Подранил Хелоуин

- Да не мислите, че аз съм си се качил доброволно, изобщо не живея тук - в нормални условия Даедел веднага би се събудил с идеи, но и сам си се справяше... - А аз какво съм ви виновен, госпожо, та да газите мен? Сигурно аз съм виновен задето няма пари, или пък задето автобуса е пълен, та да ми минават през краката, нали? Или пък може би защото ви изглеждам странно и я дай да му минем през краката?Или пък естестено просто не ви интересува, че нещата около вас са хора най-малкото. Добре съгласен съм, няма пари, добре, вие сте по-запозната от мене...Ама и друго изглежда го няма

Оная стоя,стоя...намуси се,нацупи се,врътна си дебелия задник и продължи напред.Ествествено,погази още няколко невинни ученици,но на тях не им стискаше толкова да си викат с тази беззъба бабка.
Вас едва се сдържаше,добре,че имаше хора наоколо,че да я задържат права.Стоеше с ръката на устата,със стиснати очи и просто си умираше да се смее.Сълзи потекоха и те се изкуши накрая да си заблъска главата във вратата,но си спести бъдещето главоболие.
-Уха,тате...-Джени продължи да го зяпа.-Тая твоя страна не съм я виждала.

- Не се е...налагало...Там няма такива превозни средства - малко съжаляваше май...Но не му пукаше особено. Просто си беше изразил мнението и едва ли беше виновен в нещо.
- Ти май във всичко можеш да се справиш...Искам да те видя и в училище... - хилеше си се Клайв тихичко

-Ох...-изтърка сълзите и се опита с огромни усилия да спре да се киска.-Ако ще си толкова забавен в автобуса рано сутрин,ми е много интересно какво ще правиш в четвъртия час по физическо като играем хора...

- Това пък какво е...Сигурно няма да играя, аз не танцувам...Вземи си Клайв по физическо, той е съгласен на всичко, само и само да не го месят в разни неща.
Създателката му беше казала че може...Но само на сватбата му...Как да я накараше да отмени това, по дяволите...Невъзможно беше да си се представи..женен?Какъв смях...

-А,ще видим.-усмихна се с онази самодоволна усмивка и продължи да гледа през прозореца.-Ще видим...
***
-ВАСИИИИИИИИИ!
-Назад,назад,дръпнете се веднага.-избута ги настрани и се остави без малко да я съборят с прегръдките си на земята.Съученичките й трябваше да се отърват от този навик...
-Васи,Васи,ти не закъсня!
-Даааа,но ако не ме пуснете,това ще стане...
Джени се подхилкна и засвири невинно с уста,докато се разхождаше из фоайето.Оглеждаше се любопитно,най-много интерес предизвикваха у нея кафемашините от двете страни на началото на коридора.

Той пък стриктно си се оглеждаше така...за всеки случай. Но пък Клайв беше с него, веднага можеше да заледи опасността. Не, нямаше страшно...А и ако се наложеше да участва в някой час...Нямаше никакви проблеми...По всичко беше компетентен, стига да го насочеха по коя тема да си бърбори...

-Какво има каза?-заинтересова се Джени,когато двете момичета се забързаха обратно към класната стая.
-Казах им,че съм замъкнала пак някои от моите познати и ако ги оставя сами да се оправят,ще се уплашат.Има хора,които ги е страх от тази сграда и учат в подобна,не знам какъв е проблема.-поклати глава и се приближи до синята кафемашината.-Наслаждавайте се на последните си мигове свобода,след малко започваме час и сте под абсолютно мой контрол.

- В часовете ли ще влизаме?
- Ако е така може ли да се обаждам поне? - побърза да добави лилавокосия като още си се оглеждаше, вече малко по-спокойно. - Няма да издържа да мълча

-Ако госпожата ти даде...-извади напитката,Джени толкова заинтересовано я беше наблюдавала...
-Как се работи с това?!
-Шшшш,тихо!-паникьоса се.-Тука има хора бе!Ето,пий ако искаш,аз ще си взема друго.
-Йей.-още малко детски навици не си бяха отишли от трансформацията.

- И аз съм бил ученик все пак - поклати глава лилавокоското - И не ми е било толкова лесно, тъй че знам как да се обаждам, не се безпокой...
Все пак с ездачите ученето не беше толкова просто и лесно, тука му изглеждаше прекалено лека системата...

-Вторият звънец.-обясни Вас,когато Джени подскочи и едва не разля топлия шоколад върху себе си от този звън.-Хайде към класната стая,надолу по коридора.
И тръгна по същия коридор,по който бяха и двете й съученички.Поздрави се с няколко хора по пътя и изчака учителката да се приближи до вратата,преди да я спре с възможно най-умилителни я си поглед:
-Госпожо,може ли те да останат днес в часове-
-Не.Василена,знаеш отговора на този въпрос.Не пускам за останалите,няма да пусна и за теб.
-Ама...те...
-Влизай в час,приятелите ти ще те изчакат.
Вас погледна към тях и им се извини,махна с ръка и погледна Дженифър.Момичето разбра намека,застана като войник в казармата и се ухили:
-Остави на мен!

- Защо ли ми звучи познато - замисли се Клайв като се подпря след малко чудене заедно с Муртаг на отсрещната стена и си се разположиха удобно.
- Ти си прекарал една нощ в училище как няма...
Лилавокосият така си се беше разположил, че спокойно можеше да препъне някой ако иска, приличаше на пияница заспал в коридора.
- Поне е тихо...
- И няма фенки...

-А,вие чакайте да свършат...-Джени се беше залепила за вратата и подслушваше.-В момента я питат..."Какви са тия шаренокосчовци?Откъде ги познаваш?Ще ни запознаеш ли?".Май някои хора много не внимават в час...

- Че защо им е...Винаги могат да наваксат...
- Муртаг, тука не е като при ездачите...
- Добре де добре... - и затвори очи, че да си почине още мъничко. Обикновено не спеше, но пък тук хем му бяха развалили очите, хем му се спеше...Нещо не беше в ред с тоя режим...
- Защо направо не ни определи като идиоти?Макар че рискува да я заляят с още въпроси... - каза после малко по-тихичко сякаш наистина се унасяше

-Не мисля,че ще бъде много доволна да заспиш точно пред класната й стана...-Дженифър се поогледа притеснено.-Да се преместим,може би?Можем да се върнем,когато пак бие...онзи звънец.
Приклекна пред него и сложи ръка на челото му,притесняваше се за него още от както попаднаха в този свят.Беше раздразнителен,уморен,стресиран...
-И все пак,нали знаеш,че аз правя това,което правя,защото тя го е измислила?И не само аз.Ако ти е лепнала такава грижовна дъщеричка,мисля,че и тя се тревожи за твоето здраве,както и за твоето,Клайв.-наклони глава настрани към зимния демон.

- Аз вече нищо не знам...Убиха ме, сринаха всичко, разпердушиниха същността ми, край... - и май заспа доста непробудно...Беше му се насъбрало доста в последно време и си го изкарваше на кого ли не. Сам вече не се сдържаше...
- Май ще е по-добре да го преместим - отбележи си Клайв като огледа замислено лилавокосия, после си го повдигна лесно, защото както винаги онзи беше лекичък въпреки всичко...И се превърна в чиби...Мелска му работа...
- Къде можем да отидем все пак... - като хвана малкото същество с зетчетата и го задържа малко по-настрани от себе си.

-Дай го тук...-очите й блеснаха,но тя се опита да остане сериозна.
Прегърна го като плюшена играчка...
-Ще излезем навън на двора.Ако нещо не е наред,може да ни види през прозореца на стаята.-запъти се обратно,хубаво че нямаше хора наоколо.-Клайв...знаеш ли колко усилия ми коства да не заподскачам от радост,толкова е сладък...

- Никога няма да си признае, че е бил такова нещо - беше малко шашардисан...Но все пак беше нещо, което повече можеше да възприеме, беше си като магийка, а това означаваше нещо от техния свят - Може би съм съгласен, не е зле...
Поне можеха да го разнасят така много по-лесно...

-Да се възползвам докато мога тогава.-вече започваше да си прави списък какво да прави,за да минава времето.
Седна на една от пейките,хвана 'играчката' си по-добре,че да не го изтърве и първата работа беше да му оплете косата...
-Хей,Клайв...-вдигна поглед,а пръстите й сякаш си работеха на автопилот.-Тя каза,че така съм като на шестнайсет години...а тя е на...четиринайсет...Толкова малка може да изглежда,ако го погледнеш от такава гледна точка.

- А аз и той сме на по двадесет и няколко...А тя е на петнайсет...Странно е...Разликата е огромна и все пак ето че ни контролират...
Не можеше пък и едва ли искаше да си го обясни...Беше просто факт...
- Той се страхува само от това ако те пораснат и забравят за нас светът ни да изчезне и ние с него...

-Може би не си дават сметка,че държат живота ни в ръцете си.-размислите й спасиха косата на чибито от още по-кошмарна съдба.-А боже би го знаят.Пък аз какво приказвам,трянва да съм само на шест.
Сведе смирено глава и прегърна по-силно спящия лилавокосчо.

- Повечето които познавам нещо не отговарят често на възрастта си. Но ние това не можем да променим така или иначе. Остава само да си отидем вкъщи. - колко ли продължаваше тук един час...едва ли беше много...Само Муртаг да се събудеше до обяд, че тази играчка много лесно щеше да се позагуби - Те ще си решат...Ако той някога се превърне в нещо такова в нашия свят...Нямам думи

-Аз няма да се оплаквам.-ухили се Дженифър.-Ама аз в крайна сметка в това ще си порастна...развали ми изненадата.Или може пък да измисли нещо друго,кой знае.

- Доколкото вече съм запознат...Всичко е възможно, само им дай повод да направят нещо. По-гадно е някой да си разбере съдбата, като него...Но пък това което тя каза може да е само за да го накара да спре да говори...Ефект няма