Произведения на изкуството...

-Скай-кун?-Джики седна до него,но защото беше изпълнила задачата.-Скай-кун е разтревожен.Какво има?

- Мислех си...В последно време всичко върви с истории за ангели. Първо намерих една книга на тавана от татко и вътре се разказва за ангели...После една статуатка в един магазин ми хареса и ми я купиха, след това ти измисли историята...Някак объркващо е, дори да е глупаво...Не ми се е случвало

-Ммм...-замисли се за миг.-Сигурно е само съвпадение.Или ти си станал наистина заинтересован от ангели и само това ти се върти из главата.

- И двете са може би правилни...Не знам, те са твърде митични, едва ли дори съществуват, не знам защо са ме заинтересували...Сигурно не е трябвало да чета тази книга. Майка ми казва "Не изнасяй неща от тавана, колкото и да са интересни, боклуци са"

- Майките на всички интересни неща казват "боклуци"- намеси се тихо Джин, който седеше зад момчето и се огледа предпазливо за в момента разсеяния учител.

-Чух това,Джин.-Джесика мина покрай тях.
-Ехехе...-усмихна се невинно Джики.-Спокойно.Няма нищо лошо,представи си,че онзи ангел наистина се появи!Но...тогава ще е тъжен и...

- Може би ще можем да му помогнем... - замислено довърши чернокоското все така вперил очи в тавана - Макар че е малко пресилено...

- Може би, но какво от това. Ако му помогнем, дори само в мислите си...- вдигна леко рамене и пак се огледа, да скоро може би щеше да бъде от наказаните приказливци в час.

-Май много се размечтахте.-учителката им прекъсна хубавия разговор.-Хайде,стига ви почивка.
-Но ние току-що седнахме!
-Питай Джин колко е безполезно да се спори с мен.-и наду отново свирката.
***
-Бай-бай,Скай-кун!До утре!-Джики махна с ръчичка и се затича нагоре по баира,хващайки презрамките на раницата си.

- Мата ашта! - помаха пред вратата си, стискайки перото, подарък от вятъра в джоба си, докато майка му не отвори вратата и не го подкани да влезе, понеже ставаше студено вече.
- Казаха ми, че пак си питал странни въпроси по история - докато му приготвяше вечерята и баща му подписваше още куп документи, такава му беше работата
- От къде знаеш?
- Всичко знам, лапай и ще си поговорим

- Брей, че мъка.- Джин също махна с ръка, но се насочи в противоположната посока:- Майка ми ще ме убие.- тръсна глава, но успя да се усмихне:- До утре.

Дженифър рязко повдигна глава,все още скрита в мрака.Беше уплашена,развълнувана,притеснена...Сви се още малко в ъгъла и лъка на гърба й едва не отнесе нещо и да го счупи.
-Бака...

Дълга вечеря...Време беше да се прибира в стаята си...Защо мислеха, че ще се промени, не можеше, не беше способен. Прозина се широко по стълбите и сложи полузаспало ръка на дръжката на вратата.
- Сега малко музика и ще си лягам - измърмори си под нос и отвори кафявата врата с надпис "Падащи предмети"

- Хмм?- белокосият прехвърляше страница след страница от една наистина голяма и дебела книга, а очите му шареха от край до край на редовете:- Странно... това е необичайно.
На горният етаж две деца още не си бяха легнали, но пък с шума който вдигаха, карайки се за това и онова не му пречеше.

Под вековните дървета, където никой човешки крак не стъпваше се отвориха две очи. Той в миг разпери крила и стъпна на най-високото, оглеждайки се.
- Вижда ми се...променено.. - за първи път в гласа на този русокос белокрил ангел се прокрадна страх, когато се замисли защо и как бе спал досега...Како го беше победило...Сети се... - Муртаг!
Бялата му същност засвети, опитвайки се да намери врага, който никога досега не беше блестял с бялата светлина, от която беше направен

- Батко!- едно белокосо момиче връхлетя в стаята с гръм и трясък, носейки още няколко книги. Червените й очи обходиха вече присъстващите по бюрото и шкафовете и тя се усмихна широко:- Значи вече си на ясно?
- Не съм сигурен. А ти как влезе, Нана?- смръщи се леко той и свали кръглите очила.
- През... прозореца.- вдигна рамене и се засмя нервно:- виж това, тези текстове трябва да се появят само ако...
- Ако единя е буден, а другия скоро ще се пробуди.- прекъсна я и въздъхна:- Значи ето какво е. Отваряй ки очите, полицията трябва също да останат неосведомени...
- Но до колкото познавам някои, едва ли, а и журналистите... Някои неща просто не остават скрити.
- Върви сега, ще му мислим когато... ако нещо наистина се появи.

"Значи още вкаменен" русокосият затвори очи и се поусмихна леко, поне той беше успял, колкото и години да бе спал под сянката и слънцето. Гората беше станала толкова огромна, а той бе заспал само под едно ябълково дръвче... После рязко разпери крила и се засмя тихо.
- Ида! - щеше да му коства цяла вечност да дойде, да го намери...Но трябваше, такава беше повелята..Нали...Не го интересуваше колко вреди щеше да има този, който го беше приютил в дома си. Отдавна не беше разпервал криле и не беше политал, нормално. Беше спал сто години...Знаеше го, някак смътно, но знаеше...

От една от книгите Нава извади две пера, едно бяло и едно сиво и ги остави на масата пред себе си, а той се загледа през прозореца, през който онова белокосо момиче беше изчезнало преди минути. Не знаеше нищо почти, всичко беше чел в старите ръкописи, но не всички бяха у него. А имаше и толкова много други реликви, картини и скулптори с нереални за обикновените хора сили, но всичко беше истина, очакваща някой да дойде ида я разкрие.

Висеше с главата надолу от тавана,както детето светна лампите.Как още не я беше усетил,един Бог знае...може би не трябваше да избира него за това...Горкото дете,не искаше,но...но...
"Гоменасай..."-притвори едно око,изтръгна две черни пера от крилете си и ги доближи до фигурката.-"Е...от опит глава не боли."
Метна едното към момчето,а другото го притисна към замразения Муртаг.Изрече някакви странни думи на латински точно преди перото да стигне дестинацията си.
-Върни се обратно към живот,Муртаг Моуси!-цялата стая избухна в светлина.

- Н...Н...Нани!? - стресна се момчето и отскочи до вратата, но тя се беше заключила...Добре де, идваше му малко множко за днес...Множко...Болеше!И то много...Някой се опитваше да го разцепи сякаш на две...Някак с усили се доближи до тоалетката и се закрепи там, че да не падне. О ужас, виеше му се свят и виждаше странни неща около себе си...Много странни...Стана му лошо и потрепери отново от пронизващите болки навсякъде..Навсякъде.
"Ти...Мислеше твърде много за това...Хлапе" плод на халюцинации ли бяха...дългите черни криле и гласа...Или сънуваше?Кошмар?Истински и реален...Наистина? Дори огледалото започна да присвятква и да сменя образите с невероятна бързина, докато остана само един, докато вече детето го нямаше. "И май си го изпроси, сега спи...Спи" и тоя глас...Беше по-силен от всичко, извиращ от самия него. не, от една друга същност, която се взираше сама в огледалото, с лилавите си ярки очи

Белокосият някъде там трепна, а черното перо на бюрото просветна леко:
- Ето, че да...- проговори тихо и се обърна пак към прозореца, взирайки се на вън в тъмнината:- Къде обаче?

Русокосият, по пътя си в небето трепна, после се засмя и се завъртя във вихър от бели пера.
- Значи се върна?Ще те чакам - сега...бе още по-настървен...Още повече...

Дженифър се поотдъхна,но не спря да се чувства виновна.Левитираше си над бюрото,седнала по турски.
-Добре дошъл отново.-можеше и по-щастлива да изглежда.-Изввинявай,ама...
Всъщност беше на ръба да се разплаче...не,корекция,направо се разплака.Стъпи на земята до него и разпери ръце...

Той се обърна към нея, широко усмихнат и свивайки крила, защото рискуваше да събори всичко наоколо по невнимание.
Беше си изгубил гласа, не можеше да го пази от сто години, макар че...След минутки всичко щеше да е наред.
Приближи се с намерение за чупене на кости и криле и така нататък.
- Джени...Какво мога да измисля сега...Какво. Да ти благодаря...или да се карам...Нито едно от двете - едва ли щеше да я пусне скоро...или така изглеждаше

-Бака...-изхлипа тихичко и уви ръце около него.-Бака,бака...ама аз точно за това се въртя около теб.Бака.
Усмихна се вече широко,нещата щяха да бъдат сложни,тя знаеше най-добре от всички...Но засега можеха да се справят.
-Всичко ще бъде наред...