Произведения на изкуството...

"Ако някой от нас победи другия всичко ще бъде изпълнено." премълча това дали имаше желание той да е победителя или не. "Е, може да ни накарате доброволно да му се предадем и пак всичко ще бъде наред. Той ще ни отведе в мрачното си царство и всичко ще изчезне, освен богатствата и историята, която не е разказана и изглежда никой няма да има разрешение да разкаже"

" Определено никой няма да ви предаде. В това съм сигурна и ще се постарая да няма желаещи за нещо такова."- присви леко очи и се подсмихна леко:" И дано някой ден тази история да бъде разказана, така както трябва. Надявам се някой ден да имате правото да говорите за каквото и да било."

"Ние имаме това право...Само че не можем да споделим, защото...Може би това не е особено поучителна история" в последния момент се отказа от истинското определение, с което наричаше всъщност всичко това. "Всеки може да ни предаде, ако е решил че така е добре, ние...Не мразим такива хора."
Мразеха само един човек и се страхуваха от него...През всичките тези години

" Ти не се притеснявай за възможни предателства. Можеш да кажеш и на Муртаг, когато се видите... предполагам довечера. Този ваш Магьосник, ще му замажем очите за известно време. Особено, когато още двама- трима разберат, че деца могат да са застрашени, тогава и цяла армия от странни птици със странни способности може да се събере."

"Чудя се дали ще имате успех. Той може и да изглежда страшен за нас, но никак не знаем какво може. Това не означава ли, че искате да ни защитавате по един начин?Това е глупаво"
Изправи се там горе на покрива и почти веднага срещна дълбоките кафяви очи на така наречения магьосник, който се усмихваше и го гледаше, докато жена му оглеждаше едни зеленчуци. Същият сигурен поглед, с който ги беше подмамил преди толкова години, макар да не изглеждаше така външно. Но отмести поглед и остави ангела да крои плановете си или каквото правеше

" Аз! Ще убедя един от братята ми също в това. А с него ще се съгласят и други, някои които са дори от местната полиция. Ако се огледаш по- обстойно, можеш да забележиш че има хора, които уж са съвсем обикновени продавачи тук- там, минувачи по улиците или учители дори, но всъщност те са нещо повече. Скрили своите същности и способности и живеейки нормално. Един от тях скоро ще бъде и момчето."- продължи бавно по тротоара, замислена над реакциите на другите, след като разберат.

"Забелязвал съм го...Но това не е засягало нас. Муртаг няма да го приеме, няма никакъв смисъл. Нима не е правилно да оправим сами кашата, която сме замесили...Дори да се опитаме" поклати леко глава замислено и пак загледа към мъжа "Миналата нощ някой се опита да разпита Муртаг. Сега той едва ли би се доверил на никого от вас"

" Светлината и Тъмнината са били, до колкото знам, но те си имат своите цели, аз... моите."- приведе глава и примига няколко пъти:" Майка ми е умряла, заровена в книги и свитъци, чакайки ви. Тя държеше перата в ръце и тя знаеше най- добре какви сили могат да се таят в тях, какви сили изобщо витаят из Света. Но тя чакаше, напълно загубила представа за съществуването си, до последния си дъх, когато ми каза и аз да чакам. Макар, че е поверие на рода ни, да сме неутрални към вас, тя тайно ви подкрепяше по един или друг начин и искаше това от мен. Макар и тогава да бях още малка, след като видях перата за първи път разбрах какво е искала, да чакам и да се опитвам да помогна, да пазя... от какво, не знаех, до сега, но мисля че вече разбирам напълно. От Магьосника. Така, че ще изпълня нейното желание, за да не се налага тези след мен да носят дълга."

"Изпълни го...Както смяташ за добре" каза след време, отказал се да следи злото в лицето на мъжа и седящ на ръба на сградата, чакайки нощта. "Нещата отдавна са предопределени, и аз не знам бъдещето си. Хубаво ли е все пак да не спазваш неутралитета?Черното и бялото в нашите лица са черното и бялото на омразата, най-напред. Това би трябвало да ни води. А хубаво ли е да защитаваш омраза, която се бори срещу страха си, нима не е по-добре да я оставиш да си отиде, победена от страха. Не разбирам какво е чакала онази жена"

-Не ме гледай така.
-Ще те гледам както си искам!
-Успокой се,варварино.
-Млъкни!
-И ДВАМАТА ПРЕСТАНЕТЕ!
Онези там,които бяха останали на покрива,се бяха преместили в парка и,скрили крилете и червените очи,се зяпаха злобно.Дженифър седеше по турски на земята до Скай,докато онези двамата не спираха да се карат и карат и карат...

" Никой така и не разбра със сигурност. А неутралитета беше наложен от баща ми, но той рано си отиде, дори не го познавам. Неутралитета е за онези, които не знаят какво наистина искат и какво да правят, онези, които се страхуват от някакви измислени последици. Именно страхът е най- голямото зло, така казваше тя. Затова и вършеше всичко тайно, но както виждаш аз не, а и братята ми. Единя е против вас, другия уж спазва този неутралитет, а аз ви подкрепям. Вероятно някой ден ще се стигне до момент, в който ще се наложи да се изправим един срещу друг и да се разберем, както трябва, но до тогава има още много много време."

"Не особено много...Винаги сме се старали да доведем нещата до някакъв край. Но вече го казах, нали...Довереча той ще поиска флейтата от музея...Това ще е неговото предложение"

- Трябва ли наистина да го правят - момчето се прозина, ангела спеше, а това успиваше и него. Не беше честно, искаше и той да поспи малко, дори и караница да беше, действаше тъй приспивно...

-Очевидно...-въздъхна момичето.
-Защо не ни обясниш,като си толкова отворен?!
-Някои неща не са мои за обясняване!
-Брей!А чии са?!
-О,не знам,може би на онзи ангел,който в момента най-спокойно СПИ!
-Поспи си малко и ти,това ще продължи дъъълго време...-и го бутна леко да се облегне на нея.

- Дано да не е толкова дълго... - поклати глава момчето, скоро обаче пак тичаше по черните улици на старовремския, ама много старовремски град, със стъпките на друго дете. Беше забавно...Защото детето от съня се чувстваше така...По-късно Скай щеше да знае, че мрази споделянето на сънища

" Значи флейтата, добре. Отивам да обсъдя връщането на перото ти с Джин, поне до колкото мога да го обсъдя с него сега. До скоро тогава..."- усмихна се леко и пресече, почти претичвайки.

- Това момиче...- промърмори Нава, Ника явно го беше осведомил за сестра им и това, което върши или се опитва:- Не очаквах да е толкова дива.
- Да имаш идея?- запита отнесено червенокосият, подпирайки се на оградата на училището.

-Шт,детето спи...-Дженифър вдигна пръст към устните си и онези двамата млъкнаха веднага.-Не знам каква е цялата тази работа...но ще разбера много скоро.
Хиро и Хичиру преглътнаха притеснено...изглеждаше решена да получи най-сетне отговорите си.Двамата се спогледаха,след това върнаха погледи обратно към нея.

"Върви" белият ангел много скоро се присъедини към хубавичкия сън на Скай, главно за да прави гадно, нали това му беше работата. Хубав кошмар, та Муртаг да остане без сили довечера и да не може да се бори добре. Хубава идея...И той като черния си събрат се сви под крилата си и заспа като някаква огромна птица

Близнаците извърнаха глави, толкова лесно я усещаха ,когато приближаваше така напрегнато, а сега беше наистина напрегната и замислена, че тя не успя да ги мерне. Бързо влезе в училището, като прокара поглед през таблото за да се убеди, че няма да сбърка часа и класа. А след минути вече беше където трябва:
- Нана- чан, какво те води на сам?- запита едрият мъж зад катедрата, математикът, възрастен и доста сериозен.
- Грегор- сама, ще ви отмъкна един ученик за известно време.- ама хич не се бави и подхвана Джин за яката, пък и както винаги той беше така разсеян, че дори не забеляза влизането й.
- Но защо?- смръщи се мъжът.
- Съвсем за малко, искам да го питам нещичко, сенсей, извинете!- и вратата се тръшна след нея и кестенявокосото момче.

-Върни го обратно.-момичето се блъсна в синекосата докато излизаше,а тя стоеше със скръстени ръце и я гледаше строго.-Върни го.Обратно.Сега.

- Джесика- сама...- Нана потрепна и се усмихна широко, но наистина сериозно стресната:- Аз само за малко, да го попитам нещо.- погледна към Джин, който нищо не схващаше, защо белокосата го викаше и защо майка му така настояваше той да се върне в час, честно предпочиташе да е даже извън училището, но нямаше как.

-Изчакай си докато училище свърши.Че може и тогава да не ти дам да говориш с него.-едни пламъци горяха в очите й.-Сега го остави да се връща обратно в час.

- Разбира се, първо ще си поговори с нас.- подсмихнаха се двамата, хващайки я за раменете. Е, това не беше очаквано, но пък изход винаги се намираше:
- Ами... добре.- кимна Нана и погледна плахо синекосата, а после братята си. Джин пак примига и опита да каже нещо, но бързо бързо беше върнат в час, без да е успял дори да си отвори устата.

-Не намесвай сина ми във всичко това.-изглеждаше наистина ядосана,сао че никога не се беше държала така с Нана.-Имаме си достатъчно проблеми,остана и Ним да цъфне в семейството.

- Няма.- поклати глава белокосата:- Само ще му върнем това, което е негово.
- Какво?!- промърмори гневно Ника и я стрелна с поглед:- Полудя ли?- Тогава аз ще му го върна, ако трябва ще прекрачим линията.
- Няма да посмееш?- смръщи се и Нава, също пронизвайки я с поглед.
- Ще видим...

В Стаята Джин се върна на мястото си и се облегна с ръце, като се огледа.
" Къде ли е Скай?"- замисли се и се загледа към прозореца отнесено. Учителя продължи с урока си, но нито дума не достигаше до момчето или може би само една:" Ним? Кой е Ним?"

-Нищо няма да му връщаш.Стой далеч от него и от Джули.-изхъска синекосата.-Ще те оставя на братята ти,имам час да провеждам...
И й обърна гръб.Стъпките й след миг утихнаха,след като тя зави по коридора и изчезна от поглед.