От минало с бъдеще

- А... - огледа се. Господи, ама той не си ли беше у дома... неговият си дом. - Боже... извинявай. Не ме бий с възглавници. Уж съм само на една текила, а бъркам стаите - или може би беше просто от чисто търсене на някакъв вид компания... е, в момента не беше се сетил за варианта.

Тя се разсмя.
- А, остани, и без това се чувствам самотна.- каза тя. Косите й бяха разрошени, защото беше лежала до сега, а очите й притворени.

- Е, аз нахълтах като крадец, бива ли така... - беше малко неудобно все пак... беше причинено от неговата сляпост... образно казано. - Някой път ще взема да ти изкарам акълите и да съжалявам за това.

- Спокойно.- каза тя и потърка очите си. - Ще останеш ли? - попита тихо и усети как страните й лееекичко поруменяват.

- Разбира се, щом това не ти е проблем. За мен е удоволствие да ти правя компания, дори и само ако ще да е да бърборя безпир.

- Но пиян... не ти ли се спи? Май имаш нужда от почивка.- изправи се, и припъвайки се в чершафите стигна до него.

- Не съм толкова пиян, колкото изглеждам... Изглеждам ли въобще? - обикновено му нямаше нищо, освен ужасно настроение рано сутринта... ако го събудеха нарочно...

Тя се засмя, задърпа го към леглото, свали ризата и обувките му, а след това го бутна да легне. Зави го то гърдите и изтупа ръце.
- лека нощ!

- Е... добре, добре... предавам се пред преценката ти... Знаеш ли къде в града има испански квартал, само ако мога да попитам? Би ми се искало да го посетя...

- Не съм сигурна, че знам, но можем да проверим? Защо питаш? - попита тя и седна на леглото до него. След това легна и се сви до тялото му.

- Понякога родината ми липсва. Дойдох тук без да знам нищо, с навиците на моята държава. Доста бой изядох, докато се оправя. Малко испанска другарска уличка няма да ми навреди отвреме навреме.

- Тогава ще потърсим.-каза тихо и скоро заспа до него.

- Благодаря. - усмихна се и сложи едната си ръка на главата й, за вид поддържане на компанията. Не трябваше да е тук, да... но вече го беше налегнала умората.

На следващата сутрин Кармен умря от срам, щом се видя притисната към него, спящия Винс.... О, боже...

На него си му личеше колко добре си... прекарва. Още повече, че след неуспешния си ден вчера, сега дори щеше да се събуди в настроение. Когато не ти върви в нищо, просто се скапваш, но беше успял да излезе от проблема "намиране на компания, защото мразя да се чувствам сам"

- Добро утро! - скочи от леглото девойчето и дръпна завесите, откъдето влезе слънце.

- Добро... - прозя се, преди да завърши и така и не завърши всъщност... - Леле, какво слънце само...

Тя му се усмихна сънено и все пак, по лицето й имаше червени следи...срам!

Надигна се така, сякаш се опитваше скала да се надигне. Може пък и да не беше била само една текила... честно казано, нямаше навика да брои това, което пие...
- Трябваше още вчера да ме изгониш в моята си стая. Я си виж пода... дошъл съм кален.

- А, нищо, аз те изчистя, и без това няма какво да правя без Бреда тук, поне да шетам.

- Е, бива ли така все пак, правя ти лошо впечатление. Пък и ти имаш какво да правиш! Нямаше ли да ми угодиш и да станеш модел за един ден? Ревюто наближава.

- А? - ококори се - Какво ревю, какви пет лева?

- Нали искаше да ходиш на ревюто на... как се казваше... Инес?

- А?-премигна още по-объркано. Толкова се беше вглъбила в проблемите, че не зацепваше.

- Както и да е - може да беше забравила тъй или иначе... Някак си. - Имах предвид шоуто, което организираше кукла... така де, моделката.