Подранил Хелоуин

- Обличайте се, студенко е - раздаде им момичето дрехите, след което ги изчака и успя някак да ги изведе навън. Беше значително студено, а по околните планини имаше малко сняг дори.
- Намираме се в планинска област, но не чак толкова голяма като Динзел. Все пак е студено, да вървим - хвана ги и двамата и ги поведе по улицата, като се оглеждаше. Все още нямаше много хора, няколко деца с огромни чанти тичаха като обезумели по главната улица. За миг премина някакво странно чудовище и Муртаг потрепери пък и не успя да го проследи. Тук очите му бяха отслабнали.
- Автомобил, вчера ти го показах - припомни момичето и отново му нахлупи шапката по-надолу.
Друго нищо особено не видяха, минаваха покрай къщи и спрели автомобили, някакви странни стълбове от камък с нещо закачено на тях...Докато не стигнаха едно игрище с много хора. Момичето преглътна и поведе двамата през тълпата, която играеше странна игра...Футбол, бяха момчета.
- О...(следват цветущи обиди) - Муртаг се спря, гледайки към момчето, което вече беше обърнало гръб.
- Муртаг, върви - тихо каза момичето, като стисна ръката му.
- Но той...обиди те - не можеше да го позволи все пак.
- Муртаг остави това, помолих те да не обръщаш внимание. Ще се справя с него по-късно. Моля те, моля те не забърквай проблеми.
Лилавокосия все пак се подчини и тя ги поведе към друата част от игрището, където имаше момичета

Без малко Джени да направи някаква гадна физиономия срещу онзи келеш,когато се досети,че това щеше да бъде голяма грешка и се спря навреме.Все пак се притесни и стисна ръката на Мел за момент,когато наближиха и останалите.

-Ъъъ...
Добре,това май е още по-голяма изненада.Една трепереща от студ Вичи,която отчаяно се опитваше да направи някакво малко огънче в ръцете си,за да се постопли.Островърхата й шапка даже беше клюмнала настрани и тя изглеждаше абсолютно...абсолютно...мизерна!А когато ги видя,особено пък Джесика,очите й така блеснаха от щастие...
-Айде обратно по стълбите...

- Искам и двамата да останете на полянката - тихо им каза момичето като ги бутна на тревата, докато се чуваше пронизителен звук от свирка и класа се събираше. След загрявката отново се разделиха и момичетата дойдоха да се карат кой от кой отбор да играе, разбира се.
- Господ да ви убие! - тропна с крак едно от тях и се започна отново, докато мнозина се чудеха на новодошлите на полето, понеже не ги бяха виждали преди.
- Другоселци? - обърна се към тях една русолявка, като задъвка дъвка срещу тях. Муртаг се вцепени за момент чудейки се какво да каже, но просто кимна. - Браво, подходящо място сте избрали да живеете, тука е много спокойно

-Тате...те са страшни...-прошепна съвсем тихо Джени,като понечи едва забележимо да се скрие зад него,щом онази се обърна с гръб към тях.-Много страшни...

-Ето,заповядай...-момичето остави чашата на масата,а не в ръцете на Вичи,защото се страхуваше да не я изтърве,както беше замръзнала още повече от новината...
-Н-наистина ли?-магьосницата се посъвзе и погледна нагоре към нея.-Наистина ли...ти си ме измислила?
-Мхм.-извади някакво одеало от някъде и покри момичето с него.-Хайде,стопли се,а после ще си говорим за това...

- Забелязах го, Джен - тихо каза Муртаг, все още недоверчиво оглеждайки се наоколо. Момичетата най-сетне се разделиха и играта им започна. Нещата тръгнаха на зле с първата уцелена, която побърза да се настани до двамата пришълци.
- Как е?Забавлявате ли се? - ухили се тя, а почти веднага беше прекъсната от госпожица "Господ да ви убие", която се настани от другата страна

Детето рязко поклати глава и се сви съвсем.

-Ей,на,ти вече си висока колкото мен,така че моите неща ще ти стават.-чу се гласът й зад високата купчина дрехи,която носеше,вървейки надолу по стълбите.
-К-как не се пребиваш по тях?!Изглеждат абсолютно хлъзгави!
-Стълбите ли?Ооо,аз съм свикнала и попринцип вече няма да ми направи впечатление ако започна да се търкалям по гръб върху тях.
След минута-две вече Вичи носеше сивкави на цвят дънки,една кафеникава тениска и черна горница.
-Доста са...меки.-още малко и щеше да се сгуши в тях.
-От памук са напаравени,затова.

- Аз.. - понечи да се изправи, само че се появи още някой, това вече го ужаси съвсем. Нямаше позволение за нищо, а сега?Какво се очакваше?Затърси с поглед Мел, ама тя беше твърде заета. Стана, вдигайки детето и заостъпва няколко крачки назад.
- Ела де, не ядем хора - замолиха му се едва ли не от всякъде, но беше твърде объркан, за да ги разбере.

Джени се изви и се озова на гърба му,уж да се скрие още повече от тях,но май се досещаше какво предстои...и не искаше да му пречи да бяга колкото си може по-бързо.

- Защо не седнеш пак при нас? - обърна се отново русото момиче към него, а пък друго, току-що изгоряло от играта идваше насам скачайки и подскачайки.
- Здраааа-стииии! - извика провлачено и понечи да го хване, но той отскочи, после се отказа да стои тук и се обърна към улицата и те естествено...го последваха не обръщайки внимание на свирукането и виковете на госпожите

Джени се обърна лекичко към тях,защо не спираха да вървят след тях?Страхът й малко се смеси и с любопитството й...
-Сега какво...?-попита съвсем тихичко,че само Муртаг да чуе.

Искаше му се Мел да се откъсне от тази глупава игра, обаче все още се караше с някаква. Ужас, явно...Чак сега забелязваше и часта, която търсеше за себе си. Прескочи оградата в опит да ги забави и скоро тичаше из сградата на училището, хич не знаеше как беше влязъл, но коридорът беше пълен с хиляди от тях...После викове, някой го дръпна в класна стая и затвори, но отвън явно не се отказваха.
- Благо...Клайв?!? - елфът, кой знае от къде сдобил се с една качулка изглеждаше ужасен и явно цяла нощ се беше крил тук

Всякакво любопитство от страна на Дженифър тотално се изпари,особено от начина,по който блъскаха вратата,за да влязат вътре.А и сега нямаше къде другаде да избягат...
-Тези наистина са страшни!-изписка детето.

- Мислиш ли, че можем да скочим? - замисли се лилавокосия, отваряйки прозореца. Имаше дебели клони от близкото дърво, може би щяха да успеят.
- Мен нали ще ме вземете? - примоли се Клайв, който все още стоеше до вратата.
- Разбира се, няма да оставаш тук...Ще ти обясня, но само да се измъкнем и да се опитаме да намерим едно...момиче....
- Смяташ ли че все още притежаваш атлетичност?Моите сили ги няма.
- Спокойно, Клайв...Поне това съм запазил, мисля че дори ти ще успееш. Само ако Джени се държи здраво.
- Побързай

Детето уви ръцете си около врата му,но не чак да започне да го души.Наистина предпочиташе да се метнат през прозореца,от колкото да бъдат изядени от тези...тези...чудовища!

- Ще успееш ли да се добереш след като пуснеш вратата?
- Шегуваш ли се, тичал съм към върха на планината без почивка пък това ли...
Лилавокосия повдигна рамене и се качи на перваза. В своя живот смяташе това за ежедневие, но тук беше малко страшно, защото магията я нямаше. Хвана здравия клон все пак и успя с малко усилия да се добере и до ствола. Клайв се забави за миг, но и той се метна на клона, а момичетата направо заляха прозореца, като се чу едно мнение
"Бързо навън!"

-Къде остана кака Мел?!-гласът на Джени звучеше толкова отчаян...

Вичи си пое дълбоко дъх и се зарадва на възвърнатите си сили.Вас продължаваше да драска в тетрадката,а с всяка буквичка,магьосницата се чувстваше по-силна.
-Сега имаш ли достатъчно сили?-накрая спря,но магическата енергия не си отиде.
-Мхм...
-Хубаво,че имам едно магьосниче,инъче как щяхме да се пренесем при тях,и аз не знам...

- Ще я убия както тя мен - заскърца с зъби лилавокосия и скочи долу, после си пое дъх и изчака и Клайв.
- Коя е тази?
- Няма да повярваш. Ние сме един вид въображение, което идва от ума на тази, тя каза така.
- Моля?
- Няма време... - понеже вратите на училището се отвориха и отново беше време да бягат.
През всичкото това време очилатката най-сетне беше намерила това, което й трябваше и сега пишеше усилено нещо, скрила се от погледа на госпожите си

-Можеш ли да ги намериш точно къде са?-подпря брадичката си с ръка.
-Мне...на прекалено голямо разстояние са.Но ако ми покажеш къде може да се съберем,може да ни телепортирам.
-Сигурна ли си?Джесика няма абсолютно никаква магия в себе си в момента.
-Мхм.Може би защото си ме измислила с добре усвоени магически способности,затова...

-Назад,назад!-изкрещя Джени срещу тълпата зад тях,но нямаше абсолютно никакъв ефект,бяха като някакави хищници!

- Този свят...е пълен хаос...Какво съм му сторил? - задъхано каза Муртаг, не смееше да се обърне, но лицето на Клайв до него говореше достатъчно.
- Локва! - изкрещя зимния демон, в следавщия момент се хлъзна и качулката му едва не падна от главата му, а Муртаг го последва. Докато се окопити онези ги бяха настигнали, тъкмо мислеше, че е свършен когато и те също се хлъзнаха във внезапно появилата се вода.
- Мел...Тя използва леда ти, Клайв, само че под формата на вода, мислиш ли, че още не можеш да го контролираш тук?
Зимния демон вдигна ръка към лицето си, после погледна и Муртаг.
- Разтопил се е...Всичкия...Но го има...Само че тя знае ли, че съм тук?
- Кога се появи?
- Изчезнах точно след Нава и останалите...
- Вероятно си измисля...Да, и аз не разбирам, но да побързаме, съвземат се

-А,тате!-посочи към една малка уличка между два блока наблизо,която по-нататък се разделяше на две.-Може да успеем да ги заблудим!

- Да побързаме - подвикна на Клайв, който просто кимна. Чувстваше се така сякаш беше минавал от тук и преди. Не беше бил тук, но...Беше познато...При разклонението се спря и се обърна към тълпата като съедини ръце като за молитва.
- Какви ги вършиш?
Но преди да довърши Муртаг едва не беше залят от една вълна идваща от близкия канал, после Клайв отново тръгна заедно с тях.
- Сега няма да знаят на къде точно сме зависил. А нещо продължава да ми казва, че трябва да влезем в един от блоковете и да се качим на покрива след малко, когато намерим отворена врата...Не разбирам.
- Считай че наистина ще го направим - и започна да се оглежда, ако Клайв също беше създаден от момичето, както то твърдеше, то значи тя беше взела нещата в свои ръце

-Не разбирам какво става,само да ни оставят намира!-детето стисна очи и едва не го изтърва,но вкопи ръцете си по-здраво в рамената му.

- Ще им избягаме...И мен не ми харесват - обърна се отново, но не ги виждаше, поне за сега, пък и странното беше, че виждаше малко размазано след определено място...Намериха една отворена врата, после Клайв я затвори и останаха там, поемайки си дъх.
- Тези...Какво искаха от мен... - простена Муртаг, в тъмното започваха да му се привиждат подобни, после с ужас чу отвън крясъците на мнозина

-На това,Муртаг,му се вика озверели фенки.-Джени погледна над рамото на лилавокоското и остана така да зяпа с отворена уста.
Високо,слабо,кльощаво,с очила,кафеви коси и очи...и Джесика и Вичи от двете й страни.Един медальон с формата на дракон блесна за миг около врата й,на едната обица висеше малко Йинг-янгче.Беше оставила косите си да падат свободно до средата на гърба й.Скръстила ръце,с онази гадна малка самодовлна усмивка.

- Ха фенки, глупости - изръмжа той, като приклекна за да си поеме дъх, тук освен зрението губеше и силите си доста бързо.
- Клааайв, знаех си че няма да пропуснеш, поне ти! - за миг това ги ужаси и двамата, понеже приличаше на онези отвън, само че се оказа познат, който скочи от третото стъпало направо върху врата на зимния демон, който стреснато залитна, сякаш беше видял призрак.
- Ама защо всички сте по-високи от мен?Не е честно...Какво?Приличаме си с нея, нали? - ухили се момичето, което явно според среброкосия беше тази, която търсеха, докато Муртаг обръщаше внимание на това, което Джени беше забелязала