Подранил Хелоуин

- А аз съм обещала сладолед..Но да не пропускаме все пак обещанието и за баскетбола

- Баскетбол, сладолед, кино!- възкликна кестенявокосата:- Брей, гжероите ни ще станат доста разглезени.- засмя се леко и си навледе недоволни погледи от своите творения.

- После ще се наложи някои да се оправят с момичета - подсмихна се Мел, кимайки към лилавокосия
- Фенки ли? - сепна се той, като откъсна поглед от светофара.
- Ще видиш...

- Ако се съберат фенки да гледат баскетбола.- подшушна Кат през тих смях.
- Ъм... май ще е по- добре да държим такива по- настрана от... залата?- настръхна Нава.

-Преставям си какво ще стане като видят другата половина на това да си на Земята.-замисли се Петя,засмя се и добави:-Или пък в училище...
-Какво е училище?!-попитаха в един глас Катрина и Ал.
-Ами...най-просто казано-място където те мъчат!-отговори на шега създателката им.

- Ако се наложи ще накарам Муртаг този път да не избяга на съученичките ми, а направо да си го хванат - подсмихна се Мел, замисляйки се върху идеята "фенки в залата"
- Не го прави! - замаха с ръце лилавокосия, който съвсем забрави за светофара от ужас. - Добре, идвам, ще се въздържа от забележки

- Най сетне някой да се примири и да спре с мърморенето.- прошепна Кат и покри устата си с ръка.
- Какво?- попитаха в един глас Джули и Джин, като прозвучаха отнесени и отегчени вече.
- Нищо, нищо.

-Та къде е това хино?-попита Катрина разглеждаща постерите залепени по стените.
-Кино.-поправи я Петя.-Има още малко път.Не е далеч.

- Близо до търговския център и за късмет близо до залата.- отвърна момичето:- В една и съща страда са, а търговския зентър е голямо оранжево отпред.- вдигна ръка леко и посочи на къде, няколко етажна оранжева сграда с червен покрив и много стъкла.

-Търговски център?Не е ли просто обикновенна къща?-попита очудено белокосата.
-Тук нищо не е нормално.-промърмори си Ал и продължи напред.

- Това означава, че ще има и от онова нещо нали? - тихичко попита лилавокосия с надежда.
- Разбира се. На Клайв обаче ще му е по-интересно, защото сладоледът прилича на нещо познато нему.
- Така ли?И аз искам! - вдигна глава среброкосия от другата й страна.

-Ще влизаме ли?-попита Петя усмихнато.
Зад нея бяха вратите на центъра-наистина беше голям.

- Т-т-там има... - заекна Муртаг и хвана ръката на създателката си, едва ли можеше да се скрие някъде.
- Знам, знам, но този път си с мен и другите, няма страшно

-Не е ли прекалено голямо?С прекалено много стълби?-попита Катрина докато се вглеждаше в последното прозорче на най-горния етаж-единственото което поне тя можеше да види
-Спокойно-затова с има асансьори.-намигна й леко Петя,но въздъхна като видя въпросителната физиономия на белокосата.-Нищо,нищо...

- Асан... какво?!- Джин дори не успя да го повтори и се ококори:- Може ли да пояснявате, като говорите за нещо?
- Асансьор.- отвърна Кат и въздъхна:- Нещо като малка квадратна стая или по- скоро кутия, в която хората се качват, затварят вратата пътуват до горен етаж или до долен.
- Май предпочитам стълби.- обади се Нава, опитвайки се да си представи това " нещо".

- А кой го движи? - промърмори Муртаг, като огледа сградата толкова подозрително, сякаш щеше да го нападне.
- И всъщност защо не се качим наистина по стълбите... - довърши Клайв, вперил поглед чак навътре в сградата, където наистина пишеше "сладолед"

- Електроника го задвижва...
- Като това, което кара телевизора да работи ли?- запита Джин.
- Ами... да, същото.- кимна Катри и въздъхна, за пореден път:- Та... по стълбите ли? Май ще се затрудним малко, но ако наистина не искаше асансьор.

- По стълбите можем и да разглеждаме, докато се придвижваме на...някъде... - предположи Муртаг, забравяйки, че не бива да дава много-много забележки, но твърде късно...

- Подкрепям!- вдигна ръка Джули, последвана от брат си.
- И аз.- обади се Нава, но за момент погледна плахо към Кат, която тотално вече се беше отказала да спори с тях:
- Аз няма какво да кажа... примирявам се.

- Тук май стават доста опасни вече - отбеляза тихо Мел - Не трябваше да му давам толкова обяснения.
- Но аз нищо не знам - запротестира Клайв вместо другия
- Ти си мълчи, теб те намерихме по-късно, затова и засега се държиш много добре

- Наистина попрекалихме с обясненията.- отвърна Кат и поклати глава, гледайки кат Джули и Джин се оглеждат в двете посоки към две различни стълби:- И двете водят за нагоре, не се чудете!

-Еоооо!-познат глас отекна над тях.-Чакам виии!
Вас и Джени махнаха с ръце надолу,а пък Джесика се подсмихна доволно на факта,че сега щеше да види как Алексис се гърчеше по проклетите стълби.

- Искам сладолед! - не се сдържа лилавокосия, след като с Клайв побързаха да отидат да видят какво е това странно нещо.
- Като малки деца сте!Аз съм по-малка от вас! - заръмжа след тях Мел като побърза да ги настигне

- Значи първо взимаме сладоледи, пък после каквото остава.- отвърна Катри и събра ръце зад гърба си с лека усмивка, когато Джин се присъедини към двамата и също заиска.

- Това яде ли се? - тихичко прошепна Муртаг, като гледаше странното нещо там.
- Пъът, път, аз съм човекът с парите - и Мел излезе напред, после погледна към Муртаг, после към Клайв. - Един лимонов и два шоколадови моля