От минало с бъдеще

Разбира се, че болеше... но той нямаше правото да седи и да се жалва... глупости. Възприемаше го като все едно се беше оплескал с ножчето за бръснене. И не можеше и не искаше да помни такива неща.

- Лалаляляляя-запя песента.

- Сладурче... тази ще ни е последната за вечерта, Мери.

- Хубу ,хуб, свърши

- Да... Сега ще ми позволиш ли да те отведа в замъка ти?

- Мдяяяяяяя, хихихихаххих

- Хайде... Защото утре имаме едно ревю, нали помниш? Трябва да сме свежи и отпочинали.

- ОЛЕ ВЯРНО?! - скочи тя и сякаш изведнъж отрезня. - Оле...- хукна напред по улицата, като се събу.

- Чакай, момиче, чакай! Бреда, събери каквото остава, моля те. Ей, нали с колата щяхме да се прибираме?

- Това ми дества добре - викна тя, макар че все още й се виеше главата.

- Поне да тичаме заедно! Хайде, няма защо да бързаш толкова!

- Ох, добре. - спря се и му подаде ръка - Ами Бреда?

- Ей сега ни настига, виж че тича по нас - махна му, за да го ориентиа. - Той го може най-добре май.

Тя изчака Бреда да ги настигне, а след това си пое въздух и продължи да тича бавно-

- Да знаеш... ако утре ти се види претъпкано не се притеснявай. Нашите билети са мъничко спецални.

Тя го остави да сиговорят и продължи да си тича напресд.

Добре, че не беше избрал дискотека, която да е накрая на града... така че лесно можеха да се приберат. Интересно дали трябваше да вземе Бреда с тях утре... може би щеше да е по-забавно, да...

С Бреда н аизпита?! Дано милия не сеизплашеше от страшните учители! Но определено щеше да бъде забавон, можеше да синамери нови приятели и дори да си поговори на собствен език с учителя по езиците

Ако... изобщо той решеше, че иска да се качва отново и отново на ръмжащото чудо... определено не го беше харесал предишния път. Но щяха да го накарат де.
- У дома сме!

- Да! - и се спъна ипадн апред прага на вратата-

- Мери.... Ама че си и ти! Ще си нараниш и лицето и кой знае какво - поне беше близо, за да й помогне после да се изправи. Той вече се беше маркирал за ревюто, сега оставаше и тя някак да се маркира. - Ще те водя на дерматолог да те намаца с някакви помади, ей!

- На кво ш`ма водиш?! И кво дами прави?! - тя му се опули .

- Ще разбереш ако нещо ти се подуе... някой ден. Хайде да влизаме...

- Уф, уф.-отпусна се в ръцете му и веднагически заспа.

- Да... сега наистина е време за сън. Бреда, дай да стигнем поне до където трябва.
- Дадено.. .а аз повече няма да ходя там.
- Твоя воля...