Подранил Хелоуин

- Прекалено съм нисъък, не ми харесва...Иначе май имах някаква представа за..."бузките" - сигурно щеше да се задърпа...Но ако създателката му го видеше направо щеше да го смачка от прегръдки, та направо нищо не си знаеше. - Сега ако ходя на някъде ще ме смачкат. Клайв може ли на конче?
- Ха, мечтай си - сопна се зимния демон - Мога да те заледя и да те направя на фигурка, че да не те гушкат

-Тихихи.-свали го долу,разроши му и без това на нищо приличащата коса и седна на земята пред него.-Аз ще се възползвам от това малко удоволствие,не се случва всеки ден да имам шанса да си разменя ролята с теб.

Заглавие: Не Чет Дек 11, 2008 1:06 pm

- Тук всичко върви надолу с главата, нищо чудно...Ама защо аз!?Не искам да съм мъничък, не искам... - и заподскача изнервено отново, въпреки всичко беше себе си. - Само да се появи, само да се появи, изобщо не е честно...Държи се като брат ми.
- Всъщност тя е и брат ти...Така изглежда...

-Слааадък.-притвори очи и на свой ред го бучна в бузата с пръст.-Засега ще си дребен.Вас каза,че ще се свърже с Мел да те върне,ако това ще те успокои.

- Веднага, веднага!Искам пак да я хвърля в коша, много ми хареса - той потърка ръце осенен от идеята и явно очакваше само жертвата му да се появи рано или късно. - Не е честно, защо не си поиграе с Клайв. Ей ти, признай си, ти си с връзки, направил си й една фигурка и тя е обещала да не те закача!

-Може би ти си й главната "измислица",затова.-наклони глава настрани.

- Не може така!Не може!Тя каза, че първата й...измислица...Била Арвен!Значи Арвен трябва да пати, не аз - той скръсти ръце и млъкна сърдито, като говореше така изобщо не му звучеше сериозно, заради този глупав детски глас..

-Явно тя е по-голяма късметлийка от теб.Първата й измислица на нея е Джесика.Не мисля,че я е изтормозила толкова много,колкото Мел теб,обаче.

- Но...Всъщност това че ме тормози не ми се отразява. Все пак ме е създала с характер, който...С който да може да си играе...А на мен никога не ми е проблем да пътувам от отвъдното за вкъщи и обратно...Тъй че колкото и да се оплаквам, всъщност знам, че аз без това няма да съм аз

-Аааа,тъй!Оптимист...или нещо такова.-и продължаваше да го щипе по бузите,просто не можеше да се спре.

- Стига де, заболя, не е толкова лесно да търпиш това...Не се е случвало от сто години - замърмори типично за себе си, след като реши проблема с това как да се справи със създателката си

-Ще спра само ако ми дадеш да продължа да си играя с косата ти.-ухили се злобничко Дженифър и прибра ръцете си в ръкавите на кафявата блуза.

- Не, не, не!Нищо не давам, аз съм строго забранено...чиби - заклати отново глава като започна да говори леко раздразнено - Отровен съм!

-Лъъъъжеш.-боцна го в корема и след това продължи да му щипе бузите.-Ако щеш после ми го връщай.Не ми пука...Просто си толкова сладичък!

- Не съм! - бързо се скри зад Клайв и намръщено загледа от там. Много добре знаеше, че не биваше да ядосва зимния демон, още повече че сега той имаше сили, а чибито тук нямаше - Просто съм нисък!

-О,в огромна грешка си,драги.-поклати глава,успя да го хване и го прегърна отново.-Имаш по-големи очи и по-скоро приличаш на малко бебе,от колкото на себе си.
И все пак спря да го тормози.Така седна на земята,облегна се на едно дърво и го отстави да подиша,ама не го и пусна.

- В големите очи няма нищо сладко. След като съм мъничък, това едва ли отива...От къде да знам...
- Непримиримо същество, няма да млъкнеш нали...
- Не!

-Вечен мърморко...-притвори очи,и тя май щеше да се предаде...първата смяна беше гадно нещо.
***
-Айде,и тя отиде...-Вас беше изскочила от някъде и сега шепнешком си оглеждаше 'идеята',която спеше тихо и спокойно,облегнала се на дървото.Все още здраво държеше чибито...
-Заспали хора...

- Като гледам изобщо няма да ми се спи днес - поклати глава зимния демон като въздъхна... - Или поне ще опитам да не заспивам...Не ми се ще

-Да не би да те е страх?-ухили му се самодоволно,като бъркаше пак за нещо в джоба си.
Извади от там поредното странно нещо...телефона си.Взе да го натиска,да го гледа съсредоточено,докато накрая не го допря до лицето си и затропа нетърпеливо с крак.
-Ало,Мел?Абе тука имам едни заспали мърморковци,дето искат да им върнеш оригиналната форма...

- Наистина ли се случи? - повече от изненада...Може би го беше надраскала някъде като идейка...Или пък кой знае какво. Някъде там се разсипваха книги както обикновено, сигурно "учеше". - Мислех да го включа в играта

-Ами...ъъъъ...да.И е доста недоволен,но Джени много му се кефи.-сложи ръка на врата си за момент,замислено загледала се към морето.-Някакъв шанс да го върнеш обратно?И Вичи случайно да е там?
"Здравееееееееей!"-се чу от слушалката...
-А,добре...Ами,ако си ги искаш обратно,просто й кажи да дойде тук,да ти ги даде и така...Муртаг ти е много ядосан и пак иска да те метне в някоя кофа.

- Имах такова предчуствие...Ще го върна ей сега, а ако ти пречи веднага си го вземам. За Клайв не говоря, защото...Предполагам си мълчи. Ще опитаме да направим нещо с Вичи, предполагам...
Докато говореше наистина онзи мърморещия започна да си връща формата...истинската

-А,не,засега никой не го е подгонил.-Джени беше скочила като ужилена,сега се озърташе стреснато и едно разочаровано изражение заля лицето й,щом си видя вече нормалния баща.-Инъче Клайв си мълчи,разбира се.Тих и кротък,никакви проблеми...

- Сигурна съм...Той си е такъв... - лилавокосия в същото време отвори, разбира се очи и скочи като се огледа.
- Тя!Къде е ? - объркано попита, когато се огледа машимално в прозореца.
- Никой не го е подгонил, ама изглежда не е спрял да говори