Подранил Хелоуин

-Две на едно.-каза набързичко Вичи.
-Инъче се играе за определено време.Ако ви писне,може да се откажете и да се признаете за победени.
-Опа,две на две!

- Ама то така и така накрая ще сме победени сигурно.
- Ей Муртаг не се привързвай към тоя живот, че да говориш така. Иначе ще трябва да се примириш и с името ти за този свят - Емил
- Защо Емил?
- Защото си Емчо, а тук така на галено наричат Емил.

-Муртаг по ми харесва.-чу се от двете страни и щом Вас и Джени се спогледаха,прихнаха да се смеят.
-Надявам се това да не се случва и с мен...малко е стресиращо.-изприщи се елфката,докато топаше топката.

-Емил?-повтори Катрина,готова да се разсмее,но си замълча.
Тя и Алексис бързо се спогледаха и леко усмихнаха.
"Какво ли са намислили тези двете..."-си помисли Петя докато ги гледаше неуверено.

- Давайте момчета, не се излагайте - усмихна се Мел, макар че изглежда не я интересуваше много, понеже пишеше нещо, по-скоро за Клайв, отколкото за Муртаг. А самия Муртаг отново трябваше да гони топката и все повече разбираше, че не го бива в това

-Мръд,мръд,мръд!-взе му я без никакви задръжки,завъртя се и бам,още един кош.-Йеееее!
-Хайде да ги оставите вече намира,че ще се отчаят.-Вичи се усмихна смутено и скръсти ръце.
-Слабаааак,слабак,какъв татко съм избрала аз за Джени?!-хвърли му се на гърба и тръгна да му търка главата с юмрук.

- Добре, добре, победен съм - на това място май по-добре беше да не се инати, пък и сигурно си беше вярно. Хич не схващаше тази игра и какво точно беше целта.
- Наистина?Ако си искрен ще ти купя още сладолед - нетипично беше за него...

-Ти си първата,която го накара да го каже!-Джени я засочи изумено с пръстче.-Как го правиш?
-Физическото насилие си има и добра страна.-оплези се Вас и го остави намира,но не и преди да му превърне косата в някакъв кошмар.

- Абе зависи какъв вид точно...Защото него го бият често, ама няма особен ефект - поклати глава Клайв, сякаш сърдит, че онзи си беше изпросил още малко от онова сладкото

-Е,добре де...Опа.-Джени погледна с интерес към джоба на 'чувалите',когато някаква мелодия започна да се чува.
Беше се добрала до таткото и сега с пръст в устата гледаше с разширени очички към Създателката,която драстично пребледня,щом си погледна телефона.
-Аааа!Трябва да се връщам!Наще си мислят,че съм вкъщи,а ако разберат,че съм В софия,какво ще ми кажат?
Не,че щяха да й повярват...ама скоро щяха да се приберат и да заварят празен апартамент.
-Вичи?Моля те?
-Разбира се...-усмихна се магьосницата и застана до нея,като започна да оформя различни символи с пръстите си.
Накрая кръгът се оформи...и ги пое надалеч...
-Ъъъъ...-Джесика погледна стреснато празното пространство,а после към краката си...трябваше тя да тръгне заедно със създателката,а Вичи да остане да се погрижи за 'транспорта' на останалите...само че едно малко момиченце,лилавокосчо и един зимен демон бяха засмукани вместо нея.

- Ей!Предупреждавайте за порталите! - изръмжа той като подскочи ужасено и се огледа търсейки онова досадното на скамейките, което пишеше ли пишеше като че ли това беше животът й...Само дето нямаше скамейки. - Сега какво?

- Объркване... - вдигна някъде там глава Мел като заиспуска листове и химикалки от кой ли не джоб - О, става все по-зле...

-Опа...-засмя се притеснено Вичи.-Май малко...го оплесках...
-Малко?!Тя ще ги побърка!Ти не знаеш какво е!-Джесика застана пред нея,по-паникьосана и от създателката си.

-Ъъъ...-Вас примига няколко пъти,преди да се усмихне едно доволно.-Значи е ваш ред,а?Добре дошли в Стамболийски апартамента тогава!
Даже се поклони ниско,като вднага се тръшна на стола пред високата дървена...маса...с многото кутии като в стаята на Мел.

- О супер... - плесна се той по челото и седна на пода по турски намусено, предпочитайки да си замълчи, понеже каквото и да кажеше все му се караха...Поне някои претенциозни... - Сега трябва да криеш нас...Какво, един под леглото, друг в гардероба?

-Оная врата води до стая,която никой не ползва.-посочи с пръст.-Малко е студено там,обаче.И всичко от тук се чува долу,така че малко по-тихичко и всичко ще бъде наред.
-А тук...ще ни трошат ли главите?-Джени някак притеснено се огледа,да не би на някой шкаф да имаше чук.
-Не,спокойно.В момента си прекалено сладка,че да ти направя нещо...чакай да порастнеш и ще видим тогава.-усмихна се,когато Джени се вгледа със зяпнала уста в огромния постер с белия тигър,пък и после заподскача при гледката на многото висулки пред огледалото,някои от които бяха дракони.

- Добре - кимна той след миг и се изправи, докато Клайв още се оглеждаше. Не беше влизал в къщата на Мел, та затова всичко това беше тепърва стряскащо за него.
- Айде художник, да вървим - изръмжа му Муртаг след малко и го задърпа нервно, за да го събуди от огледа.
- Ъ да..добре...

-Банята е в другата стая,минаваш през вратата която ти посочих и после наляво.-зае са да търси нещо из шкафчетата,листи,листи,листи..-Ако някой не знае какво значи душ,да ми каже.
-Какво значи душ?-не се въздържа малкото момиченце.
-Нещо,което му трябва на някой,който е играл дълго баскетбол и се е поизпотил.-усмихна се към лилавокоското и продължи да рови вътре,че чак си вкара главата между многото учебници.

- Хубаво - сигурно нямаше нищо против, само да не се наложеше да е нещо страшно...Тъкмо да ги изхвърлеше тези парцали...Беше май претенциозен...Но пък тази чанта, която тя му беше дала и която Клайв пазеше добре щеше да свърши работа... - Дано го намеря тогава.
- Чакай.. - спря го Клайв за миг, но после май се отказа и го остави да си се опътва

-Червеното не го връткай много!-извика след него малко преди да затвори вратата.-Та...
-А...?-Джени я погледна някак стреснато,когато тя се извиси над нея.
-Казват,че някои деца бързат да порастнат...
***
Братът трябваше да бъде благословен...хубаво,че си беше оставил по-старите дрешки тук,и сега една купчина стоеше на леглото в доста студената стая,приготвени за гостенина.Едва ли щяха толкова да му харесат,ама поне да не бъде мръсен.От съседната се чуваха едни гласове...
-Хайде де,не е чак толкова зле...Даже ти дадох втория си чифт 'чували'.Какво се оплакваш?
-Пак е стресиращо!-звучеше като Джени...само дето май не беше много Джени.

- Ама че горещо нещо било тоя душ - мрънкаше оня, след доста време бой с кранчета...Но беше нацелил нещата така че да не се попари...От къде да знаеше, горещината не му влияеше в неговия свят, понеже огъня го пазеше...И можеше да се къпе и в огън вода...Защо по дяволите тези носеха толкова странни дрехи...Или той беше прекалено слаб за тази работа...
- Какво правите от там? - полюбопитства след малко ослушване

-А?
Две глави толкова рязко и така едновременно се обърнаха,че може би зимният демон щеше накрая да получи сърдечен удар.На единичното легло Вас седеше по турски,а срещу нея и Джени не беше по-назад...само дето...ъъъ...ами...
-Тя ме накара да порастна с десет години!-намръщи се тинейджърката,както я беше нарекла създателката,сочейки я с пръст.-И ме набута в тези...тези...
-Чували?
-Да!

- Какво си направила на Джени!? - залепи се до стената опулено онзи, поне си беше запазил рефлексите ако не друго. Направо си се свлече по нея - Това че сте ни създатели ясно ама...По дяволите, тя е на шест! Взимайте на предвид кой кой е де...
После се изправи, след краткото успокоение.
- Веднага я оправи

-Спокойно,нищо й няма...-погледна го неразбиращо.
Хвана химикалката,надраска там нещо и шестгодишното си беше обратно.Изглеждаше някак комично,защото блузата започна да играе роля на ужасно дълга рокличка...Пък и каквата беше кафява,без малко да лепне на детето прякора "Шоколад".
-Ето,заповядай.-внимателно я вдигна,за да му я предаде.-Все пак съм ти я дала да се грижиш за нея.Добре реагира.

- Ама знаете как да изкарвате душите на хората с тези химикалки... - както доста правилно Клайв се беше изразил, тези неща май действаха като магически пръчки за определен човек...Но изобщо не ги харесваше... - Вече не знам кога ще се събудя с червен нос и жълта пижама като смешник...

-Може и да кажа на Мел,да си има идеи...Пък съм убедена,че ти и в момента се чувстваш като смешник.-след като му остави детето,се захвана да сгъва 'чувалите'.-Ти защо си мислиш,че Джесика се държеше толкова примирено,а?

- Ох не знам...Поне успокоението ми тук е, че нея я няма...А се чудех защо боговете наказвали...Кой бил бог...
Последното си го каза почти шепнешком, после отново погледна момичето с тази...рокля ли беше...Ама така и така не разбираше тези моди или каквото бяха. Знаеше си за себе си че носеше само доспехи или в най-лошия случай синя униформа...Ама тук...
- Сега не сме ли посред зима?Какви са тези дълги блузи?