От минало с бъдеще

Проклятие... за него щеше да е голяма скука.Вече беше споделил мнението си за... ъ, водещата? Не, че не беше хубавка, но пък да седи тук и да я зяпа нямаше особен смисъл. И първото момиче беше кифличка...
- Мога ли да запаля една цигара?

- Навън.- каза тя и веднага след това викна.- СЛЕДВАЩАТА!

Оу, миньонче... интересно как бе станала модел само с тази височина... Приемаха ги обикновено, но търсеха момичета с дълги крачета, нали~ Е, която имаше късмет...
- Че тук нали има вентилационна система?

- СЛЕДВАЩАТА! Ти колко си висока бе, момиче! ЯСНО ПИШЕ НАД 173! ВИЖТЕ КАКВИ КОМПРОМИСИ ПРАВЯ И ПАК! - издивяваше вече тя. - ПУШИ ТУК, ХУБАВО! - каза и на него и викна- ТИ, РУСАТА, ИЗЛИЗАЙ ВЕДНАГА, ОТ КИЛОМЕТРИ ЛИЧИ, ЧЕ СИ НАДРУСАНА!

- Не е надрусана, а е пияна... Не обиждай момичето - съвсем доволен си извади старите цигари, доста посмачкани както винаги в джоба ми и си запали една.

- Нима? А защо не и двете.- отиде при нея, удари й носа и от него падна бяло прахче.- Доказателства. Изчезвай, момиче. Или не, не, стой. Отиваш в болницата.

- По-скоро в комуната я изпрати... че в болницата няма много да й помогнат... какво, искаш аз да ида да я заведа за теб?

- Да, искам, заведи я.- каза тя и му подхвърли ключовете на колата си

- Това за какво ми е? С моята кола няма да се стряскат хората от комуната. Оставям ти ги до тортата, да знаеш. Хайде, скъпа, да идем да пием лекарства.

ТГя повдигна рамене и продължи с шоуто.

Върна се след час и половина или малко повече с поредната си цигара на уста по време на една от техните почивки... и естествено отиде от машината за кафе да си вземе едно.

Едната се приботвяше, другата пушеше на терасата, а машиата за кафе бе точно до терасата.

- Да видим - тук даваха само скъпи кафета, ама какво да ги правеше, по дяволите... четри евро за кафе... лудо и безумно, но не му се слизаше да си търси нормално. Прежали ги парите и си поръча едно дълго със захар.

Тя сякаш беше глуха, пушеше и гледаше.

- Тц, за толкова пари да бяхте пуснали четири захарчета... - измърмори си, после спокойно излезе и той на терасата, без да обръща внимание на никого наоколо и остави кафето, докато си търсеше запалката и цигарите.

Тя въздъхна шумно и тогава успя да му привлече вниманието.

- М? О, ама и ти си била тук. Извинявай за това че ти пуша на терасата, но друга няма наоколо.

Не каза нищо на глупавия му коментар, нейната тераса... въздъхна и продължи дасистои.

Той явно и не очакваше отговор, защото отново я забрави. Ядосан беше... ония психо му бяха направили колата чисто нова... пребоядисана...

Допи си кафенцето, изпуши си цигарката и се махна.

Слава богу... нейната физиономия оставаше само да гледа... е, то сигурно всичко го дразнеше... но основно бе това, че нямаше да се прибере лесно тази вечер. След малко я последва пак в онази зала и седна в ъгъла да зяпа тренировката на подблраните вече модели.
- Хилавки...

Тя се разсмя на коментара му и кимна.
- Моделките ... повечето от тях са хилави. - каза тя, но, хехе, Инес Рамос небеше хилка.

- Заради тях повечето момичета страдат от анорексия. "Трябва да съм 20 кила, за да стана модел, мамо~"

Тя ссе намръщи.
- Това е професия, все пак! Не всеки е за тази работа! Едни имат тяло идеално за това, а други- не! Така че анорексичките изобщо не ги намесвай тук. ТОВА Е БОЛСТ и не е предизвикано винаги от нас! - въздъхна разярено и се обърна към другите - СЛЕДВАЩАТА!И дано да има повече пълнеж!

- Стига да си ги подбрала с пълнеж. - каза, колкото да се намира на работа. Той този Гио го нямаше... Затова и преспокойно пазачът му можеше да си седи точно в този ъгъл, да пуши, че дори и да се понаспи едва ли не. Дано повече наркоманки и такива да нямаше... кола за тях вече не съществуваше.