Подранил Хелоуин

-Не се притеснявайте за момичетата,вратата се заключва,когато се затвори.А аз съм Вас и за ваш огромен късмет не съм толкова безмозъчна като тях,така че нищо няма да ви направя.
Джени стъпи на земята и се дръпна от Муртаг,като продължаваше да зяпа към момичето.Посочи я с ръчичка...
-Ка-катеричка...-някак стреснато.
-Ей,ама как си знам само!

- След като си я създала - момичето със спортния екип пусна зимния демон, който продължаваше явно да я гледа с недоверие и малко ужас, а пък Муртаг май подозираше, че тя е виновна за онези. Момичето не им обърна внимание, както много пъти до сега и се усмихна - Добре дошли!

-Ниии!-а,синекосата се досети сега какви странни звуци издаваше тази,когато започваше да се радва.
Разпери ръце,за ужас на Джени,че всъщност щеше да се пробва да ги поудоши,но се успокои,когато видя как всъщност се опита да строши костите на Мел в силната си прегръдка.
-Каква я тая странна шапка?-Джесика погледна към главата на Мураг с доста голям интерес.

- Не ми позволява да си сложа моята - недоволно сподели лилавокосия - И каза да не пипам тази, понеже в днешно време нямало лилавокоси.
- Сега разбрах защо всички ме гледаха странно - щракна с пръсти Клайв, който носеше все още бялата си роба от замъка си, все пак разумно си беше скрил ушите и косата.

-Аз много реших да не я закачам за външен вид,във Варна какви ли не хора можеш да срещнеш...
-Просто си признай,че забрави за това...
-Добре де.-сви рамене леко недоволно тя и се намръщи срещу синекосата.

- А тук сме много малко хора, за това трябваше да обърна внимание, с риск да се скараме много лошо.
- Как можеш да се скараш със собственото си творение?
- Как се кара Ним с теб?Е, същото щеше да е...Но нямаше да действам като Ним, сега край, че си голям философ. Защо от всички реши да се появи точно той?

-Опа...-нещо прищрака във вратата и май съпротивата стана доста по-малка.-Май е време да изчезваме от тук.Ето,Муртаг,че Джени не е много бързичка,пък аз в буквалния смисъл ще се прекърша на две,ако се качи на моя гръб.
Опита се да вдигна със слабите си ръчички Джени и да я остави на гърба му,само че едва не се преби.
-Мога и самичка.-засмя се детето и пъргаво се изкатери върху него.

- Въпрос на практика... - хвана момичето той и въпросително се обърна към Мел, но тя нищо не каза, понеже набързо обясняваше нещата и на Клайв, който май се нуждаеше от много по-малко обяснения, поради всичко, което беше видял.
- Не искам тази врата да се отваря...

-Аз ще ги задържа.-спокойно каза синекосата и застана с гръб към вратата,която доста силно вече се тресеше.
Щом се подпря на нея,всякаква съпротива сякаш беше абсолютно безполезна.
-Може и да нямам магически способности...но още съм силна.Бързо,вървете,защото все още не знам на какво са способни съвременните момиченца.
-Ой,това какво трябваше да...
-Да вървим!-Вичи я сграбчи за ръката и я повлече по стълбите.

- Хайде, момчета - кимна Мел, като хвана демона, който осъзнаваше набързо разказаното и още гледаше с недоверие. - Надявам се да успеем да се скрием някъде...Или в най-добрия случай, Клайв, ако нещо стане - върнах ти някои от способностите, ще се справиш.
- Щом казваш - вдигайки ръка, не му изглеждаше истина, но може би просто в този свят нямаше време да ги усети

-Това е...изморително...-Вичи приклекна леко от умора,вече бяха изкатерили прекалено много стълби.
-Аз нищо не усещам...-повдигна рамене Вас.
-Да,защото и ти трябва да изкачваш много стълби!Свикнала си!

Синекосата се поослуша.Май онези се бяха поуспокоили,защото вече не усещаше как ритаха и блъскаха вратата.Може би тишината във входа им беше подсказала,че вече лилавокосия липсваше?

- Муртаг от следващия път ти подарявам кожна болест - поклати глава очилатката, а Муртаг залитна от ужас
- Моля!?По-добре ме убий, моля те, няма да го издържа...
Момичето просто се усмихна и се облегна на стената, за да си почине

-Ой,няма ги вече...-тъкмо да се зарадват,когато се чу едно внезапно "БУА!" и как вратата се откъртва от пантите,плюс още крясъци.

- Предпочитам Дарсия пред тези - оплака се Муртаг после заедно с останалите продължиха нагоре, май не им оставаше много, за да стигнат до покрива. Там щяха да се справят...Клайв да им измагьосаше на тези една парзалка по стълбите...

-Те са си луди по природа,няма какво да ги правиш...
-А,Васи,защо спря?!-Вичи внезапно се обърна към нея.
-Изглеждам по-нормално от вас,ще се опитам да ги разкарам.-тръгна надолу по стълбите и след малко...
-Абе ей!Някои хора живеят тука!Какво сте се разпищяли?!Махайте се от тук!Приличате на някои безмозъчни зомбита!
-Оле...

Другите достигнаха до покрива и се спряха там.
- Клайв, ти си се подготви - предупреди го Мел с поглед който беше готов да засвятка, ако живееше в техния свят - Понеже от леда не боли все пак.
- Какво им става на тези, никой никога не ме е гонил така...Аз съм прекалено инатлив та да имам фенки.
- Ей, браво, сам си го разбираш...

-Уаааа!-уплашените крясъци на Джесика и създателката й се смесиха,когато те наближаваха...май опитите им да помогнат се бяха провалили.
-Не очаквах те да ти се ядосат!Мислех,че ще ги изплашиш!
-Джес,нека ти кажа,че повечето момичета в нашия свят се засягат и от най-малката глупост и даже да имаш нож в ръката,те пак ще искат да те изядат от злоба!

- Клайв сега! - заповяда очилатката, при което демона замахна към стълбите, които пък се покриха с лед и се изравниха като пързалка. Някъде надолу се чуха крясъци и драскане, започнаха да се отдалечават.
- О, спасение...Муртаг ако не му бях върнала силите щях доброволно да те дам.
- Ама... - той я погледна стреснато, момичето се беше обърнало с гръб и се хилеше на това колко лесно й повярва

-Уф,без малко да ни хванат...-двете паднаха на земята,опитвайки си да си поемат въздух.
-Аааа,те защо го гонеха в крайна сметка?-попита Вичи.
-Ами...ако са забелязали,че косата му е лилава,са го взели за един...Дарк Моуси...ако изобщо го знаят.

- Нашите?Да знаят Дарк?Невъзможно... - захили се Мел и поклати глава - Те дори не знаят къде се намира Япония, камо ли да гледат аниме например. Предполагам обаче им е направил друг вид впечатление, не знам. Но моя беше вината, че ги взех, за което наистина се извинявам все пак.

-А си мислиш,че нямаше да се забъркат в някоя неприятност,ако ги беше оставила в къщата?Джени със своето любопитство най-малко да ти обърне стаята наопаки.
-Не е вярно!
-Щом казваш...

- Тавана, щях да ги заключа горе, защото нашите няма да търпят такива долу. - усмихна се момичето като се обърна, успокоила се вече - Но миналото - минало, просто реших, че след училище ще можем да търсим ефективен начин за завръщането им, затова

-Е,след като им избягахме,предполагам,че трябва да вземем и Катри заедно с останалите...Вичи?
-Имам още енергия за телепортации,но тя нали не живее прекалено надалеч?
-Не,не е на другия край на света!

- Като мен - добави Мел, после се отдалечи и се надвеси от блока - Ей, тръгват си, много добре, Клайв, достатъчно.
Демона отпусна магията, тук беше прекалено трудно да я поддържа дълго

Бяха минали часове, от както бяха навън и обикаляха този страшно шумен град.
Нощта бяха прекарали в съвсем друга сгарада, намираща се зад двуетажната къща. Това нещо Създателката им беще нарекла гараж, но повече приличаще на склсд за стари железа и инструменти. С един от тях Джин беще се одраскал сериозно и се беще наложило Нава да използва онова още по- странно нещо, подобно на това с което Кат ги беше вкарала вътре. Е, поне вече знаеше как се борави с мобилен телефон и как се говори по него.
Сутринта им се стори много мъглива, но Създателката им ги беше извела още рано- рано, като им беше дала и подходящи дрехи. За половин Джули се беше сдобила с кестенява коса благодарение на някакво шишенце, за което другото момиче беше изчезнало за известно време. Сега носеше и нейните дрехи- дънки, поло и дънково яке, което не и беше особено удобно защото беше и малко тясно, но поне беше успяля да си запази ботушите с доста инатене и повишаване на тон, Катри просто се беше отказала с предупреждението, че ще се постарае да махне този инат. И Джин не беше по- назад от сестра си, но поне якето му беше по- удобно, а създателката им дори не беше правила опит да му махне шапката. Нава единствен не беше се оплаквал от положението си, косата му беше сплетена и единственото, с което се беше сдобил беше някаква жилетка, дънково яке и каскет, който добре прикриваше ушите му. Но бързо бяхя забравили за недоволствата си, Джиерда беше в онзи гараж, но като меч и Нава ставаше все по- разтревожен, а и Джин с тази превързана ръка, изобщо всичко наоколо. Целият град им изглеждаше откачен, всички тези коли, които хвърчаха по улиците и на няколко пъти пресичаха почти тичайки, защото Кат мразела светофарите, е и сези уреди светещи в три цвята също разбраха как действат, разбраха кои са и магазините, бяха минали покрай много магазини, за дрехи, за обувки, за храна дори, но кестенявокосата искала да ги води на друго място. Часове наред обикаляха и тя им показваше това и онова, беше ги запознала с няколко нейни съученици, които също бяха видели по път и беше измислила решение на проблема- братовчеди, това единствено й хрумка, когато получи любопитния въпрос от някакво момиче, с което видно не се понасяха и само си търсеха поводи да се заядат една с друга. Джин пък го бяха взели за деветокласник и го бяха питали в кое училище учи, отговорът беше че е от друга държава и това беше достатъчно задоволително.
Сега седяха на маса в някакво заведение, което Кат беше нарекла кафе, беше страшно опушено от цигарите, които някои не вадеха и от устата си дори. Но пък бяха седнали до вратата, създателката им беше купила пици, в които Джули и Джин се бяха влюбили, а Нава беше получил клъф за тенис- ракета, в който да прибере Джиерда и да не я оставя в онзи батлак, в гаража. Сега като се замислеше това момиче не беше толкова странно и лудо, за минути покрай тях минаваха още по- луди и странно облечени от нея дори. Изненада се от себе си, че успя да хареше якето, което тя му беше дала, но имаше и недоволства и все пак не смяташе да ги изкаже. Главното беше ,че го беше накарала да свали шала с червените мъниста и да го остави в дома й. Другото беше недоволството от погледите, които сервитьорката му хвърляше и той само се чудеше къде да се скрие.
" Какви сини очи!"- беше дочул от съседната маса, където група млади, може би на възрастта на Катри седяха и пушеха и то доста. Имаше и момчета там, които пък го гледаха някак ядосано.
- Искам си магията.- прошепна на Кат, като взе слънчевите й очила и ги сложи на лицето си, в опит да се прикрие.
- Опасявам се, че е невъзможно. След обяд, като се приберем ще се свържа с дургите за да видим какво да ви правим вас.- отвърна тя и се облегна назад:
- А може ли да вземем още пица?- попита Джун с широка усмивка, май той беше най- доволен от заобикалящото го, макар и доста пъти да се вкопчваше с Джули или Нава ,когато чуеше прехвърчащ автомобил наблизо.
- Може, може...- кимна с глава и се огледа замислено:- Да ставаме вече.
- Защо, нали преди няколко минути седнахме?- повдигна вежди Джули.
- Защото идва една отвратителна досатница, която не мога да понасям при никакви обстоятелства.
Тримата се обърнаха, към тях идваше момиче с къса руса коса и някаква пухкава чантичка ,много по- различна от тази на Кат.
- Здравей.- писклив глас, изпълнен с огромно лицемерие.
- Надя, не си ли на училище?
- Не, а ти защо не си?
- С роднини съм, показвам им града.
- А да знаеш дали пишат отсъствия.
Кестенявокосата вдигна рамене и се усмихна:
- Идея си нямам.- погледна към Нава и направи знак с очите да стават:- Хайде, да вървим.
Махна с ръка на русокоската и по възможно най- бързия начин напуснаха кафето, като остави някакви правоъгълни хартийки на масата:
- Май наистина не можеш да я понася?- въздъхна Нава и вдигна глава нагоре, където се прокрадваше слънцето.
- Не мога да понасям почти никого от класа си, само онези момичета, които видяхме преди час пред магазина на майка ми.
- Те бяха наистина приятни.- обади се Джули.
- Те да, но само те от класа ми.
- Добре и какво ще правим сега?
- Ще се разходим още малко, нека баба ми да прибере брат ми от предучилищната за да може да се приберем и ние по- спокойно. Той ще е при нея, а ние горе.
- Нали те са били като Калисто?- потрепери Джин и тръсна глава.
- Почти, но са длъжни да го прибират иначе стават семейни войни.- вдигна рамене момичето и протегна ръка към лицето на белокосият:- А ти не мислиш ли да ми върнеш очилата?
- Вземи си ги... ако можеш.- засмя се той и скръсти ръце.
- Ако се наведеш малко, може и да мога!
Той пак поклати глава, което предизвиха кикот у двете деца.