От минало с бъдеще

- дА, кафе

- Ще ти направя - о, вече знаеше как става, докато бе наблюдавал вниматено това да се прави от по-запознатите.

- Да видим как ще го направиш -изкикоти се тя.

- Моля те, не си представяй - каквото беше видял, видял сега... ако не ставаше... ами... щеше да си прави само чая.

- Няма, няма, само чакам

Е, скоро се появи... малко беше несигурен в носенето на чашата, но пък я донесе, слава богу... без произшествия. Цяло чудо... макар че сигурно му помагаше някое от паранормалните му умения...

И беше хубаво.
- Ммм, харесва ми браво.

- Горе-долу... вкусът ще зависи от това колко дълго ще съм тук.

- Е, има време да стане още по хубаво - смигна му тя

- Да... сигурно... - макар че за него чаят си беше най-хубавата напитка... но стига мечти за дома... - Вче май доста време учеше... някакви неща.

- Да, предстои ми изпит и съм страхотно подготвена!

- Разбирам. Значи все пак и ти учиш... напоследък се бяхме отдали на пазар... и въобще не си ви представях като ученици.

- Ооо, аз зубря яко.. в определени моменти.

- Явно тук просто е възможно да става така! При нас всичко е... май особено затегнато, за този, който учи... аз съм късметлия... завършил съм 9 отряд... това се равнява що годе на вашия 4 клас... мисля.

- Мооля?! - тя прихна - Сериозно?!-тръсна глава ипогледна чмасовника - Искам да идем на клуб! Хайде да се обадим на Винс.

- Мисля, че той излезе още преди дори да затвориш очи... така ми се видя, докато зяпах безцелно през прозореца...

- Е, сега ще му се обадя
*набира*
- АЛООО!!! Искаш ли да отидем всички заедно на клуб днес, ако си свободен по-късно?

- Но аз вече съм по пътя за натам... още преди четири часа съм тръгнал... зависи от това колко сте бързи двамата с него, за да се намерим, сладкиш.

- Амми...значи до един час сме там.- каза тя и се разхили по телефонта - Хайде затварям.- каза и хукна към Бреда - Ела да те облечем, а след това и аз да се наконтя! - каза тя и го забута към стаята. Избра му чудеесни дрехи, една черна риза и по-тъмни дъ нки, оправи ги, направи косата му на бодлички и прикри с фон-дьо-тен значите - Прекрасно. - целуна го по бузата и изтича в другата стая. Накъдри косата си, сложи си къси панталонки и потник, понагримира се и скоро излезе - Готова съм. Тръгваме ли?

- Разбира се... аз не мога да отида никъде, без теб, все пак... - добре, че не беше затрил труда й, докато се чудеше къде му е обикновеното лице.
Винсенто може и да се омореше да ги чака спрял се замалко в парка на една пейка... но, хайде... ако беше искал да не ги среща, нямаше да вдига телефона, нали...

И те скоро пристигнаха-
- Тук сме, дано не си ни чакал дълго! - каза тя запъхтяна.




- Гио, гиоооо!! - викна Инес - Как изглеждам с роклята, вълшебно, нали? - беше черна с бели раета, къса и разперена така, че като подскачаш и тя го прави заедно с теб по забавен начин. Косата й бе изправена, а лицето й светеше.

- Не особено... няма да се наложи да ми се отплащаш, дори не съм пушил!

- Охо... просто се определи най-точно. Вълшебно великолепно... но ти винаги имаш прекрасен усет за това.

- Хайде да влизаме тогава!




- Е...ти ще пееш, а аз ще танцувам1 - смигна му тя - И ти си трепач

- Дадено... тъкмо навреме, за да не си правим труда да се бутаме.

- Бивам... китайците все пак им е по-трудничко, с тази височина. Но остави... коя песен искаш да чуеш?

- Ии..-бутна се няколко пъти в непознати, но накрая стигна и седнаха на бара



- Ммм...нека бъе изненада! Ако познаеш, ще те черпя една текила.