Подранил Хелоуин

Вас и Вичи ги напуши на смях,но синекосата все още не беше доволна от споделената новина за тези сервитьорки.

- Не е много препоръчително да се представя за свещеник, тук всичките от цървата сапияници.- подшушна тихо кестенявокосата.

-И хората ме питат защо не се занимавам да ходя на църква...-измърмори Вас с тъпо изражение,докато пресичаха улицата.

- Той не е от тукашната църква хора, той идва от нашия манастир - спокойно отбележи Мел, хвърлайки поглед към Клайв, чиято физиономия подсказваше ясно, че никоя църква не му харесва.

- Което ме навежда на мисълта, че скоро време май ще се наложи да ви гоним от нашия свят.
- О, чудесно! Колкото се може по- скоро!- възкликна Нава, като през рамо хвърли поглед към посоката ,където се намираха кафетата и онези сервитьорки.

-Ммм...
-Ооо,не,Вас!Само не и тъжни физиономии!
-Не искате да си губите времето с нас,а?

- Не ,не, просто...- белокосият се паникьоса и размаха ръце:- Всичко ни е толкова странно и непознато и си мисля, че никога няма да можем да свикнем с каквото и да било и...
- Не те бива в оправданията.- промърмори Кат и се намръщи.
- Да ми го добавиш към характеристиката някой ден.

- Просто не можем да принадлежим на този свят, след като сме измислени за друг - измърмори лилавокосия, за пореден път оправяйки шапката и бързайки да застане до създателката си, та да не попадне под обсега на тълпа хора на светофара

-И все пак...
-Хайде,хайде,дай една усмивка.-какво Вичи вървеше зад нея,протегна ръце и дръпна устните й нагоре в усмивка.
-Ще те ударя,ако не престанеш...-болеше.

- Поне не може ли няколко дни да измолим? - стрелна поглед очилатката без очила към Муртаг.
- Какво ще правим тук няколко дни?
- А спокойно, ще ви излезе работа...Пък и май още нямаме идеи, за да ви върнем?

-Никакви.-ухили се доволно Вас,не съвсем резултатът,който Вичи искаше да постигне.
-Садистка.
-Чакай да си намеря листа и химикалката...-затърси в джобовете.
-Не,не,спри!-извика синекосата,а пък Вичи честно казано нямаше против,знаеше,че само така ги зареждаше с енергия...но явно имаше и още нещо.

- Значи така и така оставате...И Клайв, като се замисля, ще взема нещо и за теб, едно кепе на главата ще си е направо задължително.
- Ти май много харесваш шапки....
- Или шапки или ще ви острижа и ще ви боядисам

- Аз съм потърпевша от обядисването.- обади се Джули и пак погледна към кестенявите си кичури:- Не е приятно.
Кат въздъхна тежко, скоро май щеше да се наложи да им затваря устите по някакъв начин, мърмореха прекалено много.

-Така си приличаш малко и Кат,между другото.-не се сдържа синекосата и си заслужи едно сръгване в ребрата от страна на белокосата магьосница.-Ау,какво пък казах сега?!

- Аз, на нея?!- посочи създателката си и се ококори шашнато:- Не мисля.
- Всъщност наистина има доста неща, които си взела от нея.- прошепна Джин и се закикоти тихо.
- Да бе...- колкото и да отричаше, беше си така, сама го виждаше, особено когато двете застанеха една срещу друга и заспореха за нещо.

- Хм, някои прилики си личат - подсмихна се Мел, после се спря за миг пред един от магазините с дрехи и Муртаг едва не се сблъска с нея.
- Клайв, това харесва ли ти? - подхвърли, загледана в един доста спортен екип.
- Това дрехи ли са? - скептично отговори с въпрос Клайв, като се върна, за да погледне

-Явно да.-подсмихна се Вас,която пък се беше загледала в още едни 'чували' като нейните.
-Стилът на хората тук попринцип си е странен,ама твоя още повече...
-Това е нищо,повярвай ми.Не си виждала как някои момичета се разхождат напред-назад с двайсет и пет сантиметрова поличка...

- Елате с мен - Мел хвана момчетата и влязоха в магазина, където тя веднага поиска няколко направили й впечатление дрехи.
- Обикновена мразя шопинг, но за вас изключение. Клайв, пробвай тези, Муртаг на теб ти обещах да станеш рокер

Васенската дружинка пък беше набутана в един магазин за шапки,акесоари и бижута,тъй като синекосата все още имаше нужда от нещо да покрие ушите й и сега отчаяно се опитваше да ги скрие с прекалено малката качулка на якето.Вичи се заслиса по чантите,Джесика продължаваше да си се пули срещу огледалото с различни каскети,шапки с козирки и прочие,а пък Вас се беше забучила до витрините с бижута.Джени,за първи път отдалечила се малко от баща си,пак забеляза дракончето около врата й и се усмихна.

- Много добре.
- Ти луда ли си? - целият приличаше на някакъв мафиот в тези черни дрехи с колани и копчета, и джобове. Направо си стоеше ужасено пред огледалото, че даше и с кърпа на главата, че да не му се вижда косата.
- Друго за теб няма, съжалявам, но просто не става. - поне си получи неговата си шапка на главата, с голяма козирка и прочие, много я обичаше.
Що се отнасяше до Клайв, той влезе в магазина като свещенник и излезе като художник...Но нямаше друг начин. Поне му беше намерила подходяща шапка, защото елфите изобщо не съществуваха и можеше да е проблем

-Ъъъъ...-Вас тъкмо излизаше с Джесика и Джени,Вичи беше останала още малко,въпреки,че знаеше,че нищо нямаше да си вземе в крайна сметка.
Синекосата беше скрита с една дънчена шапка с козирка,а пък нещо сребристо блесна в малките ръчички на Джени,която направо грееше от щастие.
-Леле,Муртаг,доста...фешън...
-Тате,тате,виж какво тя ми подари!-заподскача щастливо детето и размаха пред него още по-голям от този на врата на създателката дракон,който сякаш се опитваше да си погълне сосбствената опашка.

- Честито - беше интересна играчка поне за него, то какво ли не предизвикваше интереса му днес, приклякайки до момичето, понеже пак му бяха взели очилата.
- Не го тормозете за дрехите, просто това предлагаха в негов размер - предупреди Мел. Сам си беше виновен, беше го питала дали иска нещо друго, но беше отказал "от онези тънки блузи, от които ти замръзва дори мозъка на костите"

-Тъпо място.-отнякъде се чу раздразнен и познат глас-Чу ли ме?!ТЪПО!!
-Стига си говорила така!-отговори през зъби друг глас.
Бяха едно момиче и жена.Имаше разлика в годините им.Зад тях имаше още една жена-с бяла коса,което беше доста странно.Жената която се беше ядосала имаше черна коса и очи,а момичето-къдрава кафява коса и като цяло-обикновенна на фона на дружките й.
-Ал престани да се държиш така.-усмихна се неловко белокосата.
-Не...ме...нарчай АЛ!!-извика й Алексис и погледна гневно напред

Джени се беше скрила зад гърба на Муртаг от внезапния крясък,Вас също беше настръхнала,а пък Джесика се плясна по челото.
-Алексис?
-Ъхъ...-виждаше я в далечината.

Катрина се усмихна широко,момичето с тях направи очудена физиономия,а пък Алексис...
-ТИ?!-извика чернокосата и за миг се облада:-Хм...защо ли елфче като теб е тук на тази забутана планета?