Подранил Хелоуин

-Само да ми покажете къде сме и къде трябва да отидем...
-Един момент...-кестенявокоската изкара нещо от джоба на 'чувалите',което Джесика беше научила,че се казваше мобилен телефон.-Хубаво,че заснех картата на државата...
-Държава?
-Царство,ако трябва да го кажа като вас.-отвори капачето и започна натиска по него,докато накрая не го бутна в ръцете на магьосницата.-Ние сме ето...тук.-посочи с пръст.-И трябва да отидем ето тук.-премести го малко по-встрани.

- Май на хартия е по-добре - почеса се Муртаг, а Мел му сложи очилата си, че да скива какво точно имаха в предвид - А...Сега ми е ясно

-Ммм...добре.-Вичи прехапа устни и се концентрира,а пък Вас си прибра обратно телефона в един от многото джобове.
Магьосницата разпери ръце и бялата й коса започна да блести,сякаш беше от сребро.Затвори очи,раздвижи устни,сякаш казваше нещо,и някакъв кръг започна да се образува на земята около всички...

-Вичи...-Джесика изръмжа недоволно,само тя се беше приземила върху,слава на бога,затворен контейнер за боклук.-Не успя ли в по-каскадьорско изпълнение да ни вкараш?

- Насам.- поредният светофар и отново пресичаха на червено, е този път не бяха исами де, имае още хора които също не спазваха "зелената светлина".
- На къде?- Джули застана до Кат, докато Нава и Джин вървяха зад тях и се оглеждаха, белокосият явно не искаше да й връща очилата. За момента само очите му правеха впечатление на околните, добре че косата му не беше разпусната, а на плитка и прибрана под яката на жилетката.
- Трябва да си взема нова тетрадка.- отвърна на бързо тя. Понякога говореше прекалено бързо и трудно й разбираа какво казва, но вече започваха да свикват.
- Снощи четохме някои неща, които си писала. Някой ден ще ни убиеш ли? Имам в предвид... завинаги?- промълви тихо Джин и мина до нея, хващайки я за ръка, когато пресякоха.
- Да ви убия? Никога! Казвала съм го и на нашите, каквото и да става и на колкото и години да съм, няма да спря да пиша.- усмихна му се кестенявокосата и върна погледа си напред, където някакви хора издигаха стойките на сцена.
- Наистина?
- Напълно.
- А това за какво е?
- И аз не знам.
- За пръви път да те питаме нещо и да не знаеш.- засмя се леко Нава и прибра ръце в джобовете на якето си.
- Не знам всичко, не съм всезнаеща.- вдигна рамене и прехапа замислено устни.

- Ей, този банана сигурно е бил вкусен - махна го от главата си Муртаг, после с ужас затърси шапката, че беше паднала...Ами ако Мел решеше, че не трябва да я изпуска от очи.
- Браво, натъпкал си си нещо в ума - усмихна му се момичето появявайки се до него, като го гушна - Още си топличък, обичам да гушкам мечо като теб...Бля, станах като фенките ти

-Моля те,не тръгвай в тая посока...-Вас разтърси глава,когато видя,че просто се беше озовала до стената.-А сега...ги търсим?

Погледът на Нава през черните слънчеви очила се фокусира върху една от ъсседните улици, и особено към група близо до някакъв контейнер:
- Те са тук!?
- Кой?
- Те!- вдигна ръка и двете деца проследиха посоката, където видяха познати лица. Кат погледна натам и примига стреснато:
- Боже, след малко минават колите за боклука!
- Какво?!- погледнаха я шокилано и пак върнаха погледите си натам.
- Бързо!- направо сграбчи Нава за ръкава на якето и го дръпна натам, следвани от Джули и Джин, като пак пресякоха улица на червен светофар.

- Не го иска, предполагам.
- Имам алергия от фенки - измърмори лилавокосия, след което отново му нахлупиха шапката на главата.
- Клайв, появи се много късно, но теб ще те оправдаем като аниме фен.
- Фен на какво?
- Я стига, твърде любопитни...

-Ъ,Вас?-каква беше тази широка усмивка на лицето на Джесика?
-Да?
-Погледни вдясно.
Момичето извърна поглед предпазливо и едва не остана с паднало до земята чине...

- Джесика, Муртаг, Джени, Клайв!- Джин се спря рязко, като едва не се заби в контейнера и се наведе, поемайки си дъх дълбоко.
- Ще... те... убия!- едва изрече Джули, като вдигна пръст към кестенявокосата си създателка.
- Или аз теб?
- Както и да е...- въздъхна момичето и се усмихна широко. Нава също се подпря на контейнера, дишайки тежко:
- Мразя светофарите.

- Още нормални - усмихна се Муртаг като най-сетне беше освободен от създателката си и нейната шапка - Какво е светофар?

От синекосата и от 'създателката' остана само прах,елфката вече стискаше здраво Нава,а пък другата вече трошеше костите и на третата с луда фантазия.
-Колко се радвам да те видяяяя!
-Ъъъ...до колкото ми обясниха,светофар значеше онази голяма черна кутия с трите кръгчета,която показва кога да вървиш и кога не...-замисли се Вичи.

- Същото, само че тя изобщо не спазва това.- отвърна Джули и посочи другото кестенявокосо момиче:
- И аз се радвам да ви видя, но как... как всички попаднахте тук?- запита Кат, без да обръща внимание на мърморенето на Джули.

- Просто изчезнахме от нашия свят, попаднахме при едно момиче, после Вичи и останалите дойдоха и се озовахме тук - издекламира Клайв дръпвайки качулката си, хич не му беше приятно в този свят в този вид
- Не съм виждал светофар... - замислено довърши и Муртаг, който още си седеше в кофата за буклук

- Да, всичко се случи толкова бързо.- обади се Нава ,като нямаше намерение да пуска Джесика скоро.
- Светофар е...- Джин се огледа набързо и вдигна ръка към една от онези черни кутии над улиците:- Това там, то пуска хората да минават преди автомобилите или автомобилите преди хората.

- Ясно...Значи нещо като Хавок - кимна Муртаг, ако свързваше нещата с хора или предмети, които познаваше беше по-лесно. Пък и Хавок си беше истински светофар... - Ей, аз какво буклук ли съм, че само аз останах в тая кофа?
- Ти си стой там - ухили се създателката му и го бутна отново вътре

-Уууу...-великата мъдра създателка пусна Кат да подиша малко и обърна вниманието си към нещо много много интересно...косата на Нава.-Лъска...
-Неее,Вас,моля те!-Джесика въздъхна тежко.
-Ама тя лъска!

Катри се засмя леко и поклати глрава, като се приближи към Мел и й даде прегръдка ина нея.
- Бяла е.- отвърна Нава с плаха усмивка и свали слънчевите очила:- А и на слънце...- вдигна рамене.
- А аз си искам моята!- промърмори пак Джули и подхвана няколко кичура от вече кестенявата си коса.

-Малей,Джули...вече наистина с Джин си приличате.-подсмихна се Джесика.
-А ти знаеш ли,че сме на една възраст с теб?-Вас бързо реши да остави "Ама тя лъска" за по-нататък и застана точно срещу момичето.
-Сериозно?!
Вичи се ококори набързичко,а пък Джени се захвана да прави отчаяни опити да помага на татко си да излезе,като подскачаше упорито нагоре,за да хване крачола му.

- Спокойно, Джени, аз ставам за кофата - промърмори той като показа глава и огледа скептично обстановката, отново украсен с един банан. Май тази наистина го мразеше...

- Хайде, излизай от там.- подсмихна се белокосият и се приближи към контейнера.
- На 13 си? Страхотно, а за косата... тя каза ,че ще се измие.- пак посочи Катри намръщено.
- Ще се измие разбира се.- въздъхна момичето и поклати глава:- Да, на една възраст сте, а Джин го изкараха на 15, деветокласник.
- А съм на 8, само на 8.- отвърна момчето и се смути малко.

-Ама си много сладък.-понечи да го вдигна от земята,както попринцип синекосата правеше,но едва не падна.-Ужас,по-слабо същество от мен няма да намерите...
Примири се само с това да го гушне.
-Аз пък съм на шест.-оплези се Джени и след като помоли Муртаг да се наведе малко,махна с един замах банановата обелка.

- Муртаг защо не го оставихте да си постои малко вътре...
- Защо ти не постоиш?Ъ? - избухна той и като хвана създателката си сякаш беше пухена играчка й подари един престой в кофата. След миг лицето и ръцете й се показаха.
- Я да видим, "Муртаг започна да лази насам-натам" - задраска тя с една химикалка срещу ужасения му поглед, но после се разсмя - Не пише, спокойно. Защо да те наказвам без причина?

- И вас ли ви командват така? Дори и в техния свят, пак сме зависими.- смръщи се Нава и поглати глава:- Много лошо.
- Оплакваш ли се?- скръсти ръце Кат.
- Не, не, в никакъв случай...- размаха ръце пред себе си и се усмихна невинно.

-Мел!-бързо изтича до кофата,за да й помогне да излезе от там.-Това беше малко грубичко,Муртаг...
-Ама тя също го бутна!-хайде,и Джени малко се настърви.
-Е добре де,но той все пак е по-силен от нея й можеше да я нарани!
-Ама тя пък му лазеше по нервите!
-Еми той можеше да не бъде като мен и да изгубва контрол!
Джесика остана вкаменена,а пък Вичи покри лицето си с ръце.