От минало с бъдеще

- Бреда1-блъсна се в него и се ухили.- Разбрахте ли се с учителя?

- О... А, ти ли си... - беше май като че на друг свят. Пък и пребледнял? Май просто се беше загубил наистина... - Слава богу!

Тя го гушна и сезасмя.
- Изплаш и ли се? Съжалявам, наистина, много съжалявам!!!1

- Бях се объркал тук и... не знаех къде да отида и се загубих...

Продължи да го гу шк а и кимна.
- Обещавам, че повече няма да се повтори1

- Не, няма нищо... все щях да намеря как да се оправя... поне един ми говори езика тук...

Стисна го така, че да му извади въздуха и потърка лице в гърдите му, е, беше...по-ниска от него ввъв всеки случай.

- Нали не се е случило нещо? - леко странно му изглеждаше, но... може би пък беше... ох, не можеше и да знае.

- Не, пускам те, хайде.- пусна го и се усмихна леко.

- Просто искам да знам - тя си беше неговата принцеса... и той беше длъжен да я защитава, дори тя да не знаеше, да... не усещаше нищо сериозно и опасно.

Тя го млясна по бузата и се ухили.
- Да тръгваме~

- Добре... искам ти да ме заведеш... където и да отиваме.

Тя го погледна замислено.
- Да не вземеш да се влюбиш в мен? - пошегува се и го сръчка в ребрата.

- Не мога. Служителите на принцесата нямат право да се влюбват в никоя и нямат право да се женят. Те са ергени.

- А? Аа... ех, ама в този свят ти не си служител на принцесата!

- Няма значение къде съм.. .аз пак съм неин служител, ако е жива въобще... докато съм маркиран като неин служител винаги ще е така.

Усмивка... само усмивка се появи на лицето и й въздъхна.
- Ех, направо й завиждам на тази принцеса.

- Но това, че аз съм ерген не значи, че трябва да имам нещо общо с нея! Тя дори не ме е виждала и никога няма да го направи. Все пак... аз съм от личната й армия... бия се за нея, когато тя ми заповяда.

- Но нея я няма! няма кой да ти заповядва, затовааа.. си свободен!

- Маркиран съм... Ако нея я няма съм длъжен да се подчинявам на баща й, докато тя не се върне. Той именно откри нашият орден. Той иска дъщеря си обратно.

- Ееех, представи си, че аз съм принцесата ти в този свят, подчинявай се на мен и прави каквото искаш, чувствай се свободен!

- Хм... - е, той можеше да й се подчини точно защото си беше принцесата... но знаеше, че не е присъщо на една принцеса да дава свобода на точно човек като него. Все пак... - Добре, ще опитам тогава.

-Браво! - нямаше значение, както той мислеше за ума на принцеската, щом тя заповядваше, трябваше да се изпълнява хД

Или поне докато се върнеше откъдето принадлежи... все пак там отново щеше да го чака баща й.
- Сега... значи е време да ме водиш където и да трябваше.

- Вкъщи, или да хапнем преди това...-попита,сгушвайки се в него.