Подранил Хелоуин

-Честно казано не мога да си представя татко женен...Аз искам да си имам мама,ама не му го казвай това,че ще ми се ядоса и няма да ми обръща толкова внимание.-сложи пръст на устните си и се загледа към един от прозорците.-А,това не е ли Вас?
През стъклото можеше да се види една много съсредоточена очилатка да драска нещо с химикалката...толкова съсредоточена,че като погледна през прозореца забрави за задачата си и пребледня,заприлича на призрак.

- Ами на нея прилича...Нали затова излязохме тук, за да ни вижда в случай на нужда... - обърна се той нагоре като затърси и намери това което трябваше да види - Дано да няма особено голям проблем че сме се махнали от коридора..Все пак чибито е виновно...Разбира се

-Май я постреснахме...или по-точно той.-забеляза,че ококорчения й поглед падаше върху Муртаг.
Онази се поосъзна малко,с помощта на госпожата,която притеснено я побутна да види дали още можеше да диша.Паникьосано си сграбчи обратно химикалката и продължи да драска,но доста честичко извърташе поглед към прозореца да види дали не създават проблеми.

- Не се и учудвам. Това не е една от типичните му форми. Даедел да, Ним да...Но не и чиби. Някой си го е представял в детска форма, най-вероятно - иначе нямаше логично обяснение. Де да можеше да го покаже на ездачите, колко щяха да го базикат после...

-Чудя се какво ще направи,като й свърши часа...
***
-Какво е станало?!-беше ги избутала към другия край на училището,Джени и Клайв се бяха наместили точно там,където учениците най-често.
-Заспа и стана на това.

- Първо се намуси нещо и реши да заспи в коридора... - и спеше ужасно непробудно. Колко викове и така нататък, но той продължаваше да си спи спокойно и все в същата форма - Мисля, че му дойде в повече, не знам

-Май Създателката ви има пръст в цялата тая работа.-позволи си да го бутне с пръст по бузата,да се увери,че образът беше истински.
Джени рязко го дръпна и й се оплези.Вас не реагира по особен начин,само повдигна рамене и се замисли.
-Ммм...Като се събуди ще бъде проблем,не мисля,че много ще се радва да бъде във формата на играчка...

- Ако не стане така че да си върне формата някак... - може би щяха да успеят да се свържат с онази и да й кажат и...готово...Но не зависеше отново от него - Е, ще го изтърпи, ако не му се случва нещо на него, то няма да е ден

-Ще се обадя на Мел ако той не се оправи,това вече признавам,изглежда яко отстрани,ама мога да си представя той как ще се почувства.Май наистина сме ви изкарали яко акъла...

- Да и то доста...Вече знам, че училищата сутрин са много страшни - сам не знаеше как беше преспал в един от коридорите до някакви странни машини. Не че беше спал изобщо там... - Стресиращо е..Ужасно много

-Шапка ти свалям,че си оцелял.-върна вниманието си обратно към Джени.-Спооокойно,ще го оправим.Не е мъртъв.Той ще се събуди,ще помолим Мел да го върне обратно,ще се приберем вкъщи и ще размишляваме цял следобед как да ви върнем обратно.

- Чудесно, това означава никакви лоши приключения. Аз видях достатъчно. - от което най си му харесваше онези странни дрехи тип "художник" както създателката му ги наричаше...Но другото предпочиташе да пропуска, беше прекалено странно. Онова малкото не реагира особено и продължи да си спи, сигурно си сънуваше здраво. - От една страна по-добре че си мълчи...Ама е малко скучно иначе

-Мммм,прав си.-пак щеше да го бучне в бузата,ако Джени не беше реагирала.
-Престани!
-Ти сега какво...?На негова мама ли ще се правиш?
-Не!Остави го да спи,всичко това му дойде в много!
-Ами на теб?
-На мен не ми е толкова трудно...
-Уууу-започна да обикаля около нея като хищник...-Значи да порастнеш за две секунди и да станеш от шест годишна на шестнайсет не е стресиращо?И да виждаш толкова много нови и плашещи неща не е стресиращо?
-Млъкни!Не ме предизвиквай...
Създателката се ухили...спря да се мърда и застана гордо срещу нея.
-Катерица!
-Хамстер!
-Какво?!-момиченцето се стресна и отстъпи назад.
-Хамстер,хамстер!-продължи да повтаря Вас.

- Струва ми се, че измисляте някои неща само за да имате после с кого да се заяждате - въздъхна демона като спокойно реши да изчака спора да свърши, така или иначе изглеждаше, че те не могат да се справят със споровете и останалите неща поне тук.. - Или са опити за стресиране...Само още повече да пожелаем да си ходим по-бързо

-Хаааамстер.-скръсти ръце и така свърши целия разговор.
Джени остана така да я зяпа...и да я зяпа...и да я зяпа,докато тя махаше с ръка и тръгваше към стаята си,щом би втория звънец.
-Искаш да кажеш...-накрая се окопити малко.-Че моят характер идва...от нейните идеи?!
Браво на Муртаг...наистина спеше дълбоко,защото вече гласът й стигаше до някакви недоловими децибели и тя направо издивя да рита въздуха и да си удря главата с юмруци.

- Ами...На практика всичко произлиза от техните идеи...И да не ни харесва ние тях не можем да променим, но те нас да и то както си пожелаят.
- Тези...са...големи...лисици... - промърмори онова малкото с ненормално тихичкият си детски глас, но изглежда пак се унесе така или иначе

-Грррр!-накрая кракът й удари една от брезите,но това не беше много добре дошъл контакт.-Ау,ау,ау!Как...ау...може?!Не е често!АУ!
Не беше правилно...даже и да дължеше съществуването си на нея,тя я използваше буквално като играчка.Играчка!Един нов гняв се подпали вътре и очите й започнаха сериозно да горят,като истински пламъци.
-Нарочно го направи...нарочно го направи!

- Спокойно, успокой се..Те изглежда така си процедират...Често гледат да става по-сложно...Някои дори често пътуват от отвъдното към живота...Хич не мога да го разбера, но все пак изглежда просто се забавляват без да ги интересува какво мислим ние...Ако можем да мислим

-Те може и да набиват своите мисли в главите ни!-размахваше ръце като в някое супер детинско анименце.-И сигурно когато порастна,тя ще ме тормози до безкрай,както тормозят татко в момента!Те са виновни за всичко,но и за доброто и за лошото,затова не можем да ги обвиняваме!Как са се уредили,значи...

- Нямаше никога да го разберем така или иначе. Нашите решения са си наши...Дори да ги измислят те...От една страна ние сме отделни неща...Не знам...Просто... - е какво трябваше да каже...Или да отговори на току-що ококорения поглед на чибито...
- Клайв, Джени, защо сте станали великани!?! - тихичко прошепна онова, още не съзнаваше какво точно беше...Сън ли...истина ли...

-Опа...-сложи ръце на устата си и очите й затрепкаха притеснено.-Ами..ъъъ...момент...
Поогледа се...изражението само за миг се промени от разтревожено в доволно и тя взе Муртаг,колкото и да го изненадваше как можеше да го вдигне,и то над главата си.Сложи го на раменете си и му позволи да се погледне в стълкото на прозореца.Истински късмет,че класната стая беше празна.

- Това..това.. - той опипа лицето си, че да разбере дали наистина беше...реалност...После беше готов преспокойно да получи сърцебиене. - Пак ли шеги...
- Всъщност...Случи се като заспа...
- Проклятие! - плесна се той по челото - Когато намерим тази Мел ще й кажа аз на нея...Да бе...Никога няма да се научи че заслужавам малко милост

-Е,виж сега...има и положителни страни.-усмихна се притеснено момичето.-Лесно преносим си,няма да те гонят фенки и лесно би се скрил някъде.Нали,Клайв?

- Не съм сигурен за фенките...Чибитата са лесно забележими...
Онова скочи, може би не беше толкова отчаян.
- Чудесно...Ще го изтърпя...Поне в училището, докато се налага...Ще се крия от онези - каква надежда...

-И виж колко си сладъъъък.-може би нямаше фенки...но имаше дъщеричка...-Едва се сдържам да не те защипя по бузките!