От минало с бъдеще

- Ще видим... когато деветдесет процента не влиза - но тй нямаше време сега, просто излезе след тези си думи.

Тя се разкикоти тихо2, но му даде да препише тези отговори, които не знаеше.

Нямаше проблем и без тях... той никога не бе настоявал... беше глупаво да караш някой да ти подсказва... особено като си ти... но пък и не отказваше, ако беше нещо, което го тормозеше много.

И щом свършиха, имаше някои доволни, други недоволни, трети отчаяни...

- Свърши се, слава богу... поне този да ни се махне от главата, ха! Много се забави...

- Фю, казвам ти... послединя въпрос така инеможах да го напиша!

- Нищо де! Ще го зачете като "нямала си време, заради припадналото момиче"

- Какво? - объркано попита - Припаднало момиче ли?

- Мда... едно от момичетата му стана лошо и припадна... но ти беше малко заета май...

Тя се почеса по главата.
- Ъъъм.... не си спомням, явно така е било...да...

- Нищо, нищо. Не беше опасно... но точно така успяхме да разкараме даскала.

- Оо, браво тогава.-кимна тя и се отпусна на пейката. - Чувствам се...изморено.

- Ще ти мине... сега нямаме нищо повече натоварващо, даже аз бих казал да си ходим...

- Хайде тогава.- хвана го за ръката и усети как бузите й поруменяват.

Засмя се и кимна
- Но да внимаваме да не ни хванат, иначе оставаме.

Бързо се скриха в тоалетната, щом видяха, че учителя вървеше кмъ тях. Тя се разсмя притеснено и въздъхна.
- Как ти се струва ... момиче в мъжката тоалетна? х.х

- Спокойно де, нали е за една минутка... погледнато от една страна, мъжката тоалетна си е като женската... мисли че е така и няма проблеми.

- Да, да, така е... -кимна ритеснено тя-

- Тихо... никой няма да те види тук сега... и той вече ни подмина, само да се скрие зад ъгъла.

През това време Кармен се повдигна на пръстите си и притисна устни към тези на Винс, бутайки го към вратата.

Отвърна й, нямаше никого и беше спокойно... просто ситуацията го караше да го направи... май.

Ръцете й се увиха около шията му, а целувката й се превърна в по-дълбока такава...

Защо й отвръщаше, междувпрочем... е, харесваше му да го прави, никога не отказваше... макар и да, естествено, че зависеше от някои неща... Трябваше да я пусне скоро. Момчетата, които влизаха в тоалетната по принцип едва ли щяха да обърнат кой знае какво внимание, освен какво? Да го похвалят?

Веднага, щом се отвори вратата, тя се отдръпна и хукна напред. Засрамена, с червено рак лице и подпухнали устни, тя вървеше по коридорите и си блъкаше главата в невидима стена.

Все пак това... беше мъжката тоалетна... И като се замислеше за мъже... бяха май забравили някого, тя беше забравила някого... Кой да тръгнеше да търси сега.