Подранил Хелоуин

-А защо ли все още някой не ти е запушил голямата уста...-прошепна си съвсем тихичко.
-Здрааасти!-Вас застана точно пред нея,за да я спре,ако се стигнеше до бой.Достатъчно внимание бяха привлекли вече.

- Тя...Тук? - затрепери Муртаг като се изправи, но срещна отново онзи поглед, който за него означаваше "Кротувай си" и наведе глава, като отново погледна момиченцето пред себе си и играчката му

Вичи пък не беше повлияна много от атмосферата наоколо и внимателно взе дракончето от ръцете на Джени,за да й помогне да го сложи на врата си.
-Коя е тя?-прошепна съвсем тихичко детето.

- От нашия свят са. Едната е добра, а другата е лоша. Сигурно добре си личи коя коя е. Едната май никой не я харесва, а другата ни е приятелка - тихо каза Муртаг получил разрешение от създателката си

Алексис надменно погледна Вас:
-Махни се джудже такова!-каза тя и изтрака със зъби.
Момичето до тях сръга чернокосата в ребрата:
-Престани че ми лазиш по нервите-каза тихо момичето и погледна Вас-Ъм...здрасти аз съм Петя а ти...?

-Вас...нали знаеш...измислих Джес и Вичи и Джени и Даниел и всичките там...на тайгър гърл?
-Ой,не смей да й говориш така,Алекси...уф!-и синекосата получи едно сръгване в корема,май създателката й беше малко по-добре с нервите от нея.

Петя се засмя неловко и погледна мълчаливо Алексис:
-Май малката загря-усмихна се чернокосата и погледна Джес:-Хммм?Какво?Езика ли си глътна?

-Дай ми да я застрелям,дай ми...-просъска през зъби синекосата.
-Шът...
За техен ужас обаче Джени пак беше завладяна от любопитството си и тя се доближи до тях,сочейки невинно с пръстче чернокосата:
-Сврака!

-Сврака...?-повтори тихо Ал стиснала зъби:-СВРАКА ЛИ МЕ НАРЕЧЕ ТОВА ИЗЧАДИЕ?!?!
-Стииига-каза тихо създателката й хванала се за главата
Катрина само тихо си мърмореше и гледаше как чернокосата се разярява още повече.

- Моля? - не се сдържа и Муртаг след което се обърна и хвана момиченцето, гледайки яростно жената пред себе си - Какво чух?

-За кое по-точно говориш Емчо?-усмихна се вече спокойно Ал:-Изчадие ли?

-Имаш пълното позволение да й отнесеш главата...-измънка Вас,която вече говореше през стиснати зъби.
Синекосата доволно защрака кокалчетата на пръстите си и погледна предизвикателно към Алексис.

- Муртаг само не... - само че той в момента не я слушаше, остави момиченцето на създателката си и тръгна към Алексис все така намръщето, направо щеше да си я смачка, ако се наложеше.
- Ти обиждаш дъщеря ми. Това вече не го позволявам

Алексис най-сетне се усмихна щастливо:
-Охоу...ще се бием ли?Давай елф...
-СТИГА!-извика накрая Катрина и погледна яростно Ал-Никого с никого няма да се бие!Но пък ако някой ще трябва да се оправя с теб...аз имам пълното право!

- Например да я махнеш от очите ми? - заръмжа Муртаг, който нямаше никакво намерение да се връща. - Магия нямам, но ще си я върна ако се наложи дори тук.
- О боже - Мел се изправи, ако се ядосаше още щеше да се наложи да действа, а пък нямаше нищо под ръка за тази цел.

-Явно нещо...лошо направих.-Джени се беше поразтреперила лекичко.
-Спокойно...-щеше да се наложи да я направи малко по-предпазлива следващия път...
-Ила,ила,Алексисче,ила тука.-Джесика също пристъпи напред.

-Върни си думите назад Аааал...-каза тихо Петя
-Не!-отвърна чернокосата-За нищо на света!Ако искат да се бият-хайде!Готова съм!

П.С:Само да ви кажа че след малко ставам и няма да ме има до утреТ.Т

- И ние също! - ухили се лилавокосия, като махна шапката, понеже може би щеше да му пречи - Този път нямам намерение да ти обръщам гръб, точно заради това, което каза.
После продължи да върви напред, Мел застана до Клайв разтревожено.
- Искам да ми помогнеш, когато стане нужда

Алексис се ухили също и се опъна като котка-от това всички кокълчета им се чу пукането.
-Хайде Емчо...да се бием!-каза жената и погледна към създателката си и Катрина
Петя вдигна ръце:
-Аз не участвам Ал!
-Не брой и мен-каза белокосата и погледна към Муртаг-Само...не я убивай

-Аааз това не мога да ти го обещая обаче.-изръмжа Джесика,но не посмя посегне първа,когато видя колко ядосан беше Муртаг...
Вас прехапа устни,но очите й сякаш блеснаха доволно за миг,когато тя обърна Джени и покри очичките й с ръка,както при онези филмчета...

- Ако не аз, друг не се притеснявай - озъби се лилавокосия, радваше се че поне е запазил бързината и силата си от онзи свят, това беше от полза и по-рано. След което се затича, превъртя се като някой акробат и започна битката, удряйки Алексис в корема. В подобни случаи болката нямаше значение за него, просто не я чувстваше

Чернокосата се усмихна и се затича на обратната страна.Спря се и се превъртя няколко пъти и удари Муртаг в глезена.

Онзи се ухили, след което отново я удари няколко пъти където свареше, плъзгайки крак, като я препъна.
- Не си ли чула, че за мен няма болка?Аз съм Муртаг и там и тук - тихичко повтори мислите си, след което отново замахна
- Защо си го създала такъв? - простена Клайв, привличаха твърде много внимание.
- Емчо е част от мен както и всички останали. Той е моя скрит съюзник в живота, скрит характер със сила, която да ме държи жива. Всички сте някаква част от мен, без която аз не съществувам. На него се падна ината и това, което не мога да обясня за себе си, но го има

-Ставай бе,нали си много силна!-Джесика я стисна прекалено силно за ръката,забивайки ноктите си в кожата й.
Вдигна я,само да я запрати в поредната кофа за боклук.
-Не само че е грозна,ами и ще смърди вече...-стисна нос Вас.

- Става за нейн дом - подсмихна се Муртаг, който продължаваше да изглежда бесен, не го интересуваше после какво наказание щеше да получи - Добро местенце