От минало с бъдеще

- Мога да ти обясня с какво го свързва той. Принцесата... ни, защото и аз съм в действителност от там, бе отвлечена от съседните ни врагове. Някои смятат, че тя е мъртва. Ние знаем, че те разполагат със средствата да карат хората да изчезват. В този случай Бреда вярва, че е възможно и пътуването през времето. Изчезват от нашия свят, за да се появят в бъдещето или миналото. Те използваха оръжието си срещу него, пазителя и той се озова тук. Те не могат да контролират в действителност оръжието си и не знаят къде изпращат жертвите си.

Тя се сепна.
- Ам-а чакайте, аз знам кои са ми родителите, това е...това е...не, това не е възможно...аз...да, не евъзможно.

- Спокойно, аз добре те разбирам. Това е тероията, която ми разви докато ти спеше- Аз още не съм казал своето мнение. Защото ти си си ти... възможно е да си някакъв вид наследница на момичето, което търсим, все пак това е бъдещето.

- Как така?!

- Нашата принцеса беше затворена в кула, враговете ни я държаха там. Ние не знаем какво е станало с нея в кулата. Дали изобщо е още там. Не можем да се приближим, за да разберем. Нея вече отдавна може да я няма там... може да е изпратена някъде далеч, за да започне живота си като не булка и ти да си от нейното поколение... Или да си самата нея... или тя да е оставила магията си на някой друг. Много предложения има.

- И как да разбера дали съм аз?

- Единственото, което можеш да направиш, е да върнеш възможните спомени, които можеш да имаш. Аз бих ти помогнал. Ако не се получи, то значи не си ти. Друг начин е да се върнеш обратно... но ако не си ти, няма да е хубаво.

- Страшно! Искам и Бреда с мен!

- Бреда... за него ще е по-добре да се върне, ако ти решиш да останеш тук. Той няма място на тази земя, не е от тук, не може да се приспособи напълно. Той може да ти помогне да опиташ да разбереш дали си ти. Магията му е закодирана да отговаря на теб.

- Странно. - тя се сепна - Малко м е естрах!

- Никой не те кара да ми вярваш. Или да се подлагаш на каквото и да било. Това в интерес на истината ще изглежда като изпълнение на неговите лични прищявки... не на твоите или моите, или на който и да било друг.

- Ох, хубаво, но ако не съм нея, веднага м е махате от там! Ако съм нея пак щесипомисля дали искам да остана, разберете, аз имам тук личен живот! ... - ... и съм влюбена! Последва неизказаното изречение в мислите й и въздъхна, вместо да остави потокът от думи да залее мъжа.

- Току-що това казах. Никога няма да рискувам да те заведа някъде, където ти не принадлежиш така, както ние с Бреда не принадлежим тук. - поне не мислеше, че е способен на това, което враговете им можеха... просто ей така да си мести хора оттук оттам. - Можем да проверим коя си тук. Независимо какво ще се окаже, ти сама ще решиш къде да останеш.

- Добре, хайде...

- Добре се чувстваш, нали? Напълно отпочинала и спокойна? Бреда или аз искаш да ти помогнем?

- И двамата? - засмяно попита.

- Може... само той трябва да излезе от банята. Знаеш ли, за нас от миналото... Някога се държеше изключително на банята и чистотата на човека. Та затова го изпратих там веднага, когато пожела. Тук баните са като едно време, огромни, запарени помещения.

Тя се засмя.
- Да, хубаво нещо е да се посувежиш. Искам и аз! - викна тя и скочи от леглото, протягайки ръце.





Мееел, утре контролно по физика, стискай палчоци Т.Т

- Няма проблеми. Имаме и мъжка и женска, все пак! Сега, нали? Готова е когато пожелаеш.

Ф... Ф... Физикааа t_t *Давай, Вики, Давай, Вики...*

И тя хукна към банята, от която излезе след десет минути и се сблъска с Бреда.
- А, Бреда! - засмя се тя весело.





Да, физика в края на годината xD в понеделник още веднъж. Късмет последните дни и на теб Т.Т (Саку да ги изтреби всички! xDDD)

- О, извинявай. Отнесъл съм се - и изглеждаше дяволски червен, за своята бледа принципно кожа. Направо страшно изпъкваше цялата боя по него. Отпадаше, когато стоеше задълго в горещата вода и му падаше кръвното явно.

И на теб късмееет... и на мен ще ми трябва xD (Саку не е загрял още xD)

- Какъв си домат! - засмя се. - Отивам да се облека и да отиваме...някъде си!




*стиска палци*

- Хм... Щом си тук сигурно си дошла да си вземеш душ? - предположи. Той нямаше и представа, че магьосникът горе се беше разбъбрил толкова.

*и то четири палеца*

- Вече го направих, сега отиваме в миналото да разберем коя ти е принцесата, хе!

- М... но не може така в миналото... Кой е казал че трябва ти да ходиш в миналото?