Подранил Хелоуин

-Началото на зимата е тук,още не е чак толкова студено...-погледна нагоре през прозорците.-И това,нека да ти кажа,което аз нося,ще ти се стори много по-хубаво от нещата,които можеш да видиш навън...онези фенки не ти ли бяха достатъчна демонстрация,особено с чаткането на токчета?

- Напълно побъркан свят - добре де, ангелите ги разбираше, Отвъдното също...Ама тия изобщо не бяха в час...Поклати глава, спомняйки си за тези...фенки...Дано не ги срещнеше пак...А тя беше подметнала, че ще го жени...Никога!Не че зависеше от него, но...Като гледаше тези...фенки... - Да можеше да си изберат Клайв поне...

-А,и той с тази прическа.-тупна го по главата.-Вие утре ще дойдете с мен в училище,тъй че и той ще си има шанса...
-Училище?!Пак?!Ааааа!-Джени стисна очи и се сгуши в ръцете на таткото,ама никак не искаше да се връща в тези сгради пълни със страшни побеснели демони...

- Ама вече се опитахме в едно...Това едва ли ще е по-различно - дори беше готов да протестира...Но от една страна оставането тук не беше наистина най-добрата идея...Нямаше да се чувства на място...Предишния път Мел беше останала до него цяла нощ почти...Но през деня беше по-страшно... - Тогава ни направи на идиоти нас с Клайв, поне да не им правим впечатление

-Ако ви изрисувам да приличате на метълисти,сте напълно уредени...-плесна с ръце доволно,но и с онази малка гадна самодоволна усмивчица.-Само че на Джени моите приятели веднага ще й се нахвърлят да я гушкат...прекалено е сладка...

- Абе не знам, ата това "метълисти" май се срещнах веднъж с него...
- Теб те нарекоха така като ти купиха онова черно странно...яке...
- В нинакъв случай не ща да си губя косата, не ми намеквай да искам подстригване. - после се замисли, не че щеше да измисли нещо - Затова ли я беше направила на такова плашило?

-Плашило ли?-ококори му се насреща.-Чувалите?Боооже...моля ти се,това е нормален стил...хората ме вземат за хипи,но е много по-нормално от нещата,които ще видиш в моята гимназия.Просто се приготви,няма да ти е много лесно утре...

- Друго си е да си учиш ти с четиридесет човека, ама поне нормални - простена отново, досега беше мислил класа от униформени за луди...Ама този свят разбиваше всички представи, изградени там... - Добре, поне съм подготвен..психически вече заради тия...фенки... - тая дума я изговаряше с доста омраза

-Аз обаче не съм...-Джени настръхна,май и тя щеше да си има почитатели,съдейки по думите на момичето.
-Спокойно,ти все някак ще се оправиш,като ще има полуелф и зимен демон покрай теб.Нищо няма да ти стане.-усмихна се и се върна обратно към кутиите на компютъра,ето откъде идваше тази...музика,която беше в състояние да разтресе целия блок.

- Първото е малко ненужно...Клайв, направи ми услуга, замрази онези, които виждаш като потенциални врагове утре.
- Да бе и после да ме показват по другата кутия като човекът чудо...
Край на разговора, предпочитаха да си замълчат...Лесно беше да спориш с онази с листата...Имаше си последици после...Малко по малко го разбираше.
- Добре, можем ли да си починем тогава, че да не мърмори - намеси се Клайв след миг, а онзи го изгледа злобно.
- Съюзил си се с нея?Ще ти го върна

***
-Ще свикнеш,ако искаш да не я стъпчат в тесните коридори или да не я смачкат в автобуса,ще трябва да е достатъчно висока да я виждат!Нищо няма да ти стане,нито пък на нея.Ако толкова много искаш,като се приберем ще ти я върна обратно както си беше!
Дишай...издишай...дишай...издишай...Този тигър на тениската й изглеждаше страшно миличък с острите си зъбки и лапички,в сравнение с нейната побеснява физиономия.Беше така всяка сутрин...изнервена,бърза,спи й се...и сега имаше и някакъв си рошав татко да се стресира от това,че дъщеря му пораста ей така!Пак й беше дала чувалите,няколко дрешки липсваха от гардероба й.А тя Джени си сресваше ненормално дъглата коса пред голямото огледало и изобщо не участваше в разговора.

- Ужас - измърмори отново Муртаг като му се искаше да си го изкара на нещо, но не смееше да чупи поне тук...Можеха ли да се чупят чинове в онова училище?
А тоя Клайв...По дяволите как можеше да е толкова спокоен!?Изнервяше го

-Ужас,мужас,така ще стане.-продължи да рови из раклата за някои по такива дрешки на брат си.-Ето,да ви приобщим към нашето общество,че да не ви вземат за напълно смахнати...
Започна да хвърля назад към тях тениски,дънки,чорапи,всичко...
-Стойте колкото се може по-близо,правете се,че не ви пука и всичко ще бъде наред.Ако някои момиченца се захванат да ви питат дали искате да се запознаете с тях,казвате "С онази с бежевите чували съм." и веднага ще ви оставят намира.

- Щом казваш... - продължи да си мърмори Муртаг като нервно се опитваше да си вземе бележка и си гледаше през прозореца.
- Предишния път дори не искаха да ни чуят - отбележи Клайв и си изпроси намусения поглед на лилавокосия

-Сигурно,има ги всякакви.Хайде,Джени,да се облекат и после тръгваме за училище.
-Защо толкова рано...?-сенки под очите,сенки под очите!-Още е само шест часа...
-Първата смяна е трън в едно много интересно място,знам.Защо си мислиш,че хората ме питат дали вземам наркотици?-и затвори вратата след себе си.

- Тоя свят... - въздъхна и предпочете да си запази определението. След малко се мръщеше на огледалото...Ужас...Наистина можеше да помоли онази да го подстриже и боядиса или бог знае какво...Ама изглеждаше ужасно...Ужасно!
- Стига де, от сутринта едно и също повтаряш...
- Я ела се виж бе!Това на човек ли ти прилича, а?Виж!

-Предполагам сте готови.-открехна леко вратата.-Хайде,бързичко,че изобщо няма да искате да си изтървем автобуса...
Вече беше нарамила раницата,очилата сложени,косата разпиляна във всички посоки,слушаклите на главата.Беше си играла малко с косата на Джени,докато ги чакаше,и сега няколко кичура покрай лицето й бяха увити в малки тънки червени панделки.Беше си сложила купеното драконче и се усмихваше както обикновено,единственото,което стоеше еднакво в този нейн външен вид.
-А,само внимавай да не...-твърде късно,момичето се беше разбързало и след като отвори другата врата към гостната,не очакваше дървени стълби и тръгна по бързия и болезнен път надолу.

- О боже - въздъхна Муртаг като наведе глава и тръгна надолу да види последствията, докато Клайв пак поклати глава. За него важеше правилото "Трай си"...Та затова не се налагаше да се кара с никого

-Жива съм!Жива съм!-или поне ръката й беше,защото това размахваше,за да докаже думите си.-Само малко кръста ще ме поболява...ау...
-Минава бързичко,не са толкова много стъпалата.-хубаво,че апартамента беше празен.-Ти да видиш какво те чака като излезеш от тук...и в автобуса ще ви е много забавно.
-Как може да си такъв песимист?
-Голямата разлика между мен и теб,мила Джени.

Беше първи път за деня в който да си задържи мнението за себе си. Какво беше това автобус...Е, скоро щеше да разбере...Поне думата "мотор" не се беше наложило да разбере.
Този град му изглеждаше по-голям...По-голям, значи повече проблеми
- Хайде, да вървим да се правим на глупаци, естествено

-Това ще бъде интересен ден.-изчака ги да излязат,загаси лампата и заключи вратата...
***
-Дръжте се здраво,че това е гаден завой.
Беше толкова наблъскано...не можеш да си поемеш въздух!Вас се беше хванала за края на една седалка и се оглеждаше от време на време да види колко още добавки,наречени ученици,щеше да има към това много удобно превозно средство.Джени се беше вкопчила в баща си здраво,тя и да не искаше нямаше избор,не можеше да мръдне изобщо.Нито да се хване за нещо,нито нищо.Просто го беше прегърнала така и ужасено се оглеждаше,да не би някой да се стовари върху тях и да си отидат...не и на този свят,първо да си се приберат вкъщи!

- Че кой завой досега беше хубав... - изкърца както обикновено лилавокосия, май му ставаше навик...Но пък често започваше и да се пооправя на моменти...Щеше да се самоубие, ако някога намереше дракон натъпкан с ездачи...Това можеше да е автобуса в техния свят, мислеше си... - Изгубих дори Клайв от поглед, а би трябвало да е от лявата ми страна.
- Да...Тук съм... - поне успя да се обади..някак

-Аз това го правя всеки ден.-ухили се Създателката.-Тъй че не се оплаквай,трябва да се свикне.Вярно,не ходим по войни да се трепем,но пък и това си е достатъчно голямо самоубийство.
-Без билетми,моля?-о,не,сега и дебелета кондукторка се опитваше да си проправи път и май си открадна малкото удоволствие да изпотъпче краката на някои от пътниците,включително и на Муртаг и горката му наплашена дъщеричка.

- Ааа я да внимавате къде ходите!!Не стига че има сто човека пък и вие сега...Да и аз не съм прав, ама пък изобщо не е приятно, знаете ли... - изкара си го накрая на нея, направо беше бесен. Само ако Гламдринг беше тук...Не, по-добре беше да не си мисли за такива крайности. Бръкна в джоба на странните панталони, които май си бяха доста модерни в това време и й бутна три билета в ръката - И си гледайте в краката.!
А от къде ги беше взел това само той си знаеше

-Тате,недей...-тихичко се опита Джени да го успокои,като погледна нагоре към него.
-Господине,вижте какво!Аз не съм виновна,че няма пари за още автобуси!-оная прие предизивикателството.
-Кондукторките винаги са такива.-пошушна леко Вас на Клайв,но не се радваше много на зрелището,ама никак...трябваше някак да ги измъкне.
-Ако толкова не ви харесва,слезте си и си вървете пеша!