От минало с бъдеще

Тя не каза нищо, просто кимна спокойно и си допуши цигарката.
- Да влизаме.

- Разбира се... да си довършим работата тук и да си бягаме! Няма да се тормозим цяла вечер!

- Точно! - прибраха необходимото, а след това тръгнаха

- Тъй, тъй, тъй... сега можем преспокойно да избягаме на яките господа и хоп... някъде... но може и да си починем... какво избираш?

- Ох, направо не знам...

- Надникниии~ В себе сиии~ Хм, може би пък ще е по-добре да се отдадем на някоя мързелива почивка...

- Да, имам нужда от почивка, честно, едва се държа на краката си.

- Ето... уредено е. Ще пратя лимузината за теб, за да започнеш релакса още от сега. И приятна вечер.

- Мерси Гио.-гушна го, а след това се качи в лимозината, окято отй повика.

- Моля, моля... и си вземи една вана... ще изгони мислите ти за "Фръц~ вземи мен за модел~"

Тя се разсмя.
- Да, наистина имам нужда от почивка, че тези кифли днеска направо ми взеха ума. Чао чао Гио.

- Довиждане и леки сънища, Инес. - той също щеше да си почива. По някой негов начин. Право у дома. Със следващото такси.

И се прибра.

Гио се заби в някакво евтино апартаментче, понеже знаеше, че там можеше да подучуе новини, които го интересуваха. В действителност... знаеше какво щеше да се случи. Днес сигурно имаше мач от Черната лига... господинът с момичето модел сигурно щеше да участва, защото изглеждаше нервен. Когато си я оставеше у дома, щеше да се яви на ринга... всичко все пак там бе тайна...

Инес и Кармен...заспаха по едно и също време.

Кой какво беше правил през нощта... никой не разбра... Въпросът бе, че когато пожелаха да събудят Гио намериха още едно присъствие в стаята, което спеше на дивана, завито с някакво не особено приятно на вид... яке? И то оплескано с кръв, която явно не беше негова...

И това можеше да бъде най-странното нещо, защото как звездата Гио, щеше да пусне някакво окървавено същество в апартамента си? И още по-странно как това окървавено момче щеше да попадне точно в апартамента на змезда? Нямаше ли да го смажат още преди да се приближи до вратата? Много, много странности, Инес спеше като кралица до късно, а Кармен веече си правеше закуска.

- Какво правите тук? Вън, вън! Хайде, вън! - китаецът се беше събудил още от рано. Винаги беше било така... още отпреди, когато му се беше налагало. Посрещна прислужниците дори с чаша чай и им махна сърдито с подсилен китайски акцент. - Какво се разхождате из стаята ми! Хайде, ще ви повикам, когато ми трябвате.

Беше...откачено, но да, Кармен тичаше по улицата и търсеше прословуто такси защотозакъсняваше, а Инес си клатеше краката в стаята си и си пилеше ноктите.

Прислужниците му бяха луднали и даже можеха да си изгризат ноктите от притеснение... но какво да го правеха, той щеше да ги бие иначе... така де... така изглеждаше, иначе беше по-нисък от тях.. Беше китаец...
Дори не беше излязъл да си изяде сутрешното парфе... само кафето с много захар бе изпил... Единствено няколко бинтове и марли беше поръчал.

Инес нахълта в стаята му и...
- Какво се е случило тук, мой сладък китайски червенокоско?

- Аз не виждам нищо да се е случило~ - засмя се, поне на него нищо не му се бе случило... на безжизненото същество, на което тъкмо беше превързал главата и сега беше тръгнал да изхвърля останалите превръзки... може и да му се беше случило нещо... - Добро утро на теб.

- Кой е това, да, добро...?- клекна до...ъ, обезобразения и го огледа.- Изглежда ли ти познат?

- Разбира се, че ми изглежда познат. Вчера си го... ъ... купих от Черния пазар... Хубаво бодигардче... За моя радост си е цял целеничък и зъбите му са си тук... само една-две синини има.

- Как се казва?