Подранил Хелоуин

-(прозяв)Пак ми се доспинка...-затърка очички,сви се на кълбо до него и се зави с одеалото.-Лека нощ втори път...
"Ай,никога не съм си мислила,че ще искам нощ да свърши,но искам да блесне едно слънце и да ни събуди от този кошмар!"

- Лека нощ, Джен - усмихна се на момиченцето, после намести очилата и отново се вгледа в кутията.
"Надявах се всичко това да е сън, но май дори и след слънцето ще се окаже, че това, което искаме няма да стане"

"Както винаги..."-многоточието беше много важно точно в този момент.-"А Джени как ги възприе нещата...и какви измисли на Мел?"

"Май възприема всичко по своя си начин, но не изглежда много уплашена и стресирана. Иска да се срещне със създателката си. Иначе за нея Мел е РибЪ и я ухапа, защото очилатката ме мъчи малко. "

"Ухапала я?Еха,доста смеличка си е наистина,особено ако става въпрос да си го връща на хора,които те тормозят...Инъче за това,че не е толкова стресната,не съм изненадана,все пак е още малка и сигурно всичко това й се струва изключително интересно."
Някаква малка светлинка успя да се пребори с пердетата и привлече вниманието на синекосата.Слънце...Денят идваше...и нищо не се променяше.Страхотно.

"Това е хубаво, защото ако я беше страх ситуацията можеше да бъде и по-лоша"
В този момент нещо започна да пищи и той едва не подскочи. Момичето се събуди стреснато и заопипва наоколо като сляпа.
- Знам, знам... - сънено започна, напипа едно странно нещо и го изключи, после с мъка застана в седнало положение.
- Очила, очила! - започна с ужас и отвори очи, само за да срещне Муртаг с очилата си. Няколко минути се гледаха така, после момичето прихна. - Ей, Емчо, отиват ти, трябва да те снимам.
- Я стига, просто...Просто...
- А, ставаш технологичен - набързо се отви и застана до него. - С кой пишеш?Я да видя?
След което с доста по-бързо темпо и голямо взиране разчете нещата и се ухили...
"Ехо, цяла нощ ли наистина не спите...Ще помисля върху това, обещавам. Мел на линия, проблеми и въпроси?"

"Само един...ще проявиш ли поне ти малко милост...?"
Джени се поразмърда малко,само за да се вкопчи в ръката на Муртаг и да продължи да спи.

"Милост към кого?"
- Към теб ли? - обърна се към очилаткото като сдържаше смеха си.
- Ти така и така си ме биеш - измърмори Муртаг като обърна глава настрани.
- Хайде де, само не ми казвай, че ще трябва да напиша как си пиеш кафето и гледаш в една точка?
- Не!

"Към нас,като цяло...Ясно е,че вече си разбрала колко хубави зъбки има Джени..."

"Към вас ще се държа добре, пък и нищо не мога да ви сторя. От всички само Муртаг е застрашен, често го повтарям"
- Защо аз?
- Защото си главният ми въображаем герой.
- Аз ли? - това му идваше малко като изненада...Не знаеше, не беше предполагал...

"Вие сте доста коварни,между другото...Вас ме накара да се правя на балерина в черна броня,ти какво му причини?"

"Нищо особено, малко кошмарчета и коремни преси в броня"
- Колко невинно обяснение - отбляза Муртаг скърцайки с зъби.
- Само гледай колко невинни могат да бъдат обясненията, когато се говори за наказанията ти - погледна го момичето за миг и пак се обърна към монитора

"Коремни преси в броня...Абе ти случайно да си измислила и сенсея ми,че и той много обичаше така да ме наказва..."

"Не си спомням да съм се бъркала в миналото ти. Просто ми хрумна, за да го накарам да млъкне"
- Толкова ли говоря?
- Да, инатче мое.
- Ама...
- Пак започваш...

Джени бавно отвори очички и някакси странно се ухили...сякаш искаше да й покаже отново острите си зъбченца.Напомняше на някой касапин от хорор филм,ако трябваше да бъдем честни.
"А,инатът му и мен ме дразни понякога.Сори,Муртаг,ама..."

- Виждаш ли, дали да взема мерки...
- Защо всички искат да ме разфасоват!?
- Не, не, спокойно, спокойно...Едниствения човек, който ще реши дали да те разфасова или не съм аз. Щом искаш дръж си го ината.
"Да, но няма друг начин. Иначе ако не е той, то Ним ще е инатът"

"...Без коментар..."
И тогава изведнъж,с огромна бързина се появи още нещо:
"МЕЕЕЕЕЛ!Мале,няма да повярваш какво ми се случи!А и като гледам,и на теб не ти липсва екшън.Джени при теб ли се е натресла?Защо не е при мен,и аз не знам..."

"Здрастиии!!!Екшън на макс тази...вечерта...Муртаг и Джени се натресоха изведнъж от нищото и наистина са тук, щом очилата ми са на него...Предполагам тя понеже си е с него и затова. Вчера едва не помислих че вече съм умряла и съм попаднала при тях или нещо подобно"

"Уха...Е,значи или и двете сме гушнали букета,или това си е истинско.Чудех се обаче дали ще успеем и толкова лесничко да се посъберем малко...пък и Катри още не се е появила в скайпа,тъй че и нея трябва да поразпитаме.Опа...чувам стъпки,майка ми май се качва,а аз трябва да я скрия тази синекоса някъде.Чао засега и после като наще си тръгнат,пак ще се обадя!"
Кликна за последен път и се обърна,за да види как Джесика вече се скриваше в Голямата стая...Нямаше нужда от втора покана.
-Леле,доста си ранобудна за едно болно Васенце.-подсмихна се майка й.
-А,я стига!Една болест ще ме държи далеч от компютъра?Глууупости.

- Тъй - момичето се обърна към тях и въздъхна - Както казах имам час по физкултура и вие ще трябва да дойдете с мен. Не искам да ви се случи нищо лошо.
Махна очилата от лицето на Муртаг и поприбра разхвърчалите се лилави кичули под шапката.
- Казах ти да не я пипаш!Ще ви донеса още дрехи, ако искате, обувки...Муртаг номер? - застана до него и започна да си мери крака с неговия - А супер, моят номер, ще ти донеса едни. Докато измислим начин да обсъдим нещата вие искам да не правите глупости сред хората, няма да ви разберат.

-Ммм...аз мога да си кротувам...нещо друго освен това трябва ли ми?-погледна дрехите си,до колкото си спомняше от вечерта,когато бяха навън,наистина си беше студеничко...

-Хубаво.И нали знаеш...?
-"Да си пиеш хапчетата и да си правиш постоянно чай."-изрецитира набързо момичето.-Спокойно,мамо.Не съм малка,ще се оправя.
-Ммм...добре,но ще ти се обаждам от време на време.Аз и баща ти отиваме на работа,ако има нещо...
-Дзънкам веднага!
-Добре,оставям те намира.
Жената затвори вратата.След няколко минутно ослушване,тя чу как заключваха вратата и след това как баща й палеше колата.
-Вече можеш да излезеш!

- Да, обувки и току-що измислих начина по който ще се придвижваме където и да било, така че ще докупя нещата допълнително.
- Как, някой кон?
- Стига с тези коне, Муртаг, ще те правим рокер.
- Ро..кер?
- Мхм, имам в "завещание" един голям мотор, с него бихме могли да стигнем където трябва, независимо колко далеч. Ти ще го караш, защото аз съм на 15, не мога. Не е трудно, не се притеснявай. Имам необходимото оборудване, само трябва да ви докупя дрехи и всичко ще е наред

-Дай сега,махай тая пижама,че ще излизаме навън...
-Ама ти си болна,не трябва ли да...
-В такива случаи,не,не трябва.Нали искаш да си отидеш колкото се може по-скоро?-момичето потъна в раклата и само краката й вече стърчаха отгоре.-Такам,пак ще те набутам в някои дрешки на брат ми...хубаво,че някои ги зарязва тук,за всеки случай.

-Какво е...'мотор'?-наклони настрани главичка,сгъвайки одеалото си.

- О съвсем, съвсем скоро ще се наложи да пътуваме много с него, така че ще ви покажа. Но сега не мога, защото ще задават въпроси, а не е удобно точно сега. Изчакайте ме за момент...
Тя изчезна за да се върне пак вече облечена в спортен екип, носеше две якета и два чифта обувки.
- Обличайте ги и обувайте обувките. Ще вървите до мен, с надеждажа, че няма да ви задават въпроси. Нося ви резервни дрехи ето тук. Ако случайно ви питат нещо казвате, че сте туристи и сте отседнали при баба ми. После ще се оправям аз...
- Тези обувки са много хлабави - недоволно я погледна Муртаг, момичето се намуси, после завърза връзките на маратонките.
- Сега?
- Да...Да, така е добре

Джени внимателно проследи как Мел връзваше връзките и опита сама на собствените си маратонки.С малко усилия се справи...само дето едва не си върза собствените пръсти на възел.

Широки изсухлени дънки,един доста дебел сивкав полувер,под който имаше и една тениска на Manowar,и кафевите кецове,които братът беше забравил.
-Хубаво,че понякога е заплес.-подсмихна се момичето,докато прибираше връзките на кеца вътре покрай крака на синекосата.-Само моите успявам да ги вържа,тези винаги се развързват,така че ще си така.
Всъщност 'Създателката' не беше много по-различна...също с някакви широки бежеви панталони,които на Джесика направо си й напомняха на чували,някаква странна риза отгоре и сиво яке.А,да,и тя също беше с тези...кецове,само че нейните бяха поне два пъти по-малки от тези на брат й.
-И на теб ли са ти големи?-подсмихна се детето.-Е,кракът ти малко ще се разхожда вътре,но моите не ти стават...
-Имаш малко краче за високо момиче.
-Е,няма какво да направя по въпроса,пък и не се оплаквам.