От минало с бъдеще

И го гушна, толкова силно се вкопчи в него, че чак се разсмя.
- Май ще те задуша.

- Няма страшно... дори и да изглеждам слабичък, все едно прегръщаш дим... нищо ми няма.

След малко го пусна и се усмихна тъжно.
- Ама ще ми липсваш...


Гут найто `-` (гушшш)

- Няма. Ако се срещаш с графа често, ще получаваш новини за... дома, така да се каже. Винаги можеш да имаш информация и за мен и за всеки, който си спомняш.

Лека мека~ *гушан*

Тя се намръщи иго погледна гневно. Така говореше, все едно хич даже не ще му липсва! Отдръпна се и кимна разсеяно.
- Добре, довиждане!

Кимна й, вместо отговор. Той беше неин нисш служител, така че негово право беше да бъде забравен... ако иска. Дори тя да питаше... може би там дори нямаше да се сетят за кой става дума. Независимо от проблема "липсваш ми или не". Но нямаше значение точно сега. Тя щеше да си го спомни, това правило. Онзи имаше да довърши каквото беше започнал, магьосникът... май правеше нужният портал в съседната стая.

А тя стоеше и тъжно гледаше надолу. За толкова време не я ли беше заобичал така, както тя него? Той й беше приятел!

- Мисля, че е време да тръгваш. Когато ти намеря разните ризници и други нещица, ще ги върна отново по този начин - магьосникът не се церемони особено много с него. Просто го посипа с нещо червено на цвят и щракна с пръсти, за да причини ефектното изчезване, като някакъв елементарен фокус. Знаеше, че иначе момчето щеше да наруши куп забрани.

Тя помаха отвеяно и въздъхна тъжно.

- Тъй... ако нещо намериш останало от него, можеш да го предадеш на мен. Всъщност, не съм ти дал адреса, но ще го направя после. Искаш ли... да споделиш нещо все пак? С мен или с някой друг отвъд?

- Не, благодаря.-усмихна се леко и кимна. Ех, щеше да й...липсва. Но щеше да иде да види Винс!!

- Добре. Просто бях длъжен да попитам. Можеш да ме намериш, когато ме повикаш и наум, разбира се. Но ти вече знаеш. Магията ти остава невидима за хората. Ако някой види през защитата ти, то не е точно толкова обикновен.

-Добре... благодаря, сега мисля да си тръгвам.

- Да. Не искам да те задържам - той поемаше отговорността да обясни и на баа й и на другите ситуацията. Щяха да се разберат имаше ли виновен, кой да бъде наказан или не и така нататък, но отвъд, в миналото. - Ако ти трябва кола, помоли шофьора пред сградата. Ще те изведа от лабиринта.

- Добре, благодаря.-така и стори, щом вече беше навън, тя започна да усеща празнотата, тази неприятна празнота, която щеше да й напомня винаги за Бреда. Или за липсата му.

Сега оставаше най-трудната част... е, тя поне никога нямаше да узнае за най-трудните части от преговорите с баща й.

Колкото до Винс, той отново си беше у дома, сякаш от цяла вечност. В момента си тренираше, както обикновено, обръщайки внимание отвреме навреме на телевизора, където вървяха разни интервюта с новите звезди в града.

Тя почука на вратата му и погледна тъжно към шпионката.

- Момент - огледа се... сега пък къде му беше горнището пак... тук беше станало още по-разхвърляно. Обикновено беше сравнително добър квартирант и чистеше, но понеже беше почивка... А, да, намери си една хавлия и я метна на раменете си, че щеше съвсем да настине иначе. - Ах, ти, момиче... намираш точните моменти винаги. Да не ме следиш от съседния блок? - отвори с този въпрос накрая.

- Моля?- в този момент не можеше дори да разбира от шеги, бееше в ужасно настроение. Вдигна ръка във въздуха и уморена я размаха пред лицето му. - Съжалявам, довиждане, да, чао. - врътна се гордо, макар и замаяно и си продължи бавничко.

- Има ли ти нещо, Кармен? Изглеждаш ми унила и все едно те боли. - да не говорим, че не беше на себе си... това ясно го виждаше. Просто защото в по-голямата част от деня и нощта беше весела и усмихната. Но веднъж с предизвикано любопитство трябваше да узнае.

- О, нищо ми няма винс, не се тревожи за мен, няма да те "ПРЕСЛЕДВАМ" и "шпионирам" повече. - каза едва и набута ключа в ключалката с триста зора.

- Не те моля да спреш да го правиш или каквото и да е. Не за себе си се притеснявам, а за теб. Много добре виждам, че ти е скапано настроението, тй че по-добре сподели.

- Скапано? Че защо скапано? Бреда вече го няма.- изръси миг след това и въздъхна, отключвайки.

- Нима? - той излезе в коридора, за да я доближи, преди да е влязла и самозаключила се вътре. - Можеш да ми разкажеш... Не се опитваш да избягаш от разговора, предполагам?

Погледна го с онова разгневено пламъче правов очите.
- Аз не бягам от нищо, просто казах каквото трябваше.- вече й писваше, занеше, че като се приближава, само я притеснява, но не, той го правеше, без да се замисля за чувствата й! Нито им отвръщаше, нито ги отхвърляше, а това я побъркваше.