От минало с бъдеще

- Може и на автомивка, но пък какво толкова. Ще се отличаваме от всички на паркинга!

- Имах предвид да платя за автомивката, да!-засмяно каза като го задърпа към сградата.

- После, после... ние сега сме уникални... никоя звезда няма да се вози на това бебче, я!

- Да!- и докато тичаха по стълбите, себлъснаха в Инес. Събориха я на земята и тя изсипа кафето върху себе си.
- АБЕ ЕЙ! Малко по-внимателно можете ли?!

- Госпожица претенциозна трябва да си купи очила. - по дяволите! Точно когато започваше да се чувства идеално и не го болеше глава. Сега какво, трябваше да й плати сигурно и дрехата...

- Във всеки случайне аз тичам като побъркана по стълбите, а някои...други.- въздъхна и мина покрай тях, продължавайки надолу по стълбите.
- Извиняваме се!!

- Оу, как не се сетих, че ние сме виновни. Спокойно, ще занесем това на химическо чистене...

- Наистина много си лош! Защо така се отнасяш към нея?

- Защото съм испанец и тя също е испанка... а и защото тя и без това не ме харесав, а аз нямам намерение да я карам да го прави. Нещо такова...

- Оо, добре...-кимна и се заизкачваха нагорец- Само че ак можеш да бъдеш сигурен, че не те харесва?

- То това си личи от километри - махна с ръка, като преди това беше оправил шапката си за пореден път... понеже явно се беше подстригвал сам... или може би просто не му харесваше толкова късо.

- Я, честита прическа!

- Мерси... - май да, не си я харесваше, ама какво да се прави. Иначе щяха да го острижат нула номер, за да не се лепи кръвта по косата му.

И щом се качиха... божичко, тия моделки... тя не си носеше такива дрехи?!

- Ако нещо си забравила или ти липсва ще ида да ти го донеса, скъпа.

- Да, забравих чантата с дрехите, би ли...?-усмихна се извинително и тръгна с тия, дето я дърпаха към една от масите.



Инес пушеше и ровеше нещо в количката си.

- Няма проблем. У дома? За нула време ще пристигне, само да не ме замеряте с нещо, като се върна.

-Не, долу в колата са.

- Ще видя, ще видя - вече бе тръгнал така или иначе, въртейки ключовете между пръстите си.

И се блъсна за втори път вИнес на прага.
- Май прекалено много тихареса да се блъскаш вмен, а, бунтарче?- каза тя на разстояние дъх от лицето му и се подсмихна.

- Ох, казах ти, че си за очила... - или той какво? Бяха му увредили системата за регулиране в мозъка ли? Както и да й викаха там... - Случва се, зайче... съдба.

Качвайки се на горното стъпало, тя потърка устните му със своите и ... го подмина, качвайки се наголе, където я чакаха овчиците.

- Хм... - и после го питаха защо не я харесва. Тя го предизвикваше с цел какво? Да се мисли за недостижима и така нататък? Все тая...

Да се мисли ли? Че тя си беше! Ич не й пукаше какво мислят хората за нея. Важното бе как сечувстваше тя, затова и беше такава самоуверена.

Взе си багажа, тоест багажа на момичето и пак тръгна нагоре, взимайки по две стъпала наведнъж.