Произведения на изкуството...

Момченцето влезе след малко продължавайки да се прозява. Вечерта до късно беше чел книга, намерена на тавана, интересна история, която много го беше завладяла. Фигурката беше поискал, понеже я свързваше с историята. Погледна я пак, бутна я по-навътре, за да не падне, усмихна се и заоблича униформата си за училище.
- Чудя се...дали имаш име - замисли се на глас после, като с ужас си стягаше чантата от разпилените книги по пода, имаше навика да говори на разни предмети - Но може би не, никой не измисля имена на скулптурите си...Поне не и на тези, които продават в магазина

-Скай-кууун!-някой навън под прозореца викаше,едно малко момиченце.-Скай-кун!Хайде,ще закъснеем!
Джики се опита да подскочи и да се хване за парапета на прозореца,но беше прекалено нисичка.И тази черна поличка й пречеше...Оправи раницата на гърба си и продължи да гледа нагоре.

- Ъ...Ида - подвикна той, забрави няколко тетрадки и зхвърча навън, като пътем се сбълска с баща си, който също бързаше за работа и с майка си и й разсипа прането
- Скаай!Само се върни!

- Хей!- още две деца тичайки приближиха кестенявото момиче с широки усмивки:- Джики, той пак ли се бави?- запита по- високото, зеленокосо момиче и погледна към прозореца нагоре.

-Иеее.-поклати глава и посочи момчето,което приближаваше.-Скай-кун,защо закъсняваш така?И днес имаме да се погрижим за градините зад училище преди часовете.Баааака.

- Сумимасен... - опитваше се да си поеме малко дъх, препядствията бяха в повече - Трябваше да се сетя...Ама...Забравих вчера

- Госпожица Миоку ще ви прости.- отвърна другото момче, Джин и се усмихна леко:- Да вървим, докато историка не ни се е закарал, че после имаме и физическо.

-Типично.-усмихна се детето.-Хайде,хайде,инъче господин Уайдет вече ще ни се скара!
Хвана го за ръката и заедно с другите две деца се запътиха надолу по улицата към спирката.
А инъче обратно в стаята фигурката се поразклати...Очите на ангела за миг проблеснаха,преди отново нещата да си станат нормални.

- Може би не само той... - както си беше забравил половината тетрадки, а те държаха на това..Е, тая по история си я беше взел, за негова радост, щом пилееше празни листа по пътя...Не беше един от много добрите ученици и често предпочиташе тайно да си рисува...
А майка му влезе с опасните предмети, които не биваше никога да взима, защото беше ужасен чистач и често чупеше...Метлата и препаратите

В класната стая един белокос очилатко вече се взираше в часовника на ръката си, все едно очакваше всеки момент да изскочи нещо от него, ама не. Дебелият учебник беше отворен пред него на определена страница, а той все още чакаше, всъщност винаги чакаше колкото се може повече преди да запише отсъствията. И сега щеше да си почака явно.

-Сумимасе!-казаха децата в хор,малко след като Джики махна на Джули за довиждане.-Извинете ни за закъснението.

- Добре, добре...- въздъхна Нава и пооправи очилата си, гледайки към децата:- Какво ви е оправданието пак, и не ми минавайте с номера, че сте срещали караконджул по пътя за училище?!

- Ами...Аз се успах и си бях забравил чантата, тъй че това забави и тях - измъкна момчето малко притеснено...Не че беше нещо, всеки ден почти беше така

-Нееее,не,той лъже!-Джики усмихнато застана пред него и разпери ръчички.-Един висок чернокрил ангел застана пред нас и ни каза "Един от вас ще бъде избран!",но бързо си тръгна.-разочарована физиономия.-Момичето изглеждаше много красиво,но тъжно и самотно.Опитахме се да я намерим и затова закъсняхме...
Целият клас избухна в смях,измислиците на Джики бяха от първа класа...Детето само събра ръчички зад гърба си и се уснихна виновно.

- Ясно, е, сядайте. А следващият път кажете на вашия ангел, че ви очаква училище.- въздъхна белокосият и притвори очи за момент:- Надявам се си носите учебниците и тетрадките, този час ще направим малко упражнение, така че направете подробно описание на някоя историческа личност и няколко интересни моменти от живота.

"Ангел ли?" седеше до прозореца и веднага впери очи към вишневото дърво там..Онова описание...Беше ли го чувал някъде.
Стресна се от шушукането в класната стая и се опита да си спомни някоя...личност

- Уайдет- семпай, можем ли да пишем за караконджулите?- вдигна ръка Джин, същински маниак на тема мистичност, нямаше начин, беше му интересна историята, но само тази част от нея, в която се говореше именно за разни тайнствени и неразбираеми неща. Белокосият го изгледа шашнато и пак въздъхна, тези деца бяха неизбежни, без съмнение:
- Джин- кун, не може, пиши за някой от историята, не за... за фантастични същества.
- Но и те са исторически личности, още преди няколко века са ги измислили за да плашат децата, нали?
Нава вече наистина вдигаше ръце от Джин и другите двама, оправия нямаше:
- Пишете... каквото решите, свързано с историята.- проговори тихо и подпря главата си с ръка.

- А значи може и за историята на литературата? - понеже...ами от там идваха тези същества не за друго - И за вещиците може нали, сенсей?

Вятърът навън започна да си играе с едно черно перо,дошло от никъде...То мина през прозореца и падна на чина пред Скай.

Фигурката обратно в стаята я нямаше...Дженифър стоеше на покрива,притиснала към себе си останалата част от скулптурата.Замислено се загледа към училището в далечината...Увери се,че онази беше излязла,без малко да ги направи на парченца...Уви черните криле около себе си и се сля с тъмнината в ъгъла.Беше чакала толкова дълго,щеше да почака още малко.
-Скоро...

Уайдет вече се удари по челото и се облегна на зад:
- Може...- отвърна и поклати глава:- Даже, Джики, ако искаш напиши и за този ваш... черен ангел, ще ми бъде интересно.

- О... - прекъсна молбата си да пише за вещици и хвана любопитно перото, както всяко дете би сторило с нещо толкова интересно...Обичаше перата...Не знаеше защо...Взе го в две ръце, това...нормално перо ли беше?

То просто си остана така в ръцете му,скоро...много скоро...

-Хайде,Скай-кун.Дай по-бързо!-синекосата учителка наду за пореден път свирката и се приближи до момчето.-Какъв е проблема?Това е един норален норматив за пъргавина.
Изгледа го притеснено...може и някои ученици да я вземаха за строга,но тя се стремеше да се грижи за всичките си ученици по отделно,а не джаста-праста и хайде.

- Нормален!? - задъхано повтори детето, дишайки вече тежко дори и от малкото - Сенсей, миналата седмица повторихте същото, ама аз пак не успях...Да...Мина...Норматива...

-Добре,иди на пейката и си вземи малко въздух.-потупа го по главата и се изправи.-Поне се опитваш,за разлика от някои хора...-и наклони глава към някои от момчетата,които се занимаваха с компютърните си джаджи.-Хайде,хайде,хайде!Всички да мърдат!
Онези тримцата се стреснаха,когато им взеха нещата,и намусено се подчиниха.

Свлече се на пейката и загледа тавана горе. Перото го беше накарало да се замисли още повече...Имаше връзка между историята по-рано сутрин и...него...Нали?Историята и перото...