Произведения на изкуството...

- Ще гледаме да стигнем - погледна си часовника за миг, преглътна, като стисна силно чантата се затича напред - Да побързаме!
Нормално, нямаше да успее да изтича чак до там без после да няма мускулна треска, но днес се чувстваше прекрасно.

- Днес ти се тича.- засмя се Джин, като го последва. Джули само поклати глава и също тръгна, тичането й беше навик, особено като гонеше брат си от вкъщи до спирката.

- Няма да успеем да излъжем ефективно, затова. - пък и не мразеше толкова много тичането, след като последната нощ беше преживял интересно приключение, където то бе леко застъпено. Беше забавно...

Дженифър скръсти ръце и просто се примири с факта,че щеше да хвърши из този джоб,докато момчето не се спре.Но се подсмихна...явно да бъде обсебен от тъмния ангел не беше толкова лошо за момчето,защото съдейки по това колко бързо попадаше от единия край на джоба в другия с главата надолу,значи като ракета тичаше напред.
"Муртаг,той ще ме остави без глава вече!"
А като ставаше въпрос за тичане...онзи беше спрял и сега стоеше приклекнал на един от покривите на сградите около училището.Сините му очи се съсредоточиха,когато той видя чернокосото момче...
"Бинго!"

"Следващия път ще се наложи да измислим нещо друго тогава" сви се в своето тъмно ъгълче ангела, когато момчето спря и отваряше с замах една от вратите най-сетне точно с биенето на звънеца

-А,Скай-кун.-дългата му кафява коса беше вързана назад,за да не се окаже опърлена от всичките химически реакции.-Точно навреме.Сядай,след малко ще започваме.
Погледна за пореден път с крайчеца на окото си към прозореца,не успя да се сдържи и се подсмихна.Онзи отвън с русите коси му изхъска като котка и колкото и да беше далеч,Хичиру го чу пределно ясно.

Момчето кимна и се просна на един от задните незаети чинове
"Химия?Супер, създавате ли философски камъни?" ангелът се посъживи, когато тичането спря и беше готов за любопитни дейности.
Неговият "колега" се влачеше по улицата в другата част на града и умираше за вода, но нямаше пари и му се щеше да ограби някого...Малко само...Абе нямаха ли фонтани, рекичка?

-A,гоменасай,Скай-кун.
Този учител беше познат с огромното си умение да се блъска в нещо и да чупи,но в кабинета по химия беше истински майстор...Докато минаваше покрай чиновете към едно от шкафчетата за няколко колби,беше закачил раницата му за момент с палтото си.Успя да я хване навреме,преди да се е разпиляла,но бързо и умело беше грабнал новия аксесоар на момчето.С магия се постара тя да не се развика за помощ и я скри в бялото си палто,преди някой да е забелязал.

Джин седеше, подпрял се на едра ръка и витаеше някъде из пространството, но път да заспи скоро. Само, че едни червени очи го сепнаха:
" Нана- сама?"- погледна към прозореца замислено, или му се привиждаше, или тя наистина беше в училището, само че защо?

"Ще го убия!"
"Сър?" не разбра момчето...Трябваше да се сети, че нямаше да е лесно с някой избухлив през цялото време...Още от сега си взимаше бележка.
"Нани?Той я отвлече най подмолно, а ти...Ти ще ми съдействаш" лилавите му очи просветнаха заговорнически.

- Тъп град. - свлече се белият ангел, който придвидливо се беше преоблякъл и маскирал н обикновен турист...без пари и сега гледаше лошо хората около себе си, които се чудеха как човек можеше да нападне горкия фонтан и сякаш да го изпие целия.

Дженифър лежеше приспана в джоба,а пък Хиро навън вече чупеше керемиди от яд.Не можеше да влезе най-безцеремонно в класната стая и да започне да се бие с този...
-Ще си платиш,проклет вампир!
Онзи пак го чу и погледна отново през прозореца,усмихвайки се изпод черните си очила.

"Подай ми това и по-бързо!" заповяда ангела и скоро вече беше готов с една епруветка. "Изпий го!"
"Н...Нани!?"
"Веднага!" а после заедно с момчето се запромъква след тоя учител

- Скай...- дори сам не се чу, Джин се вгледа в него с разширени очи и вдигна въпросително рамене.

Момчето се довлече до него, но още гледаше учителя внимателно.
- Искам да разнообразя часа за себе си - тихичко каза накрая и пак се мушна някъде между чиновете...Добре че беше дребничък.

"Ще го разнообразиш, само да те намеря...Топло ми е..." и все пак фалшивият турист беше упорит...Само да не го познаеше някой любител на приказките...Само дано...

Кестенявокостоко примига, но само кимна с глава и се подсмихна дяволито. Белите му допадаха много, а ако бяха и непредсказуеми още повече:
- Да... помогна...?- подшушна, като опря брадичка на чина.

- Мисля, че е по-добре сам, може да забележи нещо...Ако не е вече. - това, което ангела го беше накарал да изпие го караше да се чувства незабележим...Кой знае...Сигурно имаше някакъв смисъл.

Джин пак кимна и се поизправи, наблюдавайки учителя. Какво ли беше намислило другото момче? Е, може скоро да се видеше. Още по- интересно му беше присъствието на онази белокоска, не можеше да отговори, но беше сигурен, че е в училището, просто я усещаше, странно...

"Внимавай, ще те убия"
"Ти май само това повтаряш, Моуси-доно"
"О, древно...Ще го имам на предвид...Внимавай с бялото перо, естествено, сега не се вижда но...Той е тук..Перото го вика и скоро ще дойде да види при кого е...Рано е да ти обясня...Но той ще дойде при момчето, което държи перото дори само за да направи нещо зло. Да се опитаме да си върнем Джени..И си много шумен"

-Хммм?-Хичиру погледна зад себе си,значи щели да пият отвари за невидимост,а?Очите му изпод черните стъкла се посвиха,но продължи да си върви,хващайки здраво,но внимателно,ангелчето в джоба си.
-Не бе,той ви вижда!Вижда ви!-Хиро се плесна по челото.
-Къде отиде Скай-кун?Някой успя ли да види?Джин?Ти си достатъчно заблеян да не си гледаш химическите реакции,видя ли къде приятелят ти отиде?

- Сенсей!- сепна се и почти подскочи:- Не, нищо не съм видял.- поклати глава и се усмихна невинно, така изневиделица не му се беше налагало да лъже:- Тук някъде е...- погледна през рамо, към задната част на стаята за заблуда съвсем объркано, но не просто така, а наистина изглеждаше объркан.

-Очевидно го няма.-едва не го стъпчи с крак.-Момчето ще си има проблеми вече...

Джин тръсна глава и примига няколко пъти срещу учителя. Хвърли бърз поглед на епруветките пред себе си наклони глава на една страна.
" Какво пък толкова?"- вдигна рамене съвсем леко и с пръстче бутна две от тях, които се разляха на чина и смесената течност запуши до неузнаваемост. Бялото перо беше под корицата на тетрадката му и просветна за момент, все едно от него идваше тази идея на Джин, а не от самия него си.

-Всички навън!БЪРЗО!Кхъ-кхъ...
Алармата на училището прекъсна всякакви часове и настана пълен хаос.Хичиру напълно заряза идеята си да открадне ангелчето и се погрижи всяко дете да излезе.Сграбчи Скай за ръцете и го избута навън.Опита се да покрие очи с ръкава на палтото си и да се измъкне той самият,но кашлицата му го разтресе съвсем.
Някой трясна вратата и го дръпна за яката навън през прозореца.Русокосия му се озъби на насълзените от пушека очи,там горе на покрива,и му удари един в лицето,чупейки очилата.
-ВЪРНИ Я!Веднага!

"Сега!" отварата не беше за невидимост...Може би само от части. Момчето скочи в белотата и се скри в нея все едно краката му не се подчиняваха на него самия. Всичко постепенно се покри с чернилка, когато ангелът разпръсна няколко епруветки наоколо преди да се присъедини към компанията

- Нани?- Джин се огледа въпросително и стреснато, дим пропускаше от под вратата, но малко.

- Той става пристрастен.- Нава погледна през прозореца към онази част от сградата, където беше кабинетът по химия, счупеното стъкло и димът от химичната реакция.
- Внезапните действия няма да ги помни, нали?- запита Нана, като също погледна през прозореца.
- Изобщо няма да мисли като себе си, ако продължава да държи перото, а вече става късно. Скоро няма да може дори да откъсне очи от него.- въздъхна и поклати глава:- А другия приближава, което прави нещата още по- сериозни.