Подранил Хелоуин

- Спокойно, спокойно, очакваше се - засмя се очилатката от кофата, като успя да излезе от там. - Пък и момчета, ще стана мила само като дойде време да си вървите, имайте го в предвид.
Муртаг й се мусеше, дори застана с гръб, макар че ако чуеше отново нещо за писане веднага да реагираше. Клайв от своя страна отново му се беше сторило смешно.
- Нека се сърди, ще видиш после какво ще му е - допълни Мел, въпреки че лилавокосия май не обърна внимание - За него съм като Арвен, така че..свиква се, следващия път ще ме хвърли от блок, ако се наложи, съжалява доста късно

-Гррр...-вече й писна да спори с това дете,скръсти ръце и отиде при все още невярващите Джесика и Вичи.
Даже не й направи впечатление как синекосата още сочеше пространството,в което преди малко тя беше.
-Станала си точно като него!Инатлива!
-Ти я правиш такава...
-Шът!

- Това е някаква зараза - промърмори Клайв по тихичко, докато Муртаг оправяше очилата на момичето и все още се мусеше там.
- Забелязва се... - поклати глава Мел, нямаше никакво намерение да се разправя с лилавокосия сега, макар че и двамата знаеха, че много скоро ще им мине

Джени за пореден път им се изплези и се вкопчи в краката му,гледайки всички намусено.
-И какво,ако съм инатлива?
-Досадно е...

- Не мога да го променя, за жалост, защото може да отиде в кого ли не - замисли се отново очилатката, а Муртаг и се сопна. Тя вдигна глава към него, после я поклати
- О, я стига, не искаш наистина да пълзиш, нали?
- Мога ли да го сторя?
- Не, бъди добро момче и скоро ще си ходиш вкъщи.
- Говориш доста простичко - обърна се той на половина, намръщено.
- Разбира се, сдържам ината си по-добре

- Искам в къщи.- обади се Джин, като затърси нечия ръка, която да стисне плахо.
- Ще измислим начин, как да ви върнем. Не мисля цял живот да ви крия в гаража, все пак.- отвърна Кат и поклати глава:- Обаче сме ги събрали едни инатливи, кой от кой все повече.

Синекосата хвана усмихнато ръчичката на детето,докато Вас все още се мусеше срещу Джени,която пък продължаваше да й се плези и да прави още по-странни физиономии.
-Спокойно,спокойно,дишай.-пормълви тихичо Вичи,което й заслужи един смразяващ поглед.

- Бих се съгласила на Ним, с него нямаше да има проблеми. - онази се отказа да говори с Муртаг поне засега, нямаше признаци, че ще се разберат по този начин.
- И аз ли създавам проблеми?
- Клайв, ти създаваш проблеми само на себе си, с теб може да се диша.

-Ой,Джени...-опа...усмивката.
-К-какво?
-Искаш ли да видим татко ти колко е велик,като го бия на една игра на баскетбол?
-Каква игра?

- Какво е баскетбол? - беше разбира се въпроса на лилавокосия, макар че веднага израсна и идеята, че нямаше да е лесно

-Ммм...баскетбол е вид спорт,ще го нарека игра като за вас.Имате си игрище,на което се играе и два стълба с мрежи най-накрая.Целта в тази игра е да вкараш колкото се може повече пъти баскетболната топка в мрежата на противника си.
-Я дай пак...

- Ако беше избрала волейбол той щеше да те бие, но друг спорт не съм му давала - усмихна се Мел, докато Муртаг се обръщаше към нея въпросително.
- Игра на топка - поясни Мел след малко - Но баскетбол не е като нея. Да ги заведем да им покажем нагледно

-Само че баскетболна топка нямаме...
-Аз мога да направя една магическа!Само ми покажи колко да е голяма.
-След малко,че може да се изплашат от кошовете и да решат,че не искат да играят...

- Ще играе само от упоритст, гаранция - усмихна се Мел, докато Муртаг ощеобмисляше обяснението с нови въпроси около главата си

Въпросителният поглед на Нава разсмя създателката му и тя махна с ръка пред себе си:
- Най- близкото игрище е на централния площад, другото е в двора на училището ми. Ако искате ще вземем такси до някоя зала?

- Някъде, където да не правим впечатление, може би с великия инат.
- Я стига - сопна се отново Муртаг, този път обаче май го беше страх от предстоящото

-Училищното игрище не е много подходящо сякаш...Пък и защо да вземаме такси,можем и пеша.
-Аааа,аз в онези чудовищни нещица на колелета не се качвам!Не!

- По-добре пеша на хиляди километри, отколкото с тези - заскърца отново Муртаг.
- Да не би това време просто да не ти влияе добре?Наистина трябва някой да го научи какво е загуба

- Аз искам само да попитам, още колко улици трябва да пресичаме?- попита тихо и плахо Джин, като се огледа и стисна ръката на синекосата още повече.
- Още десетина.- отвърна Кат с усмивка.
- А?
- Шегувам се, залата е горе- долу на 15 минути от тук.

-Пресичаш на червено ли?-скръсти ръце и я погледна тип "Аз на тебе ще ти се карам после!"

- Този град не е като другия - замислено оглеждаше Муртаг, докато вървеше след създателката си, която май пък му се сърдеше, разбира се...
- Защото има...светофари и все още не сме настигнали фенките ти - измърмори Клайв за който пък всичко изглеждаше опасно - Всички ли градове ги обикалят тия колелати неща

- Така се придвижваме по- бързо.- отвърна кестенявокосата:- А фенки колкото щеш тук, само да минем покрай някое кафе и...
- Стига ми толкова кафета!- прекъсна я Нава намусено:- Пак ще си крия очите от... сервитьорките.
Приближаваха поредната улица, градът беше като ограден от тях, преплитаха се една в друга и на всеки десетина метра имаше светофари:
- Та да спазвам вече светофарите, а?- засмя се леко Кат, като се спря.

-Ако искаш да ме накараш да получа сърдечен удар от притеснение да не те премаже нещо,тръгвай.
-А ти защо трябвало да се криеш от сервитьор...ките?-синекосата скептично погледна Нава,като го хвана под ръка и го дръпна,за да не избяга от въпроса.

- Добре, добре, няма.- разклати глава и се усмихна невинно.
- А... аз, ами крия се защото само в очите ми се взират и коментират. Известно време трябваше да стоя с онези черни очила, една се вижда през тях.- погледна към създателката си и измърмори тихо.

- За мен какво ще кажат, като се разхождам с тази роба... - огледа се отново Клайв, чудеше се ако беше попаднал при тази...Мел...Какво ли щеше да се наложи да облече.
- Спокойно, отче, църквата те очаква...Отец Иваний