Произведения на изкуството...

- Каква сила би получил той от нас?Ние не сме това, което изглеждаме...Нищожества с нищожна сила...Тази сила не може да даде нищо на никого, освен на нас, за да се избием. Поотделно сме слаби. Плюс това...Това засяга само един човек. Нито светлина, нито тъмнина.
Може и да увърташе, но някои части бяха вярни

Белокосата вдигна рамене:
- Има ли един замесен, ще се намерят и други. А другия ми брат какво би получил от вас, не знам. Помня, че беше бесен, когато повериха на близнака му двете пера, той да ги пази със своята си сила. Ние трябваше да сме родени само като помощници, забранено ни е да контролират нещата наоколо, но трябваше да сме неутрални когато с Муртаг отново се сблъскате, само че тоя неутралитет е досаден. Просто има такива, които се грижат за равновесието... може би за това вашата битка засяга и тях.

- Нищо не могат да постигнат...На този етап...А за равновесието трябваше да се помисли в деня, в който бяхме създадени...Само че това е друга тема. Мисля, че няма да извлекат много полза от нас...Нито сила, нито история...Нито загриженост за равновесие и така нататък. Битката ще продължи, докато Създателят не реши...Не мога да продължа този разговор

- Да минем на друга тема тогава.- имаше неща, за които и тя не можеше да говори, не защото не искаше, а защото беше забранено и пагубно не само за нея. Само една грешна дума и цял род можеше да потъне в забвение.

- Например? - за цяла вечност...Като винаги си беше сам, не говореше с никого. Предпочиташе да си преследва целта. Отдавна разговорите бяха свършили вече...Нямаха смисъл. Отпи отново след това - Спал съм сто години, темите ми отбягват...Втората световна беше бум, Първата също...Навремето и Троянската война...Но това са отдавна изминали неща нали

- Много.- отвърна тя и се усмихна:- Чакаме след няколко десетилетия Трета обаче.

- Ще бъде забавно тогава...Ако стигнем до там, в което не се съмнявам. Спомням си, че по времето на онзи, мустакатия Муртаг се опитваше да му открадне нещо...Какво ли не е опитвал...Здравата се замесихме с ония гадняри...Но пък от друга страна...Трета световна може да разклати сериозно вашето равновесие

- Така е. Но все някога идва краят на един вид равновесие и идва друго, за което отговарят нечии наследници, вероятно. Аз и братята ми се падаме вторите в рода, напакостени с някакви способности, така че обезателно наследници ще се търсят когато му дойде времето. Но няма значение и това. И все пак...- подпря се с една ръка:- Някога с Муртаг били ли сте приятели?

Замислено загледа в прозрачната повърхност на напитката, преди да отговори.
- Преди много, много време...Но никога след като се превърнахме в летящи създания...Когато бяхме истински хора...Тогава бяхме заедно, нещо като братя, но беше невъзможно. Времената не го позволяваха

- Е, пак е било нещо, макар и отдавна...- отвърна замислено, може би историята криеше повече тайни от колкото тя някога беше предполагала и вероятно Нава за това се беше захванал с това, проучвайки и проучвайки все повече неща за миналото, но никога не споделяше какво знае или не знае.

- Много отдавна - повтори той след малко - Ако не бяхме заедно тогава, сега нямаше да ни има, защото нямаше да получим крила. Стореното сторено. Сега е странно да знаеш за всичко онова, а хората да го наричат история. Но се свиква. Още една причина да няма смисъл да искат нашата сила. Тя е главно в спомените

- Митове и легенди в повечето случаи, така някои наричат мистичните неща, случили се в миналото и невключвани в официалните книги и учебници. Като караконджулите, по които е запалено момчето с перото ти, чудя се каква ли ще му е реакцията ако вземе че срещне истински.- засмя се и притвори очи.

- Познавам един такъв...Но е по-страшен от истинските...Те са безобидни измислици...Спомням си кога за пръв път заговориха за подобни неща...Бяха се стреснали доста, но това би трябвало да е по специалноста на Муртаг, той се занимава с тъмнината. Не знам какво беше станало...Легендите за боговете обаче бяха по-забавни и на всичкото отгоре идват от истории на истински хора...Повечето...

- Предполагам някой ден и за вас ще се носят истории свободно, а не като сега. На пръсти се броят тези, които наистина знаят за съществуването ви.

- И по-добре, за какво сме им на хората...Да знаят кой е откраднал съкровищата от времето или кой манипулираше хората...По-добре никога да не се носят легенди. Както се появихме така и да изчезнем, в забвение

" Дали?"- замисли се, като го погледна някак отнесено и все пак леко смръщено:
- Имаш ли представа какво може да се опита да вземе довечера Муртаг и... Джуни? Просто от любопитство.

Той се усмихна отново, но поклати глава в отрицание
- Когато си го наумят ще разбера...Но това ще стане когато тръгнат. Защо е толкова важно..Съкровищата са на времето, не само на хората...Нямат значение

- Зависи какво точно се краде.- погледна на вън и омота едно бяло кичурче около пръста си:- Някои съкровища са толкова древни, а в някои се съдържат и различни сили, добри или лоши, до които Колекционерите не могат да се доберат за да заключат далеч от света и неопитните хора.

- Когато той ги взима, тези сили остават далеч от неопитните. И никой не е застрашен - затвори за миг очи - Той знае какви сили могат да се сблъскат с неговата..И ги праща на сигурно място...Планина от съкровища има там...

- Изумително!- възкликна и се усмихна широко:- Толкова много ли? Е, явно си разбира то работата тогава. Ами ти, някога пробвал ли си също да крадеш нещо скъпо?

- О да...Но за какво ми е на мен...Аз съм скитник, който гони плячка, не се нуждая от съкровища. Само ако те подмамват моята плячка, за да я хвана

- Интересни определения си давате един за друг обаче.- повдигна замислено вежди:- Той е плячката ти нали? А защо ли ми се струва, че всъщност ви е грижа един за друг, но не можете да го покажете или да си го кажете направо...- пак го загледа замислено, но и малко изпитателно.

- Не знам, никой не е питал за това... - замислено отвърна след миг - Но пък, защо ако е така да признавам аз, когато той не би го сторил...Винаги съм твърдял, че ме е грижа колкото да оцелее, за да се бие с мен, нищо друго. Може би така трябва да е

- Не знам, но този, който ви е създал такива, май не е бил с всичкия си.- промърмори замислено. Магьосник, Магьосник, и то в града. Май щеше да подлага някой друг на кръстосан разпит, но едва ли щеше да получи нещо от него, най- вероятно и той да не знаеше.

- О не е, разбира се.. - но почти веднага млъкна, сякаш онзи можеше да го чуе - Но когато го стори, децата не можеха да предвидят злото му..А той е най-коварното нещо, което някога съм срещал