Подранил Хелоуин

-Успокой се,Муртаг,не е тук.И май няма да те пращам при нея,като те гледам какъв си озверял...Ще вземеш да й направиш нещо.-махна му с ръка да престане.-Ако може ще го оставим малко тук да се поуспокои,че наистина изглежда побеснял...

- Когали не, ако гледаме последните събития. Но той да е спокоен, аз съм се подготвила с достатъчно хартия и мастило, ако му се прииска да ме слага в кофа

-Чу ли това,Муртаг?-подсмихна се момичето.
Джени се постресна,не искаше да си представя какво още можеха да му причинят...и не само на него.

- Ела да ми го кажеш на мен, много обичаш да заплашваш, нали... - започнаха да му растат рога, а когато достатъчно го постреснаха изчезнаха.
- Моля те, не се прави на всичко знаещ...Надявахсе да имам идея как да си ходиш с останалите вече.

-Мммм,не сме намерили нищо.-сложи ръка на кръста си,продължи замислено да зяпа към морето.-А!Аз ще затварям,че вече би звънеца.Поне Муртаг вече не е чиби...После ще ти се обадя.
Затвори капачето и изфуча нанякъде,оставяйки Джени с вдигнат пръст,искаше да я пита нещо...

- Мразя я, мразя я...Сигурно и тя ме мрази - всъщност не беше чак толкова сероиозна омраза...Не беше толкова лошо. Той за себе си имаше опонент с който да се надпреварва по глупави фрази. - Следващия път ще я бия на думи!

-Ъъъгх...-сложи ръка на главата си,затътри се нанякъде...Онова й приличаше на баскетболно игрище.Можеше да се пробва да се поуспокои с това.
Затопа с топката и започна да си я подмятква,да я хвърля към коша,така продължи,до гуша й дойде от мърморене.

- Муртаг, мисля, че е по-добре да спрем с караниците...Не сме виновни, че сме тук, но и те не са, не са ни карали да идваме.
- Може и да си прав...Мирно и тихо...ще остана тук - и се свлече до стената...Нямаше смисъл от това, което правеше...Дали щеше да е за дълго обаче...
"Поляната беше широка и пълна с цветя и чудни аромати...И преди беше бил тук...Беше бил тук, в най-чудните си сънища като дете, преди да започнат кошмарите.
- От една страна...Трябва да си вървиш - момичето си правеше венче...Дори поляната бе нейна измислица.
- Философии ли?Да считам ли, че те боли глава, щом аз виждам това?
- Да и не. Виждаш го, защото си представям тази сцена с теб. Трябва да поговорим за поведението ти.
- Пак ли?
- Сериозно, този път. Приближи се, в сънищата ти никой не може да те безпокои...Освен аз"

-Кош...-обаче заспало се зарадва.-Още един кош...
Биваше си я.Само дето на нея никак не й пукаше точно в този момент.Беше...изморена,да,точно,изморена.
-Йей.-прозявка,хвана отново топката,пак метна.-Кош...

- Днес на всички им се спи - въздъхна демона, като се огледа. Как бе възможно...Обикновено той бе един от най-заспалите, готов да спи по всяко време. А Муртаг бдеше. Сега обратното... - Не можем ли да отидем да се разведрим някъде, да пием нещо..Да се разведрим малко

-Можем,но тя трябва да свърши училище...няма да е добре да се лутаме без нея.-метна отново топката.-Кош.Ако искаш можем да изчакаме,ама него как ще го мъкнем по пътя?

- Него ще го събудя ако се наложи...Той гледа да си оползотвори времето, та затова спи, познато ми е... - оня там изглеждаше странно успокоен и...усмихнат...Дали имаше някакъв смисъл в спането...
- Ако се правим на непослушни, създателката на Джени ще ни убие, каквото и да означава това за този свят - измънка той, отваряйки очи, сякаш не на себе си.
- А, точно...Ако успееш да задържиш това настроение ще е перфектно - по дяволите, разликата се виждаше доста

Не вкара кош.Топката се удари,падна долу на земята,а Джени остана да зяпа като ударена с нещо тежко по главата към баща си.
-Тате...?Какво ти става?-може би създателката му пак беше направила някоя дивотия...но тоя път това не беше никак забавно.

- На мен ли?Нищо ми няма.
- Мислех че заплахи при теб не вървят.
- Ти от къде си сигурен, че съм различен. - направо си го стресна пак с нормално лудата усмивка на Даедел по принцип - Просто се оговорихме с нея за малко сладолед...Май че

-Пха,сладолед...-завъртя очи невярващо.-Хубаво.
Хвърли отново топката,кош.Метна я настрани...
"Спокойно,Джени..."-гласът й отекна вътре в главата й...
"Сега и в главата ми ще бърникаш?"
"Не е е нужно...Искам само да се успокоиш,ще счупиш някой прозорец."
"ААААААРГХ!"-хвана се за главата,срита ядосано върналата се топка и затропа нататък по игрището.

- Това не е вярно - определи Клайв, но въпреки че онзи щеше да отрече знаеше, че е вярно.
- Мисли каквото искаш...Бих я завел да види нашия свят, знаеш ли...Чудя се...Но няма да стане. Не ми се стои тук по дяволите...

-Да бе,в един момент искаш да я завреш в някоя проклета кофа,в другия ще я вземаш с нас.С какво ти е наблъскала главата тоя път?Може и да е сладолед,защото приказваш глупости.
Тъпа топка!Абе тия неща май оживяваха в техния свят,защото продължаваше да се търкаля към нея,накъдето и да я хвърли.

Той се усмихна спокойно, може и да го правеше нарочно, кой знае. Сделките, които правеше си бяха за него...Винаги беше така. А за да обърне нещата започваше да върви по най-странния път.
- Ти си направо побъркан, ако питаш мен.
- Че то за теб, Клайв кой не е...Знам, при теб моите объркани пътечки не вървят нещо...И това ме дразни, понеже теб не мога да те излъжа.
- Сигурно за това съм тук. Да казвам на хората кога се опитваш да излъжеш нещо

-НЯ!Знаех си,знаех си!-засочи го ядосано с пръст,накрая се обърна и тъй срита тая топка,че тя просто изчезна от поглед...-И мен не можеш да излъжеш,колкото и малка да съм!

- То ако е да си говорим истината аз никого не мога да излъжа по принцип, тъй че няма страшно.
- Само Мерик се хваща от време на време, но той напоследък на всичко има доверие...
- Хайде, хайде, това е за разнообразие от другата ми част мърморенето