Подранил Хелоуин

За миг реши да се откаже честно и почтенно, но пък подсмихнатата Мел не му вдъхна доверие, тъй че се отказа и тръгна пак да си гони топката

-Ааааа,искаш топката,а,а,а?-спря се пред него,готова веднага да реагира,продължавайки да я топа с доста голяма бързина.

- Хей, имам ли право да...да... - обърка се и загледа отново въпросително Мел, която май нещо се забавляваше там.
- Давай, опитай се да вземеш топката - каза накрая. Е, след като получи разрешение понечи да отнеме топката

-Ха!-веднага я хвана и я вдигна,хвърляйки я към Джесика,която бързо скочи и вкара кош.-Точка за нас!

- Добре, "чатнах" - кимна лилавокосия разбиращо, явно до сега си беше играл без особени представи какво точно прави, след като се отказваха от него и не искаха да го водят с лист и химикалка

- Тази игра е луда.- обади се Нава, взимайки топката в ръце, май беше техен ред с Муртаг да се пробват. Няколко тупкания пред него и май започна да схваща какво се очаква да прави с топката.

-Дай я тука!-засмя се синекосата и понечи да му я вземе,докато тя беше още във въздуха,но не успя.

-Ъм...-обади се Петя:-Някой отброява ли?
-Кое?-попита въпросително белокосата.
-Точките на отборите.-каза с оттегчение Алексис.

- Пишат се - спокойно отбеляза Мел, беше дала тетрадката си на Клайв който се справяше доста добре с това.
- Не че то има много за записване в момента...Ей, аз мога ли да контролирам Муртаг?
- Искаш ли?По-добре недей, после ще ти откъсне главата

-Топка!-препречи му пътя Вас,от което той едва не я помете,ама това беше друг въпрос.

- Извинявай.- промълви тихо и се отледа:- Муртаг, хващай!- подвикна и хвърли топката към лилавокосият.

Успя да я хване, чудейки се кой беше...А нямаше значение особено голямо, поне му подсказаха от публиката това, което иска, тъй като се отправи в правилната посока и онзи "кош" на големия стълб. Нямаше особено големи препядствия, тъй че хвърли топката по коша. Надяваше се да е малко точен, макар и картината да му бягаше на моменти и да се размацваше.

-Eeee,едно на едно.-замахна с ръка във въздуха Вас и се обърна назад да хване топката,когато Джесика и я хвърляше.-Браво,Муртаг.Хващате му цаката вече,може и добри баскетболисти да статене,ако потренирате малко.

- Не ми харесва тоя спорт - поклати глава лилавокосия, просто му се виждаше сложно и безмислено. Друго си беше да играеш на топка...
- Волейбол - поправи го Мел сякаш му четеше мислите

-Изравниха се.-казаха по едно и също време Петя и Катрина с усмивка.
-Да...явно тази игра не е толкова сложна.-усмихна се леко чернокосата.

-Абе...ще ти набия смотаната топка в лицето,ако не престанеш!
-Васи,спокойно!Не се напраягай толкова.-Вичи правеше някакви абсолютно отчаяни опити да я поуспокои.
-Като играя баскетбол тъй става...
-Превръщаш се в звяр?
-Млъкни бе!
-Ето на...

-Че тя кога не е...?-каза си леко Алексис с усмивка на лицето.
-Ал,просто не знам как съм те създала.-зачуди се Петя и скръсти ръце.
-Наистина е чудно...
-Оооо,я стига!Все едно и вие не сте такива!-изплези им се духа.-И впрочем-не..ме...наричай АЛ!!

- Ал - повтори до нея Клайв след старателно записване на резултата, докато долу Муртаг отново тръгваше да гони топката, разбира се

Чернокосата леко се обърна,а през това време прешлените от врата й започнаха да пукат:
-Я повтори че нещо не чух...?-каза жената с доста странна усмивка.

- Ал - отново повдигна рамене той, като се обърна с леден поглед - Дали ще ти е хубаво след коша да получиш и малко лед под краката?
Не беше заплаха, никога не даваше заплахи. За негово учудване беше различен от Муртаг, но с една и съща създателка. Все пак беше доста по-търпелив и...послушен?
- А може и по главата?

-Освен ако и ти искаш малко огън под краката.-усмихна се Алексис докато внимателно гледаше "баскетболистите" да скачат и тичат.-Или предопочиташ малко огън по главата...?Все пак ще бъдем наравно...не мислиш ли?

- Да, само че твоят огън няма да стори нищо на мен, а моят лед ще стори нещо на твоя огън. И няма да е много квит - придърпа отново странната шапка, която му бяха купили и отново се усмихна - В този свят нямаш много шансове за квит. Първо не хвърли никого в някой кош, та да сте наравно с Муртаг. А не можеш да се бориш срещу лед, след като не знаеш какво имам аз в момента. Но едва ли те интересува

-Две на едно!-крясъкът и отекна из цялата зала.-Ня,ня,ня,ня,ня,няяяяяя!
-Виждам кой е създал Джени...
-Давай тате!-крещеше пък малкото момиченце.

- До колко се играе? - въздъхна лилавокосия, вече започваше да му писва от всичко това. Не че се мусеше заради загубата, но просто му се виждаше игра без край. То така щяха да си вкарват кошове до другата година и по-другата....Топката се озова в ръцете му и побърза да я хвърли та поне да изравни...С надежда

-Не се знае...-каза Алексис сякаш говореше нещо на себе си а не на Клайв.-Колко стана резултата?