От минало с бъдеще

Е ,тя си спеше...

Оставиха я, където трябваше, както се беше изразил Винсенто преди това. Мда... може би седващият път трябваше да опита и един Джони Уокър? Нека поспеше сега, той просто й метна одеялото отгоре и тръгна да се лекува по свой си начин.

На следващата сутрин Кармен се събуди с адското главоболие.
- Ооооох

Бреда й се притече на помощ, ткмо минаваше по коридора, иначе... нямаше и да го направи. Просто надникна любопитно да види какво става, дочул, че се събуждат.
- Още вчера си знаех, че ще имаш махмурлук.

- Главата ми се пръска, Бредааа

- Сигурен съм в това. Искаш ли нещо освежаващо? Може да ти помине. Повече не пий от това нещо!

- Не знам, нищо не ми помага на мен в такива случай, случва се за втори път!

- Ето, изпий малко от това... все ще има някакво действие... - подаде й едно малко шишенце, кой знае откъде взето - На нас там ни помага... но пък не знам доколко вие сте свикнали на алкохол.

- Я да вимид. Мерси.- изпи го и наистина скоро се почувства като нова.- ТИ СИ МОЯ АНГЕЛ1 - скочи, прегръщайки го.

- Щом вече съм и ангел... - нищо против... макар че ако беше щеше и да има начин да й обясни за коя я мисли. Това настрана. - Сигурно не знаеш, но пък и ние си имаме такива проблеми.

- Е, това си е съвсем нормално още от миналото да го има тоя проблем!-засмя се.

- Още от когато са измислили пиенето... макар че в началото никак не им е било лесно... Ако твоят симпатяга от горния... май... етаж се беше сългалил вчера да изпробва някое от тези неща, може би нямаше да е син днес.

- СИН?! Защо е син? Верно че вчера имаше нещо на бузата си...

- Не поиска да ти каже, така че из нямам подробностите. Изглеждаше сякаш някое улично куче или котка са го одрали яко... нямам и представа къде зачезна. Не следя хора.

Тя се засмя и отново го гушна
- Еееех, радвам се, че живеем заедно!

- Нима? Аз си мислех, че от идването ми насам ти се струпаха едно или две проблемчета...

- Напротив, много миезабавно. ГУШНИ МЕ ДЕЕЕЕЕЕЕЕЕ, НЕСЕПРИТЕСНЯВАЙ!,

Направи го след кратко колебание. Да, нямаше от какво да се притеснява, освен от собствените си знания... но това беше друг въпрос, постоянно си го повтаряше.

Тя гостисна силно и се засмя
- Оо ,здрадък Бреда! И, днес имам изпит! - скочи веднага и хукна към гардероба, облече се набързо и се засмя-Стискай палци, ще идваш ли с нас?

- По-добре не... този ваш град е направо все едно да ми биеш плесница... всичко ве обърква тук... пък и, там само ще ти отвличам вниманието от задачата.

- Напротив, ще си дърдориш сучителя на своя еизик, но както искаш

- Страхувам се от този учител. Има още нещо около него, което не разбирам. Нима е възможно всички, които знаят този... за вас архаичен език да са като него... не ми се вярва...

- Абе... - тя въздъхна - Сериозно, стига ! Ела, ела! - задърпа го

- Аз... добре, де, добре... - със сигурност за да не скучае Винсенто, ако изобщо дойдеше, щеше да му купи нещо да се занимава през цялото време. Предишния път му беше купил едно кафе... ли беше?

И заедно тръгнаха, като на вратата се засякоха с Винси.