От минало с бъдеще

Да, както и предполагаше Бреда, той си беше залепил няколко, по-точно три лепенки на бузата и сега, с една шапка, която в неговото време ползваха само художниците и една цигарка тъкмо слизаше към ревящото си чудовище.
- Ама вие много рано сте станали!

-дОБРО УТРО, вИНС!А

- Добро утро, добро утро. - кимна пак, като спря да върти ключовете, за да не им извади очите, ако ги изпуснеше и излетяха нанякъде. - Радвам се, че си се справила с махмурлука.

Лицето й плапна, а тя го прикри с една ръка.
- Съжалявам за снощи.

- Глупости, моля ти се, недей... че за какво! Доколкото си спомням аз дори по едно време не бях с вас...

- Нищичко непомня...

- Нормално е! Няма страшно... Бреда, ако е бил до теб, може да ти помогне и да си спомниш... макар че ме съмнява да е станало нещо особено голямо. Когато ви намерих, ти стоеше още на бара.

- Ама ти какво ти се е случило, че си продран така?

- Това е мъжка тайна - усмихна се и й намигна, като изпусна няколко облачета дим в допълнително количество. - Вчера ме наплаши, че ще унищожиш или ще убиеш, не помня вече, този окйто го е направил.

Тя прихна да се смее.
- Верно? Значи наистина съм се стреснала пъкс аз от твоята рана, сега не изглежда толкова голяма...

- Това са само няколко резки! То дори не е рана! Може и Блъди да ти е подействала.

- Не ми се вярва ине ме лъжи!

- Никак дори не те лъжа, вярно си е! - възпротиви се веднага, след като го обвиниха дори безобидно. - Ти всъщност нямаше ли тест днес?

- О, БОЖЕ, ДА ТРЪГВАМЕ! - хукна тя веднага напред, акосите й се развеяха наляво-надясно.

Засмя се и кимна, продължавайки след нея като локомотив с цигарата си. Обикновено ако го видеше бабката, нейната съседка, тук с цигара, лошо му се пишеше, но... ха, да си гледаше кефа. Бреда ги последва, макар и малко несигурно.

Скоро бяха пред стаята, а тя си пое няколко пъти звучно въздух.
- Ох, влизам..

- Няма страшно, не сме закъснели много... пък и ти със сигурност ще се справиш и с две минути закъснение.

- Ама чакай, ти няма ли да се явиш?

- Да, но това не означава, че съм от тези, които ще се справят бързо и перфектно.

- Е, хайде де, айде да влизаме, ти Бреда си говори с учителя, ако искаш.- ухили му се.

- Той няма ли да ви пази?
- А, спокойно... той знае, че мен никой не може да ме опази да препиша ако искам... макар че уж учих...

- Ще сесправиш, никога не си имал двойки.-каза тя и гопогледна с уважение. Той...не беше хикак глупав, макар и да се правеше на такъв понякога

- Естествено... мозъкът ми започва да се влива в мен, когато седна на скамейката!

Разсма се, а от очите й затекоха сълзи, беше си...откачалка- Хайде, че верно закъсняваме.

- Спокойно де, тук пред вратата сме си... - той дори отвори, разбира се, че нямаше начин да закъснеят. Той да закъснее, това не се бе чуло и видяло.