Произведения на изкуството...

- Леле.- прошепна и наклони глава на една страна, все още неоткъсвайки поглед от него:- Явно наистина е могъщ и... зъл. Няма да питам повече за него, щом все още е сред живите, не е добре.

- Той ще дойде така или иначе. Той не умира, въплъщава се в живота на другите хора и го взима за свой що се отнася до оцеляване, другото обаче е по-лошо. Няма значение, единственото общо между мен и Муртаг е, че го мразим. Сега...би трябвало да се върна в училището

- Пак ли за перото?- въздъхна и затвори очи, присвивайки вежди:- Да убиеш детето ли искаш? Какво ли питам, май не ти пука особено. Върви тогава, не мога да те задържам повече.

- Перото не...Нали уточнихме нещата. Имах предвид Муртаг, все пак той ме доведе до тук...Когато се събуди, будя се и аз...Не... - замълча за дълго, след което остави празната чаша - Отивам д си намеря катунче, довечера ще се разправям с него

- Хубаво. Приемливо.- кимна и се усмихна:- Върви тогава спокойно. Никой няма да ти се пречка повече днес, предполагам, поне от страна на моето семейство. А ако пак огладнееш скоро, тези там...- посочи някакви малки тестени сладкиши, посипани със сироп:- Си ги бива, все пак е хубаво да опиташ от всичко.- пак се усмихна и се изправи, хвърляйки бърз поглед през прозореца.

- Ако проимам пари, ще ги опитам - отвори вратата на магазина и продължи надолу по улицата доволен от полученото. Щом не можеше да си върне перото, значи трябваше да чака, да чака...
Скоро свърташе в тъмните улички, гледайки към онзи на съседния тротоар, който не го беше забелязал и купуваше праскови. Човек...Друг път
"Значи е тук, Магьосникът му с магьосник"

Нана погледна след него замислено, а в мига, в който се обърна се сблъска с някого:
- Ах... хаха, здрасти, бате!- засмя се нервно и примижа, отстъпвайки. Неговите алени очи направо я прогориха:
- Какво направи?- промълви тихо и уж спокойно, но изобщо не му беше спокойно.
- Ами... нищо, абсолютно нищо. Защо?
- Току- що говори с един от...
- Я стига! Какво, ще ми забраниш да говоря с този и онзи ли? Е, вече нямаш власт над мен, така че си върши своята работа, а аз моята!- смръщи се момичето и се опита да го подмине.
- Обеща ли нещо?
- Много обещания съм давала, за повечето съжалявам, но точно за последните- никога.

"Братята ти...Не изглеждат особено добронамерени, що се отнася до ангели от моя вид"
Изпит...Да, не беше сбъркал, в същото време, когато проговори, човекът с прасковите леко се стресна и леко се огледа, но после се опита да замаскира постъпката.
"Магьосникът...Е наблизо, ако ти трябва"

" Само този е с такъв нрав."- отвърна му, отдалечавайки се от червенокосият си брат:" Другия е много по- кротък и... мил. Значи Магьосникът... дали да го видя що за магьосник е?"
Добре, че Ника трудно осъществяваше такъв вид разговори, всъщност при него магията беше на път да заспи ако продължаваше така, но не беше от значение, за момента.

"Не зависи от мен...Не мога да контактувам с него...Всъщност, той ме чува тай че..."
Предпочете да не се доизказва и изчезна някъде там в мрачните улици, в които излъчваше лека светлина. Нямаше намерение да оставя врага да разбере къде ще се крие от тук нататък

" Брей, че магьосник..."- Нана се подсмихна и мигновено смени посоката си. Нямаше да издаде белокрилия, това беше нейния начин да прекрачи семейния обет за независимост, както Ника, само че той беше решил да ги преследва, не да ги подкрепя. Оставаше Нава и неговото решение, ако изобщо имаше такова. Най- вероятно той да запазеше позицията си.

"За мен и Муртаг е ужасен...Но пак забравям, че обещах да не говорим за това...Никога...Може би...Е по-добре да не говориш с него, но това не е мой проблем"
И без това онзи вече си тръгваше с торбата праскови и тъкмо свръщаше към магазин за дрехи, от където се появи и една ужасно непохватна чернокоса жена с рокля и усмивка, която подкара Магьосника към вкъщи. Към дома, който обитаваше сега, може би...

" Ами, че той да не би да е и женен даже...?"- рязко се спря на отсрещният ъгъл, като също така рязко се върна назад и надникна предпазливо:" А и ми изглеждат толкова познати, и тя и... той."

"През годините е приемал какви ли не форми. Бил е женен, бил е старец, бил е дете. Но не може да крие истинската си същност от създанията си. Това е той...Не знам като какъв се представя сега"
Ангелът надникна страхливо от един покрив, но само за миг, сякаш го беше страх наистина...Сигурно го беше...
Но този магьосник нямаше намерение изглежда да усеща нещо, ако можеше и влезе с жената в супермаркета.

" Чудничко."- подсмихна се тя, като се показа и също се насочи натам. Едва ли наистина щеше да говори с него, не и точно сега, опасяваше се от нещо, странно. Просто искаше да го види от близо, че да се убеди дали наистина го познаваше от някъде и от къде, ако изобщо се сетеше.

Онзи с кафявата коса, който ангела беше обвинил в магьосничество се усмихна леко, докато жената тичаше за покупки, а той се беше заровил в книгите.
"Ним...Значи и другият е тук, сугараши...Само трябва да успея да ги хвана и да не избягат пак, зайчетата с зайчета"
Но почти веднага върна милата усмивка за чернокоската, която питаше да вземе ли маслини или не.
- Арвен, ако детето ги яде.
- Малкият хапва всичко

Белокосата се шашна малко, оглеждайки млечните продукти зад една от витрините:
" Дете? Става все по- интересно. А Арвен, Арвен, леле колко ми е познато наистина... Знаех си, че трябва да съм по- внимателна с хората, за които ми говорят околните."- въздъхна и се премести на друга витрина.

Те не се задържаха особено много в магазина. Въпреки че никой не бързаше от тях, сякаш царуваше някакво напрежение...Може би триумф на скрито задоволство.
Скоро отново вървяха по улицата.
- Трябва да почистя, но той не ми дава, кажи му довечера, накарай го да ме пусне в стаята си, онегай, онегай.
- Момчето е голямо...А и...По-добре недей, онзи ден счупи някои важни неща. Скай пораства, разбери.
- Ще ти кажа аз на теб едно "разбери", ей с тази ръка ще ти го кажа през лицето

" Скай!"- тресна се по челото леко:
- Ето на...- примига и покри устата си с ръка:
" Майка на Скай, а този е негов баща, а Скай всъщност е... съученик на Джин, момчето с перото."

"Трудно за разбиране но едно е сигурно. Стане ли той баща, детето няма да оцелее дълго, дори няма да доживее до пълнолетието си, винаги така става"
Поне...Досега винаги така ставаше, пък нали беше зъл...Това му беше най-лошото, но поне вече не правеше грандиозни ъ...магии.
"Сега след като сме тук, скоро ще сте поканени на погребение, децата за него са потенциална пречка"

" Невъзможно! Не трябва да го допускаме!"- потрепери и пак се скри зад близък ъгъл: " Що за същество е, че ще посяга току- така на деца, че даже на собствения си син ако наистина... не, не, няма да стане."

"Що за същество?Магьосник. В миналото това означаваше зъл демон. И той е такъв. И аз бях дете, но какво направи той с мен?Аз и Муртаг не можем да го спрем, той направи така, че да сме достатъчно безсилни. Майката, тя не знае нищо. Детето, не можем да му помогнем, той винаги ще намери това, което му трябва"

" Ще види той!"- просъска и се намръщи:" Да смее само да посегне на някое дете, след като вече знам какво прави. Само да посмее."

"Пожелавам ти късмет" подсмихна се леко ангела, но поклати глава. "Прогони ни, заедно със семейството си. Така той няма да нарани момчето. Иска да го използва, за да привлече нас отново...Иначе едва ли ще му навреди"

" Май ще се наложи да поставяме бариери и магически аларми наоколо."- въздъхна и притвори очи:" Няма да му дадем да се доближи, а ще се постарая утре вечер Джин лично да ти върне перото, след полунощ... тогава трябва всичко да е добре, нали?"