Произведения на изкуството...

- Сандвичи, торти, други сладкиши... много неща има, ако се замислиш.- отвърна простичко и вдигна капака:- Има богат избор.
" Бива си те."
" Това ми е работата, бате. Вместо и аз да крада, по- добре да върша нещо добро..."
" Добро, погледнато от кой ъгъл?"
" Без значение."

- Някога сервираха само чай и кекс - това май целеше да предизвика порция отвръщания, но Муртаг май се удържа в последния момент. - Като окрада тук пари и си върна перото ще поразгледам...Ако дотогава успея да долетя до там.
- Аз ще те нося.
- Ако дотогава останеш с крила, слабчо

- Аз съм малко ненаясно, за разлика от други, но...- въздъхна, като махна с ръка към него през отвора на покрива:- Винаги ли сте в такива взаимоотношения? И, хайде, идвай, че по- бързо да се измъкваме от брат ми.
" Да се измъкнете? Нана, ще те заключа някъде най- накрая!"
Но този път тя дори не си направи труда да се замисля над думите му, камо ли да ме отговаря.

- Че в какви да сме? - посочи малко обвинително черния ангел, чудеше се защо ли да не остане, тъкмо бяха подхванали една невероятно нестихваща през вековете тема... - Хубаво тогава, ще дойда с теб.
- Наясно си какво правиш нали?
- Не съм бебе вече, приятел, спокойно, ще се върна за тебе и..Джени?Май че...

Нана се подсмихна леко, като пак се скри някъде надолу, по стълбата, водеща някъде си из училището. Далеч от другия белокос, опитващ се да осъществи връзка със сестра си, но без ефект.

- До довечера тогава...И гледай да не споменаваш миналото много-много. Подозирам, че хубаво ще разкажеш всичко, нали?
- Гледай си работата. - разпери крила и го погледна отново - Обещанието е обещание, да не говорим за това сега. Гледай да се оправиш с нещата тук, пък после ми говори на мен.
Засмя се леко и скочи долу пред вратата на училището, после се огледа.
"И все пак,бялото перце ще ми трябва, няма да забравя"

Нава смъкна очилата си и се смръщи леко, неразбиращо, поглеждайки през прозореца. Дори когато Нана се появи от входа, пак не схвана идеята й, какво беше наумила и на кого в действителност беше решила да помага? Нали бяха неутрални, тяхното семейство? Но първо Ника предаде обета си , а сега малката сестра, до къде щяха да стигнат?

- Сега какво?Магии за залавяне имате ли?Или използвате супер незабелязвано проклятие...В днешни дни всичко е измислено все пак...Доколкото се информирах - седеше на оградата, замислено гледащ всъщност към къщите напред, без да придава смисъл на думите си.
"Някога къщи от такъв вид нямаше, но имаше дървени...Накрая на върха имаше един замък с голяма градина...В тази градина се бяха срещнали две деца..."
И тогава...Се беше забъркал с магията
- Меши... - промълви отново като децата, които искаха своето каквото и да се случеше

- Никакви магии.- поклати глава:- Те не съществуват за повечето, а само онези, които са имали контакт или са родени такива, могат да ги ползват, скрито от другите. Така, че без магии, особено сред много хора, които могат на следващия ден да те познаят. Уви, между братята ми семейната магия беше поделена почти равномерно, за разлика от тази, която се падна на мен.- отвърна тя и пак махна с ръка:- Всичко се купува, с пари. Така, че не е добре да опитваш да крадеш. Днес съм се заела с теб да се занимавам, така че... можеш ли да ми разкажеш?- попита тихо, като го погледна и се усмихна замислено.

- Да ти разкажа какво?Как се краде?Нищо друго не бих могъл да разкажа - повдигна той рамене все още замислено, взимайки си забележка, която и по-рано бе си взел - хората не бяха същите, щом вече не възприемаха магиите. - Това...Би казал и колегата на покрива, разбира се, но е почти вярно

- За кражбите и аз знам. Особено като малка, винаги изчезваше по нещо от кабинета на някой наш учител, както сега някои деца отмъкват по нещичко от кабинета на техен учител, без да подозират обаче.- погледна към прозореца, към брат си и се засмя на себе си, винаги той беше потърпевшият, както и сега. Сега перото пак беше в ръката на Джин и момчето го държеше така, че все едно ако го пусне, ще изпусне нещо стъклено:- Разкажи ми как започнахте с него... с Муртаг, как стигнахте до тук, до това положение сега?

- Обещахме си да не го правим. Не че е нещо голямо...Но е единственото смислено нещо, което сме правили. Решихме да си го запазим негласно. Разказа. В книгите не пише ли?За къщата на края на света, в селото, което не съществува...Което сега е само руини във вековна гора...Не мога да разказвам на някого, когото съм срещнал преди миг. И без неговото съгласие, а то никога няма да излезе, защото сега...сме вргове и трябва да мислим различно.

- Разбирам.- кимна и пак се усмихна:- А в книгите пише много неща, но повечето са недостъпни до мен, никога не са били. А и братята ми, те са такива инати... Дори те май не са чели книгите, единя казва, че като ги разлисти вижда само бели страници, а другия... той само мълчи, другия... Светлината.- въздъхна и се огледа, като посочи с поглед една от онези сладкарници.

- Да ходят да питат Магьосника... - леко потръпна за миг, но поклати глава - О, той знае... Как да ни унищожи и ще го стори...ако не избягаме...Отново и отново, защото сме врагове. Няма значение.
Може би...беше казал малко в повече, но скоро се наслаждаваше на изложените неща за ядене...По дяволите вече никъде не можеше да си вземеш нещо без пари, като преди време...Много, много време
- Преди само господарите имаха право на сладкиши. Само ги виж тези!

- Влизай вътре и избирай каквото искаш.- отвърна Нана и отвори вратата на сладкарницата:- Нямам представа кое време е било, когато само господарите са били на това ниво, но сега всичко е достъпно за почти всички, а ако приемем че има уж някакви господари, то те едва ли се интересуват до толкова от другите хора.
" Магьосника?"- замисли се тя и прехапа леко устни.

- Говорех за аристокрацията...Само че...Това за днешните хора ще дойде преди милион години сякаш...Няма да свикна, за мен все едно си е било вчера, така да се каже. - наведе се да разгледа нещата, макар че нямаше представа кое би му се харесало. Никога не беше бил богат едно време, никога не беше ял други сладки освен сухи курабийки...И малко шоколад от младия господар, с който беше се сприятелил тогава, малко бедно конярче.
- Това може би - посочи накрая една от тортите там, понеше беше с познато нещо, беше виждал такива и преди доста време в други страни

- Друго нещо?- попита, като също разгледа някои от по- малките сладки:- Аз взимам от тези, същите като на...- замълча и леко притвори очи, посочвайки с ръка тортата и сладките.

- Чай... - добави той след малко и ентусиазмът му отново изгасна за миг, възвърнал се, преди пак да се наложи да си спомни за "богаташите" - Всъщност...трябва да е нещо малко, нямам намерение да си търся перото с пет килограма отгоре

- Че защо е толкова важно това перо?- попита несъзнателно, като всъщност обясняваше на жената срещу нея от кое по колко иска:- Те ще пазят Джин внимателно...- сепна се и го погледна плахо, май беше казала нещо, което не беше точно на място, а нали уж не трябваше да казва, че знае за това перо, или за което и да е друго нещо от странните колекции на брат й:- Ъм... какъв чай?

Той се усмихна леко, но нищо не каза.
- Може би от лайка? - все пак определи накрая сякаш само за това беше мислил. - Момчето не ме интересува, но моето си - то да. Нямам намерение да му правя зло, а да си взема моето...Някога преподаваха странни уроци, макар че беше друго време...И все пак е трудно да научиш нови, когато вече си свикнал със старите. "Дръж на своето" беше най-модно тогава

- Лайка.- кимна леко Нана:- Трябва да знаеш няколко неща, които може би знаеш но аз да си кажа, за действието на твоето перо над неопитните, децата.- погледна го, взимайки купените неща и кимна леко към една от масите:- Нарича се пристрастеност. Затова единя ми брат пазеше перото от години, затворено от магия, опасявайки се да не попадне в неподходящи ръце, както сега. Момчето може да ти даде перото, но много трудно доброволно, а ако му го отнемеш насила е възможно да се нарушат действията на дълго заключената магия, която сега действа над него. На света има някои, които се раждат с потенциал да владеят някакви магии, други ги придобиват в последствие. Зависи то средата, в която живеят. Така е и с това момче, той е потенциален проводник на магия, която постепенно и неусетно се пробужда в него и той ще е способен да даде перото доброволно когато това се случи. След няколко нощи тази пристрастеност ще изчезне.

- Ако се налага да го чакам до тогава...Ще се наруши нашата битка, на която трябва да се сложи край. Да се сложи край преди да се появи човекът...който споменах преди малко без да искам. Заради него не можем да свършим, надявах се този път всичко да изчезне. Муртаг никога не е претендирал за победител, но това не важи за мен. И няколко нощи биха били пагубни за истината

Нана замълча, като притвори очи и скръсти леко ръце:
- Струва ми се, че на тази ваша битка край няма да се сложи.- погледна го и поклати глава:- Нямам идея кой е този... Магьосник и каква му е работата, но вие сте будни от снощи, ако успея да убедя братята ми можем да се постараем никой да не ви пречи, но само още две нощи докато перото ти не отключи напълно възможностите, заложени в онова момче. Или ако го вземеш сега, после... ще трябва да му го върнеш, невинен живот виси на косъм съвсем неподозирано.

- Това означава, че ще дочакаме следваща буря за края, времето е твърде ценно, макар че никога не сме го имали особено на предвид. Когато битката започва. Всъщност, какъв е смисъла да ни пречите за каквото и да било, тази битка не засяга никого освен нас двамата с Муртаг

- Засяга... Светлината и Тъмнината, те също са част от хората в този град, а това кой коя страна ще заеме е най- трудно определимото. А пречка е и другият ми брат, който от отдавна иска да ви улови, желае по- голяма сила от тази на близнакът му.