Подранил Хелоуин

- Яде се, но внимателно.- допълни Кат, като разгледа избора на сладолед:- Аз взимам четири шоколадови.- усмихна се момичето:- Само по- внимателно със сладоледа, че има вероятност да ви замръзнат зъбите.- засмя се леко, като погледна към любопитните си `творения`.

- Дръж... - бутна в ръцете на Муртаг лимоновия, после и при Клайв единия шиколадов - И да побързаме, до залата вече ще сте го изяли до някъде.
- Какво да му правя сега?
- Това лед ли е? - Клайв го оглеждаше като някаква скъпоценност.
- Яжте - повдигна рамене Мел и им показа на практика...
- Не е зле...Клайв, да се научиш да правиш - кимна след малко Муртаг

- О, да, Клайв ще стане разпространител на... това!- усмихна се Джин, той, сестра му и Нава огледаха любопитно шоколадовия и последваха примерите на останалите:
- Хубаво е, вкусно!- отвърна Джули и също се усмихна.

- Как му се придава вкус? - разтревожено попита отново демона.
- А спокойно, ще ти кажа, когато си тръгваш...Обещание - подсмихна се Мел и ги задърпа към залата за баскетбол

-За момент си помислих,че сте ги изгубили или че още една вълна от фенки ви е заляла.-топ,топ,топ.
Хвана отново топката и я хвърли към коша...
-КОШ!-подскочи радостно във въздуха,като едва не падна обратно на земята върху коленете си.

-Трябваше да паднеш с коленете.-усмихна се ехидно Алексис.-Явно си доста несръчна и...
Петя отново я сръга в ребрата.
"Дано този път повече те е заболяло да си вземеш поука"-помисли си момичето с усмивка

- Тези, които играят тази игра да не би да скачат по два метра? - замислено попита лилавокосия, като погледна към коша, каквото и да станеше все пак беше странна игра от негова гледна точка. - Или са високи по два метра?
- Ти скоро ги настигаш, както си тръгнал...

- Повечето баскетболисти са по около два метра и отгоре.- отвърна Кат с усмивка:- За да могат да скачат високо, даже някои се кесят по кошовете като маймуни.

- Странни игри си имате вие тук... - беше видял по онова чудо, което държаха да нарича "телевизор" някаква друга игра, в която някакви тичаха по една топка. Мел пък ги беше завела да гледат как се целят с една топка...Никога нямаше да свикне с тези неща...Пък и дано не се наложеше - И от мен ли се очаква да играя като тях или има по-прост начин?

- Като начинаещ май ще трябва да те пожалим малко, освен ако Мел не реши да попише ,че да има повече действие в играта.- подсмихна се кестенявокосата:- Но иначе може да се каже, че да, това е играта и така играят участниците.

- Той и баскетбол - за нищо на света. Не случайно е запознат повече с волейбола, пък макар и по други измислени правила. Аз не участвам, пък и нека да е по-честно

- Опасно ли е?- прошепна Джин, като погледна към създателката си стреснато.
- Зависи. Има скачания, падания, удар с топката по главата...- отвърна тя и леко вдигна рамене:- Зависи в каква ситуация се попада, но определено е по- добре от фенките.

- Всъщност тях трябваше ли да ги доведем да гледат мача? - подсети се Мел, гледайки как лилавокосия се прави, че не ги чува.

-Ако това щеше да го мотивира да бяга по-бързо,може би да.-подсмихна се Вас,прегръщайки топката.-Да знаеш,вдигам прах след себе си като бягам!Триста метра за петдесет и три секунди,как ти се струва?
-Да,да,ясно от къде е бързината на Стивън.Сега ще играем ли?
-Няма да е зле още двама да влязат в играта.Някой непросветлен при мен и някой мааалко по-схващащ играта при Муртаг.Не се обиждай...

- Ще се намери някой, който е по-неук...Но който по-разбира... - замисли се Мел, след като Муртаг се обърна към нея да му намери "приятел"

- Нава, влизай!- нареди Кат и се усмихна самодоволно:
- А? Ама аз нищо не знам...- сепна се елфът и я изгледа ококорено, както когато я видя за първи път.
- И Муртаг нищо не знае... влизай, ще се научиш. А и двамата сте високи, ставате за баскетболисти.
Белокосият въздъхна и кимна с глава, май тя имаше право, а и не смяташе наистина да оставя лилавокосият сам да се оправя в тази странна игра.

-Ммм...добре,Джес,ти си при мен!-хвана я подръка и я задърпа към средата на игрището.
-Ама...
-Ще играеш!
-Добре...ама...
-И ще спечелим!
-Ама...
-Ние трябва да вкарваме топката там.-и посочи единия кош.-Вие двамата в другия.-посочи другия.-Сега някой да застане на тази линия,за да хвърля топката и да видим кой пръв ще я удари.Когато някой я удари,играта започва и ние се опитваме да вкарваме кошове.Придвижваме се с топката ето така...-и започна да дриблира.-Ако спреш и хванеш топката,правиш максимум три стъпки и след това трябва или да хвърлиш към коша,или към някой друг играч.Ясно?

- Май да... - почеса се Муртаг, обсъждайки със себе си новата информация, за да е наясно дали е запомнил...
- Аз ще я хвърля! - изяви желание Мел като хвана топката - Поне това го мога...

-Добре.Хвърляй...-застана до синекосата зад линията,а срещу тях стояха Муртаг и Нава.

Момичето ги погледна спокойно и хвърли топката. Лилавокосия отскочи да я пипне, доколкото си спомняше, кой знае защо и това му изглеждаше познато...

Джесика обаче я отби настрана в посока към Вас и тя щом я набара,отърване нямаше.Започна да дриблира по терена и спря за момент,защото още малко и щяха напълно да я блокират с тези дълги ръце,но се извъртя и някой едва не се преби в опита си да изблъска топката настрани.
-Хващай!-изкрещя тя и я хвърли към синекосата.

-Добре че аз не играя.-засмя се Петя
Алексис и Катрина се спогледаха очудено и леко се подсмихнаха.Момичето ги видя и си придаде строг вид.
-Май схванах тази игра.-каза леко плахо белокосата.-Или поне...част от нея...?

Муртаг препречи пътя към топката и успя да я хване, после я хвърли на другата страна. Трябваше му време, но пък май нямаше да го има в изобилие

-Давай Муртаг!-викаше Катрина обърната наляво,после се обърна на другата страна:-Давай Джес!
-Защо викаш?-попита Алексис-Има ли смисъл?
-Да!-намеси се създателката им:-Давай Муртаг!Давай Джес!

Вас настървено скочи срещу белокосия и така му изкара акълите,че нямаше особена съпротива от негова страна и тя си взе топката обратно.