова дойдох. И докато аботим, не може ли да си хапнеш едно шоколадче поне от този шедьовър тук?

Тя подбели оч и и се засмя.
- Дообре де, нали е за теб.

- Е, ако се тревожиш за килограмите... след работа ще ги изразходваме калориите...

- Хич не се тревожа, вкъщи имам фитнес салон, итслабвам си.

- Е, хубаво, хубаво... някой ден ще ти донеса цяла кутия крем карамели тогава. Хайде, да побързаме иначе...

-Ааа, аз ... абе харесва,м да. - засмяно каза и щракна спръсти.- Качвайте се, първата коя е, давайте, живо, живо!

- И която се справи най-добре ще получи парче торта! Я, виж ти, бодигардчето ми за града! Излез навън, моля те~

- Че защо, нека остане да гледа красотии.-нарочо каза и се подсмихна.

- Не го виждам да е много впечатлен и се прозяваше преди малко.

- Е, тук има една красива девойка, тази, която води, нали, нали?

- Най-красивата, естествено... Щом държиш... хайде, остани, Винсенто и ето ти парче торта, че иначе няма да се изяде!

Брей, брей, тя сотеше и наблюдаваше. Сигурно Гио и този Винсенто щяха да се сприятелят скоро.

Този певец просто искаше да направи всички дебели. Е, в крайна сметка му пробута на червенокосия едно парче и го остави да се мръщи и оглежда другата част от тортата, окято трябваше "на всяка цена да опази и с живота си".

- Такаа, номер едно да заповяда.