От минало с бъдеще

- Където кажеш. - усмихна й се лъчезарно типично по Бредовски. - Малко съм гладен, честно казано...

- Да идем да плюскамеее!!




гут найт х.х *гуш*

- Да... - дано имаше нещо, което да наподобяваше онова, което му се ядеше... макар че трябваше да се ориентира само по описания, за жалост... ако отидеха в някое заведенийце или "будчица".

Лека-мека~ *гуш*

- Искаш на заведение, или да си вземе нещо и да седнем в парк? - попита тя и го боцна по бузката.

- Което предпочиташ. Храната тук така или иначе се предлага по странни места и е причудлива. Всичко ново е интересно.

- хайде дееее!- засмя се - Избери ти!

- Искам да е някъде навън... може би с повече разходка...

- Тогава да си вземем тлъсти кюфтета с хлебче и да идем на прака!

- Дадено... кажи от къде. А и както видях вчера, онзи ден... дори парите ви тук са различни! Хартийки! Ще се загубят за нула време!

- Хартийки стотнк! Те ръководят света!

- Злато, сребро... те се използват за търговията - повдигна рамене, казвайки как стоят нещата при него. - Доблест, битки, прговори, политика... те водят света.

- Мда, коллкото повече, толкова по - добре!

- Е, може би наистина светът ви просто зависи от това... някога някой човек е сметнал, че златото е по-ценно от проливаната кръв... не зная... - той прекъсна философското си размишление и затвори бързо уста после и се спря дори. Пред тях стоеше човек, който не беше особено... нормален...

- Кой... сте вие? - попита любопитно Кармен.

- Хм? Учителят ти, разбира се. - макар че не приличаше съвсем на него, той си и беше. Изглеждаше притеснен до някаква степен. Затова и вместо да ги доближи си остана там и дори се огледа неспокойно - Да не сте избягали?

- А? - неразбиращо попит атя.- Да съм избягала ли? Не съм!

- От часовете... имате още - той отстъпи пак, държеше се странно, наистина. Беше и скрил машимално ръце зад гърба си... Облечен в изтупан черен костюм и прилежно вързана вратовръзка, доста нетипично за вехтите му иначе палта.

- Напротив, имах само един изпит днес. Добре ли сте, господине?

- Добре съм, добре съм... да, знам, че имаше само един изпит. - усмихна й се, след като се беше огледал се чувстваше изглежда по-спокоен. Дългата му коса дори липсваше... не, беше вързана просто прилежно, за да не пречи на лицето му - Няма дави задържам сега.

- Кажете какво има? - каза тя и хвана ръката му, поглеждайки го остро. - Ако искате ще ви оставя на саме с Бреда.

- Това не е нужно - смути се и наведе глава. - Добре, елате с мен, вече ще е наложително... - след малко реши съвсем внезапно и кимна и на момчето и на нея. - Имам един вид проблеми и вие можете да ги прихванете покрай мен.

- Еми айде де, ее, най-накрая! - засмя се тя и кимна на Бреда да идва.

Белокосият се приближи и после ги достигна подтичквайки, понеже господинът се беше обърнал машимално и бързо беше повел момичето със себе си на някъде си. Каквото криеше преди малко всъщност се бяха оказали една шапка и елегантно бастунче с панделка, вероятно току-що получен подарък.

- Говорете, изнервяте ме!

- Само момент - той свърна по една пресечка и ги бутна в едно прекрасно и дългичко возило, тупна след тях на седалката на черната лимузина и се успокои чак, когато тръгнаха - Слава богу... там имаше твърде много папараци.