Подранил Хелоуин

Няколко минути по- късно се бяха разпръснали из стаята. Нава разглеждаше онези книги от секцията и сериозно се беше съсредоточил над една:
- Това е по- трудно от...
- Това е старобългарски и аз не го разбирам.- прекъсна го момичето, все още седяща на табуретката и усмихваща се доволно и някак загадъчно. Джин се взираше в монитора на компютъра, а Джули в телевизора:
- А тези защо носят такива дрехи... не че и ти не носиш такива, де?- обърна се към Кат и повдигна вежди.
- Защото са известни и привличат вниманието на тези около тях, дори и вие да се появите с тези дрехи навън и вие ще привлечете внимание, но теб Джули ще те помислят за хипи от 60- те години на миналия век.
- Векове? Колко дълго живеете вие?- обърна се към нея Джин и седна по- нормално на дивана.
- Живеем като обикновени хора, както казах аз съм на 18...
- И си висока колкото мен, а аз съм...
- На 13, знам.
Зеленокосото момиче се намуси леко и пак се загледа в телевизора:- И какво значи хипи?- запита без да откланя поглед от русолявата чернокожа.
- Не ти трябва да знаеш, не и това.- засмя се Катри и се изправи, като опъна ръце над главата си:- Схванах се.
- Не си ли млада за да се схващаш?- запита Нава, оставяйки книгата от където я беше взел.
- Зависи от ежедневието. Днес например цял ден съм била на крак, а сега виждам своите любими герои на живо!- усмихна се широко и огледа тримата:- Трябва да ви намеря подходящи дрехи и Джули, ще ти пребоядисам косата и ще разкараш тези ботуши. Демоде са.
- Моля?! Демоде, а и косата ми... Не си познала!- развика се зеленокосата и стисна ръцете си в юмруци като погледна към кестенявокосата смръщено:
- Катя! Лягай си!- гласът, идващ от съседната стая ги стресна и тримата се настаниха на дивана мигновено, свивайки се почти на кълба.
- След малко мамо, да допиша есето.- отвърна момичето уж спокойно, но изглеждаше изключително напрегнато:- Ако още веднъж се извикате така...- погледна ги смръщено и поклати глава:- Ще се наложи не в гаража да ви крия, а в съвсем друга сграда!
- добре, добре... извинявай!-отвърна Джули и присви вежди смутено:- Но какво ми е на косата?
- Зелена е, Джин си е добре, а Нава... е, ще я вържем и приберем под шапка, но ти... дълга и зелена, това изобщо не е нормално за нашето време.
- А какво е нормално?
- Почти всичко, като изключим зелената коса.
Двете момичета се смръщиха една на друга и скръстиха ръце едновременно:
- Не ми харесва...- промърмори Джули и затвори очи.
- Ще купя спрей утре, само ще я боядисаме временно, после като се намокриш боята ще падне.
- Ако е така, добре.
Кестенявокосата поклати глава и въздъхна:
- Обаче май ще трябва да изключа инатливостта и частицата суета от теб.
- Не съм суетна!
- Да бе, един кичур е по- прав от другите ти.
- Какво?
- Шегува ме, но виждаш ли? Може да е малко, но е така.
- Добре, примирявам се.

-Кога успя бе,момиче?-я,тя пък кога се събуди?
Джесика обаче само погледна за миг към нея,след това продължи да се занимава.Беше си сложила нещо голямо и черно на главата,което момичето й обясни,че бяха...'слушалки' и че благодарение на тях можеше да си слуша музика без да пречи на останалите.Странната кутия компютър вече й стана любимата вещ и тя успя да намери нейни картини,както и на останалите...
-Джин...Джули...Нава...А,и Джени имаш...Че и Муртаг!И Дейвид...и Стивън...
-И така нататък.-подсмихна се тя и седна на диванчето до компютъра.-Интересно ти стана май.
-Мхм...-леко клатеше глава в такт с китарата в песента.
-Май ще те правим рок фенка.
-Рок...фенка?
-Ооох...

-Мога ли...и аз?-нещо малко съвсем тихичко се шриближи и застана пред тях,завличайки одеалото със себе си.

- Здравей Джени. Надявам се прекалено шумните ни разговори да не са ти пречили - усмихна се очилатката като се поотмести - Ама ей, за мен няма ли одеяло бе?
Муртаг също беше седнал с юрганчето до нея, но момичето се наметна с друго и отново въздъхна.
- И тогава имам още предупреждение - утре не искам да говорите кой знае колко, защото могат да ви изпаднат проблеми. Какви искате да сте?Муртаг да е мой приятел от интернет, а Джени да му е сестра?
- Какво е интернет?
- Ох, ще ти обясня по-късно, ако може. Просто трябва да измислим нещо, за да не биете толкова на очи, пък и учителката ми...сенсея ми, Муртаг, ще пита кого съм довела. Изглеждаш доста млад и със сигурност не от нашия град с този тен. И в никакъв случай не позволявай на шапката ти да се махне от главата!

- И какво ще облечем?- Джули продължи с въпросите, като се примири с това да пребоядиса косата си.
- Ти си почти като мен, така че ще носиш моите дрехи. Джин пък на брат ми, а Нава... ох, за него ще взема нещо от баща ми.
- А какво ще правим след това?- запита белокосият.
- Ще дойдете с мен, в никакъв случай няма да ви оставя сами, особено като се има в предвид че онези две вещици, които живеят на първия етаж са по цял ден тук.- отвърна момичето и разроши косата си.
- Вещици?!- стреснаха се двете деца.
- Така ги наричам, мои баби са иначе, но от тях черпех идеи за характера на Калисто.- отвърна леко мърморейки и поклати глава:- Няма значение, две са и са отвратителни, не ви трябва да ги срещате. Утре няма да ходя на училище, така че ще ви разведа из града, по магазините и току виж съм купила нещо по- подходящо за Нава, че и баща ми не е толкова висок и дънките и панталоните... но няма значение. После ще ви водя на кафе.
- Аз не пия кафе.- прошепна Джин и примига няколко пъти.
- Ти ще пиеш каквото пожелаеш, аз пия много кафе.
- Пак ще кажа, млада си!- трепна Нава и се вгледа в нея.
- Е и? Пия кафе от дванадесет годишна, а сега... да помислим какви ще се представяте пред приятелите ми.
- Какви трябва да се представяме?- наклониха се напред и попитаха в едни глас.
- Може би за мои братовчеди, чежденци или нещо подобно, ще го измисля в движение. Съгласни?
- Имаме ли избор, ти решаваш всичко, свързано с нас.- въздъхна елфът и пак сеоблена назад.

-А защо аз трябва да съм му сестра...не може ли да ми е татко,както обикновено?-детето се намести между тях двамата и седна на земята с едно тихичко 'Туп!'.

-Тааа...рок...метъл...поп...
-Давай,давай,запомняш ги!
-Чалга...което е най-гадното нещо,което някога съм чувала ,нека да отбележа!
-Брей,ние имаме сходни интереси!-засмя се Създателката.
-Да не повярваш...ъъ...ъъъ...къ...къ..
-Кънтри?
-Да!Ииии...Техно!Техното също ми хареса!
-Хихи,радвам се.-стори й се малко странно,че й разроши косата,но не чак толкова,колкото би било,когато за пръв път я видя...Можеше да види някои свои черти в това момиче,или пък на брат си...или на Дейвид...даже и понякога сякаш се държеше детски,като Джени.
-А какъв е този надпис на стената?
Чак сега й направи впечатление и не можеше да разбере за какво беше...Леко наклонен,думите бяха разпръснати и разни звездички бяха разположени покрай тях.
-Freaky RP Writers?-кестенявокоската погледна към стената и се усмихна топло.-Това е...нещо важно.
-Какво значи?
-Точен превод означава Луди Ролплей Писатели...но си има и още едно значение вътре в него.

- Да, може и да ти е татко - съгласи се очилатката след миг, докато Муртаг се чудеше над една тетрадка, която Мел му беше дала, да го залъже да не говори толкова. - Той ще то е татко, ти си дъщеря му, а двамата ще разберете каква връзка имате с мен чак утре.
"- Не прекалявай, твърде много е!
- Но не аз реших тя да остане тук. Чуваш ли, тя?
- Клайв, успокой се, живее не до теб, а под теб.
- Но е тя, по дяволите как ще живея с жена?
- Но тя ти е годеница"
Муртаг я изгледа примигвайки после пак погледна тетрадката.
- Не мислех, че Клайв има...годеница...
- Имал е, искаш да кажеш - поправи го невъзмутимо очилатката. - Ти и за себе си много неща не знаеш...
- Какво се е случило с нея?
- Хей, прекалено любопитство, чети си, чети си...Утре след часа ми мисля да потърсим другите и да разберем дали сте единствените гости

-Кого още си измислила,освен мен?-реши да посмени темата,детето май започваше да витае някъде из облаците,а тя имаше прекалено много въпроси.
-Ъъъ...значи...Даниел,Дейвид,Стивън,Джени,истинските й родители,Лор,Намару...Белендарон...Шиканта...
-Добре,добре,стига толкова!-кратко мълчание...-А защо...си направила така,че някои от нас делят живота си с...други,които не са твои мисли?
-Да не би да се оплакваш?
-Не,никак даже!Много си се радвам!Но ми е интересно да задавам такива...
-Дълбоки въпроси?
-Да.
-Добре,добре,ще ти кажа.

-Аз ще успея ли да видя...моята създателка?

- Надявам се, че да. Все пак може би и другите могат да имат идея как да ви върнем - усмихна се очилатката, като погледна момичето. - На мен ми е странно, че виждам само теб, Муртаг...А Ним...
- Ако беше дошъл дали и магията ми щеше да дойде?
- Невъзможно...
- Жалко - наведе глава, после й върна тетрадката. - Дано измислите начин...
Момичето си замълча, после ги погледна и двамата.
- Ще спя, защото иначе утре ще съм зомби и кой знае какво ще ви се случи. Тук съм, ако ви трябвам, събудете ме. - а после...си легна

-Тя ми харесва...даже и да я ухапах...-прехапа за миг виновно устни,като се сви срещу стената и заприлича още повече на някакво малко безобидно животнче,сгушило се на топчица.-Шапката ти отива...

-Чаааакай,чакай,чакай...-синекосата размаха ръце пред себе си.-Искаш да ми кажеш...че никога не сте се виждали на живо?
-Да.
-И въпреки това сте създали заедно нашия свят?
-Да.
-И даже и да не сте се срещали...нали...очи в очи...все пак ги чувстваш като близки?
-Мда.
-Не те ли е малко страх?
-Мммм...може да се каже...притеснявам се,че ако успея да ги видя,може да не ме харесат и така да ги загубя и...абе много драматично го обясних!Но честно казано мислите,идеите,нещата които споделям с тях,с малко хора правя същото...
За миг се почувства сигурна,че никой не беше разбрал това,как щяха да разберат?Те не бяха там,че тя да се черви като домат...Неее,и нямаше как да чуят думите й,освен ако тя вземе да стане мааалко по-сигурна и да им каже...Инъче засега си беше все още нещо като малка тайна.Напълно,о да...

- Прилича ми на разгневена Арвен - отсече лилавокосия, сваляйки шапка за да я огледа по-добре - Сигурна ли си?Изглежда такава чудесия...Не че всичко тук не е...
Повдигна рамене и се загърна по-добре. За разлика от там тук си беше направо студ...Наистина ли съществуваше студ за него...Е, явно да...
- Нищо неразбирам. Аз и тя сме напълно различни...Как може такъв като мен да е създаден от такава като нея?Няма връзка. Намирам връзка между нея и Ним, Кевин, Арвен, Рому и останалите от групичката...Само за себе си не намирам никакво парченце в нея...
Облегна се назад и загледа втренчено момичето, заспало с очилата на главата си. Нямаше шанс тоест нямаше никакво основание да вярва, че е нейно творение, дори да имаше известно право тя...Някак...Не беше истинско, да не би и той да беше нечия чужда играчка като Джени...

-Нямам търпение да видя и моята създателка!-възкликна момиченцето радостно.-Дали е някаква сериозна,с постоянно гневно изражение,или просто не й пука и винаги е спокойна...Или пък...или пък е някаква смес?!От какво се интересува,какво може,какво не може,какво мрази...

- Дано се срещнете...И дано не е като моята мъчителка...Боже, вече знам кой да обвинявам когато ми се случи нещо лошо...
Ухили се злобно, макар че нямаше какво да й стори все пак...
- Не си представям твоята създателка. Не че я мисля за нещо лошо нали, но като видях моята и ако си представя другите все ми се виждат и те зли

-Ммм...може би не...все пак тя е извъртяла нещата така,че аз да мога да се навъртам около теб.-усмихна се щастливо тя.

-А какво е това?-синекосата посочи с пръст към малката синя фигурка с форма на лимонче някъде върху монитора.
-Това ли?Това се нарича "скайп".Нещо като изпращане на писма,само че става веднага и човекът веднага може да ти отговори!
Елфката се загледа във всичките имена,кои от кои по-странни...Обаче намери нещо,за което на мига се хвана!Това Муртаг ли беше на картинката?!

- Може и така да е - усмихна се лилавокосия. От едно време насам му се струваше, че седи върху нещо странничко, което шумеше, но не обръщаше внимание. Не знаеше, че седи върху "бръмчаща кутия" и че тя работи и всеки момент можеше да издаде звук. Момичето я беше скрило тук с много усилия. А кабелът излизаше от къде ли не, но умело скрит се включваше където трябва. Беше странно нещо, но все пак...Е, той си нямаше и на представа. - За което трябва да й благодаря някой ден

-Аз обаче...наистина трябва да спа...защото ме боли малко главата и трябва да си почина...Утре не съм на училище заради тази настинка,но пък ще измислим как да те изкарам навън.
Потупа я като за още едно лека нощ по рамото и се тръшна обратно на леглото,зави се набързичко и хайде...вече спеше.
-А аз ще се опитам да се свържа с него...-прошепна си тихичко синекосата и започна да гледа тази...клавиатура ли беше?Да!

-Ммм...-както винаги се отнесе нанякъде.
Това бръмчене я дразнеше.Погледна надолу към него и видя няколко светещи квадратчета отстрани на кутията.
-Тате...някаква идея това какво е?

- Ъ... - той погледна надолу, после се изправи и разчисти мястото, за да загледа кутийката. - Това май тя го нарече...комп...ютър...Компютър...
Не можеше да свикне с това. Ама защо не довиждаше нещата върху това светещото...Огледа се изненадано, после изхлузи очилата от главата на момичето и си ги сложи.
- А, така било по-добре...Интересно нещо... - замисли се, започвайки да разглежда. Имаше разни копчета с букви, които доста изненадващо схвана....И хиляди неща, които не разбираше там...Защо например виждаше отново своя облик нарисуван там...

"Проба,проба!"
Успя само това да напише,символите върху копчетата се бяха поизтрили малко и тя се затрудняваше.Внезапно се стресна,когато видя текста върху белия...прозорец.

-А!Какво е това?!-засочи с пръстче прозорчето,което внезапно се появи върху екрана,а след това и към оранжевото...нещо.

Той също го зяпаше учудено, нямаше представа какво да направи. Просто лежеше срещу компютъра и...Не знаеше...Тук имаше някакво странно квадратче, под буквите, дали имаше някакъв ефект....Сложи пръст на него, после го отдръпна. Някаква странна бяла стрелка се раздвижи. За миг лилавокосия се заобръща, намери книгата и я разлисти пак, като стигна до нужното...Тук поне имаше някаква картинка, която тя му беше начертала, за да му обясни. С нейна помощ успя да раздвижи мишката и пред погледа му излезе "проба, проба!"...Чудеше се какво ли означава това и какво означава...Ей, това име там май беше споменавано...Загледа отново онези копчета с буквите и леко натисна онова с "д"...буквата се появи там...Според схемата трябваше да стане, а след миг там под написаното се появи и едно "да?"

Мили боже,то стана!Зарака внезапно върху тази клавиатура и след малко...
"Муртаг?"

-А!-Джени се подпря с ръце на пода и се загледа в текста.-Това може да е някой...май не сме единствените побъркани!

- Май и тя не е единствената луда - кимна към момичето. С нейните очила изглеждаше доста странно, но...Замисли се отново, но това сякаш беше част от него...Сякаш...Протегна ръце и изписа бързо-бързо "Аз съм...", колкото и странно да беше да го казва, но това беше неговото име...

"О,слава богу!Какво стана?Някой с теб ли е?"
Малко глупаво да разчита така на това нещо,но беше толкова изненадана,че не можеше да се спре.И все пак,момичето не й беше обяснило точно как може да сгафи,ако говори с хора по този начин,ако не е сигурна,че те са точно тези,които търси.

Зачуди се всъщност с кого говори...Как можеше да е сигурен, че някой няма да му се подиграва...
"С някой от своя свят ли говоря?" реши да попита така да се каже, защото не искаше да става за резил или пък да изложи нея

"Ааа...забравих да ти кажа,да...Извинявай.Аз съм Джесика и сега ви намерих с това...нещо...Ако все още не си убеден(понякога си прекалено предпазлив!),тогава ми е интересно от къде ще знам "Драконче" или пък "Глухчо"."

"Днес съм склонен да повярвам на всичко. Ние с Джени попаднахме при една не толкова мила създателка, поне тя се нарича така. Каза, че била измислила мен и за да ме убеди ме измъчва малко...Общо взето това"

"Ооо,и аз си намерих една.Но да не разправям през какво минах,когато не й повярвах,когато заяви,че е измислила мен и колко ли не още хора.Джени,да знаеш,имаме си изключително ненормална създателка...която е болна между другото."
Беше й изкарала акъла,когато започна да кашля насън.Въпреки,че й беше казала,че щеше да се свърже с останалите,пак не знаеше дали щеше да я ядоса...а това беше като "Умирай трудно",само дето тя можеше и да не оцелее.