От минало с бъдеще

- Разбира се, че ще ми кажеш! - почти като заповед щеше да прозвучи, ако изглеждаше по-строг, но не беше. Прегърна я, позволил си да излезе от глупавите формалности на двореца. - Аз видях тези, които ти направиха впечатление. Не се тревожи... винаги се подсигурявам с информация.

- Затова и те обичам толкова! - размаха крачета във въздуха и силго го гушна.- Хехе!

- Поласкан съм. Искаш ли нещо от тези тук? - до трона му имаше масичка с лакомства, защото той обичаше, но пък му бяха и много. - Докато поговорим за... ами, виж... малко се колебая дали трябва да вземем онова момче... онзи... пират?

- Искам курабийки и относно пирата, не съм с игурна, че е добра идея. По-добре изпрати някого, а ако смяташ все пак да си ти, искам да дойда с теб! - о, тя вярваше, че може да засщити баща ди

- Мила, сигурен съм, че ще се справиш отлично, ако дойдеш и ако аз отида... Проблемът е, че е се организирам много трудно... ще спестя много нерви на хората ни, ако изпратя другиго, за жалост. Освен, ако не изляза тайно...

- Тайно? Че защо! Опасно е!

- Така е. Само казвам. Те не моат да ме пуснат иначе. Магьосникът, той винаги се притеснява за това или онова... Но няма значение, все пак, скъпа ми Беатрис. - той я погледна. Магията, която го поддържаше жив в спомените й сякаш се разпръсна и започнаха да валят хиляди и хиляди такива спомени и случки, разговори и ситуации. Просто се връщаха или заемаха старите места в паметта й... или се почистваха от праха, може би.

- БЕАТРИС?!-кресна тя и падна от стола, събуждайки се".-Ама...ама, това малкото, ама аз.. Беатрис?

- Спокойно! Само без паникьосвания. - магьосникът беше спокоен, Бреда също. Те знаеха, че това всъщност е името, което принцесата им носеше... но принцесата тогава. - Забрави за момент името и се опитай да подредиш мислите в главата си. Объркана ли се усещаш?

- И КАК НЕ! - шашнато каза и седна по турски на земята.- Ужас...

Махна към нея и й помогна да се оправи и да подреди всичко там вътре, сред толкова много информация. Магията му действаше успокоително. Имаше обаче друг проблем. Тя беше човекът, който бяха търсели... никак на добре не вървяха нещата... тя си спомняше всичко сега, в главата й бе... те трябваше дори да й се подчиняват, ако тя го пожелаеше.

- Чувствам се изморена.- каза миг след ксато завършиха всичко и се опита да се изправи.

- Поседни и нека ти помине. Ще отнеме време да побереш цялата информация... гарантирам ти обаче, че няма да те боли нищо и че няма да забравиш нищо. Все пак ти си това, което си, независимо от процедируте, на които се подложи, така да се каже.

- А бе верно съм принцеса!-засмя се и ги прегърна и двамата.

- Е... добре дошла каквато си. Вече можеш да ни вярваш, каквото и странно нещо да кажем, а?

- Аз не съм се съмнявала във вас, просто.. сега сама си спомних за всичко.

- Е, предполагам, че поне нещо си подлагала на съмнение. Все пак е трудно човек да се убеди дори в магията, нали? Ще взема да подготвя завръщането на Бреда. - това ставаше, като се опиташе да се свърже с друг от нейните пазачи и други... Нямаше да дискутират сега нейното завръщане.

- Някак си... ама аз... не съм сигурна, че искам да се върна.-бузите й поруменяха. Да, обичаше си Бреда, ама Винс...

- Не ти да се върнеш, а Бреда. Говорехме за това преди магията. Ние не искаме да те връщаме против волята ти където и да е. Дори баща ти би го разбрал. Все пак ти си свободна, нали така.

- Знам, но все пак се предполага, че трябва да се върна, при положение, че знам, че съм принцеса.

- Когато го решиш. Виж, каквото и да е положението у дома, ние няма да умрем без теб, нито ти без нас, сита да има нещо истински важно за теб тук. Ти си наша принцеса и ние искаме най-доброто за теб, независимо какво е. Не е ли така?

Тя кимна, но само тези думи показваха колко скъпи са те за нея.

Магьосникът й се усмихна, беше останал по-наблизо... понеже се водеха от старите стари правила на поведение.
- Не се тревожи. Ако все пак нещо стане, ще се свържа с теб, където и да си... тук, в този свят имам мъничко влияние.

- Поне да гушна Бреда, преди да тръгнете.-изплака тя и ги прегърна идвамата.

- Това отнема време... не се безпокой, ще го гушнеш. А аз съм си тук, ще остана, докато ми се отвори работа у дома - пък и магьосникът можеше да я наблюдава по-ефективно тук, ако се наложеше... и да й помогне да се върне, ако трябваше.