От минало с бъдеще

- Ми господина! Каза, че мислиш, че съм товята принцеса.

- Аз... - смути се, това не беше го казал на един от господарите, за да го клюкарства! - Сигурно не е имал предвид да ходиш там, за да си спомниш коя си или дали си ти...

- Що криеш бе?! Айде обличай се и да идем заедно, айде, айде!

- Не може! В миналото, не може... - той беше объркан най-вече от твърдението. А дрехи... нямаше наоколо, Бреда обикновено знаеше, че се оставят в стаите, пригодени за съблекални, в които се излизаше. Там действително намери нещо, нетипично за този век и култура, но пък по негов вкус.

Тя си се облече съвсем норлмално, с дънки и потник и го изчака.

Каквото му бяха оставили, това беше... хареса му, плата беше копринен... чудесно... Когато се оправи напълно отново се обърна към нея. Не беше толкова червен, поминало му беше... но твърдението й беше странно.

- Хааайде дееееееееееее!

- Отиваме право при него горе и не смей да споменаваш минало - отсече накрая, защото знаеше, че тя просто е разбрала погрешно.

- Ядосваш ме, честно! Той м и каза всичко!

- Но съм сигурен, че не е казал нищо за пътуване през времето пък! - малко се обърка в тази къща същински замък, но най-накрая намери магьосника да забавлява някакво момченце, като подхвърляше предмети във въздуха, а те си оставаха да висят там. Това беше библиотеката на къщата.
- А, освежихте се и двамата предполагам?

- Да, а сега да преминем към важната част, моля ви! Тези увъртания ми лазят по принцеските нерви!

Той остави, каквото имаше да оставя и усмихнато ги приближи и двамата с бастунчето. Приличаше на онези тип герои, като например от Чарли и шоколадовата фабрика. Или пък старовремски граф.
- Може да се окаже, че нищо от това, което ти казах не е вярно. Но в общи линии, ако трябва да си спомниш коя си има два начина. Първият да те оставим да сънуваш и да си спомняш, като подсилим съзнанието ти и го насочим по този път... това не би ти навредило, както и да ти звучи. Другият е да проверим отново чрез магия дали си която си.

- Е, кой от двата начина ще ползваме? На мен ми е вс етая, важното е да разберем, нали?

- Стори ми се, че сънищата ти не се задържат дълго в паметта ти, поправи ме, ако не е така. Ако съм прав все пак, ще опитаме втория начин и за него ще ни трябва Бреда, а после ще видим.

- Нали знаеуш, че повече от 50% се губи след като се събуди човек? Нормалто.

- А принципно не е така при нас. "Спи и сънувай, живей и мъдрувай, пий от извора на радостта...". В миналото на народа ти сега е имало хора, които са живеели хем в реалността, хем в сънищата... предричали са, гадаели са, помнели са.

- Е, тук изглежда нее така.

- Зная. Явно и затова при теб не би се получило. Ако си ти принцесата, си привикнала с живота тук. Ти няма да забравиш нищо от това, което знаеш тук. Просто ще си спомниш коя си и как си дошла. Ще обясня процеса. Бреда ще трябва да открие източниците на твоята енергия и да ги отключи. Ако има спомени, които искат да излязат, ще излязат.

- Е, давайте.

Онзи посочи послушника си да се занимае с това. Главният просто щеше да стои отстрана и ако нещо се объркаше, щеше да помага. Бреда засвети като електрическа крушка, когато се наложи да затвори очи и да се съсредоточи. Тя нямаше да усети нищо, но той вече бе намерил скритата енергия, която притежаваше всеки човек и сега щеше да я отключи частица по частица.

А т я с ъщо се бе разсветила и сега просто стоеше с притворени очи на един стол.
Спомен:.......?

- Отказвам. - беше ясен мъжки глас с изключителна мелодичност. Може би някак сладък, но и категоричен в същия момент. Говореше от тъмнината на трона и там никой не можеше да го види, нито пък да проследи реакциите му. Те трябваше да познават всичко по гласа му. Намираха се в тронна зала, момиченцето стоеше между тях. Магьосникът и някаква бавачка. Току-що се бяха скарали по темата трябва ли тя сама, принцесата сама... да избере свои прислужници и подчинени.

- Ама защо! Аз ще мога да си играя с тях... те ще ме разбират и ще се грижат за мен. Няма ли да е по-добре взаимно да се харесваме? - беше умно хлапе още от малка. Искаше да намира на всяка с итуация доброто.

Сянката не помръдна в тъмнината. После направи знак другите да се оттеглят, за да може да говори свободно. Беше длъжен да се крие дори от тях. Е, не от магьосника, но от бавачката. Когато затвориха вратата след себе си, владетелят се изправи и свали маската, която му даваха задължително тук. Беше млад мъж, с изключително ведро лице. Сега облечен в червено, кестенявата му коса противно се беше сплескала от шапката, затова се рошеше. Кафявите му очи се отправиха към нея без маска. Все пак... само тя знаеше името му, нали?
- Аз вярвам, че хората, които и аз мога да избера, ще са същите, каквито би искала ти, дъще.

- Добре де татко, тогава ти ги избери, но ако имам проблем с някоя от тях веднага щети кажа! - засмя се тя и изтича при него, прегръщайки го.