От минало с бъдеще

Хе,хе, да бе хД! Тя влезе вътре и се настани на един от чиновете, който всъщност делеше с него и още няколко човечеца.

- Супер... я виж ти кой всъщност закъснява, даскала... странно какво ли го бави толкова~

- Никой не знае, но поне сега камък ми падна от сърцето.

- Казах ти, че всичко ще е наред. Сигурно сега потърква ръчички и ни измисля супер гаден тест!

- То да беше тест, винаги дава теми той!

- О, така ли беше, извинявам се... нищо де... предполагам, че ако си намери тема да бърбори с някой...

- Дано.-кимна, а скоро учителя влезе.

- Най-после. Липсвахте ми!
- Тихо, Винсенто... закъснях, атова бързам да ви раздам темите.

- Теми, видя ли, казах те

- Е, нищо... каквото-такова! Мозъкът ми започва да се втвърдява!

Тя с е разкикоти.
- Много ст ранно... как ли ще реагира един биолог ако чуе това

- Никак... ще помисли, че ми липсват няколко години основно образование... може би...

- Хаххаа, хайде да започваме.-каза, щом им раздадоха тестовете.

- Ще видиш, че ще го реша за тройка без проблем.... - той винаги казваше така за късмет... може би...

- Късмет, пожелай ми ина мен една.- засмя се и започна да решава.

- Една красива тройка и за колежката - разбира се, как не... това беше запазената му марка, а и ако изкараше тройка... винаги можеше да е доволен, защото "я бе очаквал"

Е, тя се целеше към 5-6, но ...може би нямаше да я изкара.

Тестът си беше напълно непонятен за Бреда, но много ясно. Все пак мнозина щяха да му благодарят или черпят нещо после, понеже се заговори с онзи за нещо си... май тренираше? За повечето този език си беше мъртъв и се изочаваше само по книга.

Това разсея момичето и то просто слушаше разговора, като хипнотизирана, а малките знаци отново сепоявиха на лицето й.

Двамата се стараеха да не правят особено впечатление. А пък и самият учител дотолкова бъркаше думите, че постоянно по-скоро се забавляваха. Бреда трябваше да поправя произношението му. Все пак... никой тук не говореше езика от най-малко сто хиляди години или бог знае колко.
- Ехо, добре ли си? - Винсенто драскаше каквото знаеше, дори не вдигна глава, просто от едната му страна химикалката не се движеше.

Кармен извърна глава към Винсенто и забеляза ...Ама лошо ли й беше на онова момиче? Да, току що припадна. Тя се изправи и я хвана, а след това викна учителя.
- Момичето припадна(

- Ох, защо винаги учите в последния момент, за да става така. - простена, като веднагически скочи, понеже беше забелязал първо раздвижването там горе. Е, случваше се отвреме навреме, наистина... понякога децата просто не чуваха и неговите съвети. - Няма нищо. Сега ще я заведа до болничния кабинет.

Кармен я остави в негови ръце и продължи да решава теста си, изглежда бе толкова съсредоточена върху теста, че след това нямаше да помни случката с припадналата

- Чудесно... ха! Сега дори ще мога да препиша.
- Чух те! После ще проверя, така да знаеш!

- Може просто да сзнае отговора! - невинно каза тя и се разкикоти.