От минало с бъдеще

- Винсенто... мисля... - китайчето се усмихна и остави бинтовете в едно кошче в ъгъла. - Не, че съм обърнал внимание, когато гледаш боеве не се чува нищо освен "Залагам!"

- О, боже! Как така ... той беше с оная вчера дето взе, мводелката, боже!

- Хм... да, май е същият... - просто бе отишъл, видял, преценил и купил. Заради старите си преживявания често се случваше да ходи там и да освобождава хора от системата по тоя начин. - Извадил е просто късмет. Сега само трябва да го събудя.

- Ехо, събуди се.- Инес беше нежна, колкото и странно да звучеше. Ръцете й внимателно обгърнаха главата му и леко яразтресоха.

- М... - като се загледаше човек не изглеждаше той толкова страшно, колкото го бяха описали прислужниците, видели го сутринта. Не беше толкова зле ранен. И поне реагираше на опитите за събуждане. - Боли ме глава...
- О, цъфтираха го вчера и то доста яко... точно затова реших че му е време да излезе от играта... Сигурно мен би убил, ако... е, сигурно ме е чул?
- Какво?

Инес го остави да си лежи и се отдръпна, леле мале...

Той остана да лежи за няколко минути отново неподвижно, но после най-сетне се размърда че дори и седна на дивана, на който беше спал като бебе от вчера. Естествено, след като ти бяха обърнали мозъка в главата... Явно му се зави свят, така че се облегна назад.
- Къде по дяволите съм...

- При барбито и нейния кен.

- Ъ? - о, най-накрая успя да вдигне глава, за да я погледне. Цяло чудо, сигурно просто имаше по-твърда глава... досега да са му пръснали мозъка иначе... кой знае с какъв здравеняк се беше бил... - Господи! Това е най-ужасната ми сутрин! Попаднал съм в някаква куклена къща...

-По-добре отколкото сега да си говореше с духове в ра...ада.

- Малкия Джак не беше чак толкова... труден...
- Говори за себе си! Малкия Джак е два метра! - онзи му метна една мокра кърпа на главата и като че ли това го отпусна повече. - Само ако можеше тоя бой да те лиши от нрава ти, който още вчера видях...
- Кога ще си ходя?

Тя остана безмълвна...просто...какъв Джак?!

- Тоя дето го би вчера още му е в главата... - махна с рка червенокосия и й се усмихна - Ти нали си закусвала? Този се нуждае от уроци по възпитание, преди да се опиташ да общуваш нормално с него.
- Много съм си добре.

- Яла съм и с него не ща да говоря. Този...мъж

- Все едно на мен ми се говори с теб.
- Тишина! И на мен не ми се спори с човек с пукната глава. Не му обръщай внимание и ще млъкне.

- Не ми отвръщай, не стига, че се занимаваме с теб, ами и как се държиш, никаква благодарност! Ей затва не им помагам, сега разбра ли?! Неблагодарни семета!-развика се на испански

- Бръм-бръм-бръм... заболя ме още повече от теб. И май би трябвало да благодаря на него! - изръмжа й изпод кърпата. Този език го знаеше все пак... нямаше какво да го уплаши.

- Поне можеш да покажеш малко уважение и към него!- кресна му на испански, а след това излезе от стаята.

- Хм... все едно знаеш какво се е случило снощи... ама че силен глас...

Тя пушеше на една пейка и се радваше, че беше с качулка и очила, иначе...леле мале.

Гио се разпореди горе какво да правят странния тип в стаята му и после побърза да се впусне най-накрая в нормалната си сутрин... Чудесно... скоро щяха да тръгват отново нанякъде...

Катрин си взе и последния изпити тръгна да търси Винсенто.

Трудно щеше да й се удаде да го намери точно сега. Добре, че поне носеше телефон у... е, вече не беше у него, но беше наблизо поне. Щеше да вдигне друго интересно лице.

Кармен му позвъни на телефона и зачака отговор.

- Хай-хай~ Най-после някой да позвъни, защото аз не посмях! Говорите с мен, защото Винсенто има малък проблем в момента... и вие сте?