Подранил Хелоуин

- Джени, май Джесика не е доволна от създателката ви... - усмихна се лилавокосия, обръщайки се към момичето. После се позамисли.
"Моята пък недовижда, а аз също...тук...Тя каза, че ще намери начин да ни срещне...С теб и създателката ти"

"А,аз съм сигурна,че на теб поне ще ти се стори много миличка...повярвай ми,това дете(на 13 е,да не повярваш...)като си науми да те тормози...ще те изтормози много яко...Джени е защитена,прекалено сладка е,че даже и собствената й създателка да я манипулира.Ама аз нямам тоя късмет...Между другото и моята също недовижда,може да от тия кутии."

"Сигурно, не им знам ефекта...Знам само, че нещата са много трудни за разбиране. И знам че със сигурност не знаят как да ни върнат от където и да идваме...Не бих живял с това чудо цял живот"

"Мда...утре щели да мислят как да ни съберат...А все още не мога да намеря Нава и останалите тук,може би ги няма..."

"Лошото е, че не мога да ги усетя..Магията ми я няма, но нищо чудно да е тук, понеже чух че имало още едно момиче и тя го била измислила...Вероятно някой или нещо си е поиграло да ни срещне"

"Този някой или нещо да се надява нас да не срещне,че съм сигурна,че няма да си отиде вкъщи доволен."

"Никак, никак доволен. Ще му покажа аз на него как се изпраща при ненормални момиченца по на 15...За моята създателка става въпрос...Макар че после излезе не чак толкова лоша"

"То и моята някакси така се измъква...Какво да ги правиш,деца..."
-Ей...-намуси се Джени.-Това какво трябваше да значи?

- Говорим за момичетата от този свят - побърза да каже Муртаг полуусмихнат.
"Или просто ни разбират прекалено добре, че да се измъкнат"

"Това ме кара да искам да си отидем у дома колкото се може по-бързо...но и е някакси интересно,да си призная.Музиката тук особено ми допада."

"Аз подучух нещо от тази "музика", но тя веднага я спря, като влязохме. Иначе наистина не беше лошо но...Тези песни повечето ги имаме при нас, ездачите...Поне доколкото знам...Всичко тук напомня за една или друга личност"

"Интересно...Тук мисля,че е наблъскано с огледала навсякъде.Където да погледна,се виждам!Малко е стряскащо..."

"А тук имаме паяжини...Тя ни настани на тавана си...Чудя се какво прави тази кутия тук..."

"Може да я крие,кой знае...А,инъче и при мен родителите й не могат да ме виждат.Представям си го само..."А,мамо,тате,това е една...приятелка,която обича да си боядисва косата в синьо.Много сме близки,затова тя ще спи при нас,докато не намери как да се върне обратно във фантастичния си свят!..."

"До колкото разбрах разноцветните коси не ги приемат нещо...А аз и Джени сме татко и дъщеря, но не ни каза какви сме й на нея...Може би "семейство туристи, които познавам от морето и реших да им покажа...града"

"А,между другото,като говорим за море...Май ние се намираме точно тук,съдейки по това какво ми каза тя,преди да си легне.Пък и тези гларуси...Някаква идея вие къде сте?"

"Доколкото се огледах преди тя да се появи от всякъде имаше планини и то не много нисички...Явно някакъв град в планините..."

"Ами...като я гледам тази карта тук,която предполагам е...Царството,в което се намираме,сте си не малко,ами доста далеч от нас.Как ще се съберем изобщо,нямам си и на идея."
-Магия?Може би те ще могат да ни пренесат на едно място?-Джени предположи,клатейки наляво-надясно крачета.

- Чудя се дали владеят друга магия освен тази да ни тормозят, Джени... - замисли се лилавокоското замислено.
"Ако както казва Джени притежават магически способности и ако смятаме това с писалката и хартията за магия може да успеят да се срещнат по някакъв начин...Не я питах къде сме всъщност, на мен ми показа една карта на света им, огромно нещо"

"Май моята е забравила да ме пообразова тогава...къде ще ни набутат,нямам си и на идея,но пък то ние особен избор нямаме,тъй че..."

"Всичко в тяхните ръце...Хич не ми е по вкуса, ама те сигурно го знаят..."
- Муртаг, студено ми е... - измърмори момичето което стресна лилавокосия и той се обърна. Говореше си на сън, боже как щеше да го стресне хубавичко ако наистина беше будна. Стана и отново я зави с въздишка, после пак се върна.
"Но като се замисля не ми приличат на магьосници..."

"И на мен.Колкото и странни да ми се струва тази Вас,не мисля,че има големи способности.Страхува се от тъмното,пък камо ли да може да се бие или отбранява..."

"Ами Мел както настоява да се казва изглежда като маниачка на много...не знам на какво. Плюс това слуша много музика, но нищо друго особено"

"Еееей,значи,не те е срам!Нищо не знаеш за създателката си!"
Джени се изненада от някакво жълтеещо се кръгче,което май...се плезеше срещу тях...
-Какво...е това?

- Нямам представа, но смятам да не правя експерименти сега - замисли се Муртаг срещу човечето.
"Не знам, как ще знам, тя не ми дава дъх да си поема...Макар че съм доволен от това, което ми разказа...Как ли не, след като ме е създала може и да ми обясни нещата, явно"