Произведения на изкуството...

- Добре мамо, идвам след малко - объркано вече си прибираше учебниците и я гледаше изкъсо как моменталически оправяше леглото...И бутна нощната лампа, която се натроши, разбира се.
- Да почистя ли днес?
- Не, не, ти върви да сервираш на тате, върви. И не влизай в стаята ми, моля те, притесняваш ме.
Ама мина бая време преди тя да изчезне след което останаха няколко строшени предмета, но в крайна сметка детето си отдъхна.
- Сега имаш шанса - обърна се към едното ангелче - Само че не е особено безопасно там...

-Х-х-хай...-май си беше намокрила гащите още от първия силен трясък на нещо счупено.-Аригато...
Запърха из въздуха,докато не се приземи върху раницата му и се набута в един от джобовете.
-Скай-кун?Всичко наред ли е?

- Да, само ме притеснява как ще се явя пред татко...
"Какво му е на баща ти?Да не е болен?"
- Не, но все ми се струва, че ще ви усети.
"Как изглежда?"
- Висок, с кафява коса и кафяви очи, очила.. - започна обаче си загуби дъха направо от стряскането на ангела, дълго не можа да се осъзнае
"Искам...Много бързичко да притичкаш покрай него...Направо да не те види...Моля те..."
- И без това...не ми обръща внимание сутрин, но...добре

Тичай,тичай,тичай,ще я намериш...Онзи продължи да търчи напред,да скача от блок на блок,от къща на къща,а сините му очи се оглеждаха да види само едно черно перо...само тази следа му беше нужна,за толкова много ли молеше?!Дни аред беше тичал из целия град и все не можеше да я намери...Знаеше,че тя вече беше будна,спор няма.Беше го усетил.
"Ще те намеря..."-каза си,като прескочи една висока ограда,русите му коси едва не се закачиха за нея.

Момчето вече тичаше по пътя за спирката със сандвич в уста и пак ронеше литове...После майка му щеше да ги събере, но..Нямаше значение.
"Той е...Точно той" измърмори си ангела някъде там и се сви още повече. "Как може да е жив и да е баща на такова момче...На толкова добро момче..."

-Скай-кууун!-някой го повика от спирката и размаха ръчички.-Пак закъсняваш,Скай-кун!Пак!

- Сумимасен! - тичаше вече като погълна сандвича наведнъж и едва не се забави - Пак проблеми...
"И то какви"
"Я стига, това че се опита да ме нарешиш е твой проблем"
"Да, но...Сега и моята коса прилича на нищо..."

-Проблеми,пробеми,проблеми.-бутна челото му с пръстче.-Само проблеми...Е,няма значение...Намери ли своя тъжен ангел?
"Тъжен ангел ли?"

- Ами...Да, нещо такова - кимна след малко замисляне...И то по доста неприятен начин го беше намерил поне този, който недоволстваше само като видеше гребен например и ред други неща...Вече му стигаше една сутрин с мърмореници да не мислеше за другите. - Успях да му помогна на сън и това е нещо

-Хонто?И какъв беше проблема?
Джени стисна плата,надничайки към Джики.

- Аноо...Трябваше да се пребори с нещо бяло и да намери някой...Мисля че каза, че заедно ще можем да го намерим и тръгнахме да го търсим. Накрая стигнахме до една голяма разрушена къща и вътре беше...страшно, нищо не се виждаше

-Справихте ли се накрая?
Дженифър остана с увиснало чене.Какви ги измисляше това дете?И тъжен ангел?За кой ставаше точно въпрос?!

- Охайо!- извикаха в един глас, както винаги, приближавайки Джули и Джин:
- Нещо ново?- заипта зеленокосото момиче, усмихвайки се мило.

- Ново, и така може да се каже - усмихна се момчето и разроши коса още повече. Като трябваше да е така, поне да не му падаше на очите. - Тъкмо казах, че сънувах онзи ангел.

- Наистина?- възкликна Джин:- И? Между другото...- спря се и зарови нещо в раницата си усилено и замислено:- Вижте какво открих снощи в кабинета на учителя Уайдет. Снощи излязоха късно и не знам в колко са се прибрали с мама, но имах време отново да разгледам какво има из библиотеката и кабинета му.- засмя се леко нервно, ако Нава разбереше само, май Джин щеше да се откаже от варианта да му вика "татко". Най- сетне откри това, което толкова търсеше, а именно едно бяло перо.

- Суге - възкликна Скай като се наведе, че да го разгледа...Срещу черното, това перо беше направо нещо различно, и той не знаеше как да го каже. - Да не би и те да сънуват ангели...Това по прилича на ангелско

- Не съм сънувал.- поклати глава малко тъжно, гледайки перото в ръката си:- Но пък в кабинета е пълно с книги за ангели. Някой път ако успеем да се измъкнем от училище трябва да ги видиш, може да ти станат интересни.
- И той ще те убие после.- поклати глава Джули:- Няма да е зле после да върнеш това нещо, от където си го взел.- смръщи се и погледна брат си сериозно.
- Я стига, за какво ще му е бяло перо...ами ако наистина е ангелско?- усмихна се широко след малко:- Може да има нещо...
- Нищо няма, глупости!
- Ако щеш вярвай...- промърмори Джин и пак се загледа в перото.

- Защо пък да няма..Е, много си е вероятно да е от някой лебед, но нищо не пречи да си представяш, нали? - пипна го с пръстче, сякаш очакваше най-лошото и веднага се отдръпна, стряскайки се от предупредителното влияние на ангела в главата си. Май не му харесваше или перото, или притежателя му...Големи златни очи събуди това докосване някъде там в планината и явно скоро щеше да го доведе. - Има хора, които харесват някоя история и колекционират

- А, той какви ли не неща колекционира.- вдигна рамене Джули:
- А сестра му? Изневиделица се появи от някъде, в повечето случаи през някой прозорец и с купища книги в ръце.- отвърна Джин като внимателно прибра перото в чантата си:- И все пак мисля да не го връща. Харесва ми прекалено много.- усмихна се и наклони глава на една страна:- Та ти какво казваше, сънувал си ангел? Разкажи, разкажи...

- Ами... - отново превключи на графа "фантазия", трябваше да направи така нещата, че да не стане дума за ангела когото познаваше наистина... - Разказвах, че той ме помоли да му помогна и тръгнахме към нещо тъмно...Че трябвало да спасим някого...Оказа се някакъв друг черен ангел, но той ми каза, че да знам кои са това не ми е разрешено

- Еха!- възкликна пак момчето:- Интересни сънища имаш, Скай.
- Пробвайте да минете с този разказ, ако пак закъснеете.
- Сарказъм, Джули...
- Повече нищо няма да казвам тогава.

- Не, по-добре да кажем, че автобусът закъснява...То е така... - е, с малко но пък нищо не им пречеше да кажат, че са го гонили по пътя, нали...
"Вие пък, следващия път ще те завлека още в седем"
"Недей..."

Дженифър направо щеше да се задуши от магията,която стуреше от перото...Някои може би не го усещаха,но тя,особено в тази дребна форма,направо щеше да бъде премазана.Отдъхна си,когато непознатото момче го прибра,и се отпусна назад в джоба.

- Да вървим на училище - въздъхна той, когато и този автобус дойде най-сетне и се помоли на боговете да не се наложи да става нещо там.
Белият ангел вече разперваше крила в планината, беше се загубил, но го бяха повикали...Черния...Значи беше спасен и само трябваше да се добере до тях...Страхотно...

***
- Пет минути и може и да стигнем на време.- обади се Джин, слизайки от автобуса:- Това ще стане рекорд, ако успеем.