Произведения на изкуството...

Бялото сияни се изгуби по коридора. Следваше нечии следи, невидими, нереални и тъмни, до който неговата светлина не можеше да достигне. Но той го усещаше. Сиянието угасна бавно и само очите му останаха да мижат в бледо златисто в тъмнината:
- Какво търсиш наистина, Муртаг?- запита, като скоро и това сияние в очите му угасна, но белотата никога:- Ним или начин да се изправиш срещу него... някога?

- Нито едното, нито другото - спря се отново и се обърна за пореден път...Нямаше ли начин да си ходи по дяволите - Отдавна е предопределено какво ще стане. Нито той нито аз можем да променим това. Никога...Всъщност може и да си прав. Злото сътвори две души, а двете души се привличат заради унищожението. Значи го търся, само че...Той сам ще дойде. Достатъчно, сега е време да си вървя. Няма какво да научите, няма нищо за разгадаване в историята ни

-Млъкни,спри да ми бърникаш в главата!-ядоса се Дженифър и продължи да я обстрелва.-Не знаеш какви ги бръщолевиш,така че си гледай работата.
-Не знам?Добре,не знам...не знам.Неее.-повдигна рамене и си прибра обратно катаната.-Аз нищо не знам.Но ти знаеш.
-Естествено,че-
-Знаеш много добре.-ухили се онази и тъмнината се уви около нея.-Много добре...Лека нощ,Джени.Надявам се и утре да се видим.

- Нима?- наклони глава на една страна:- А може би знаем достатъчно, но ни остава още едно парченце от пъзела...- не довърши, а обърна глава на страни, от където идваха други стъпки и друг блясък, червен, ален.
" Ако го оставиш да си тръгне..."- проговори онзи от там, беше далеч все още, но Нава го усещаше, близнакът му.
" Бавиш се, уви."
- Съжалявам, върви Моуси, върви.

- Добре - пак изчезна да намери момичето по горните етажи...Наистина, това беше някак глупаво...Той и Ним...Се биеха просто един срещу друг, на никого другиго не вредяха...Почти...Какво мистериозно имаше в това...Никога не го бяха смятали за такова...Нито Създателят...Нито света.
- Джени? - приближи се до момичето вече от пода, все едно качвайки се по стъпала

-Тук съм...-кафевите й очи се показаха в тъмното,лъкът вече спрял да свети.-Тук съм.Да си ходим,не ми се стои тук...толкова...много въпроси...

- Изпусна го, нали?- червеноокият се приближи до брат си и го прониза с поглед:- Беше ни в ръцете!
- Не знам за какво говориш. Нямаше никого, а бях тук през цялото време.- вдигна рамене и невинно се усмихна.
- Лъжеш...
- Познаваш ме...
- Ще говоря с Нана.
- Ако я откриеш.

- Права си, свършихме своята работа - разпери крила в готовност, прозорецът беше наблизо. - Но повечето отговори не могат да бъдат давани от контекст просто така. Нека търсят...Без нас. - никога, никога нямаше да посмее да говори...Освен ако наистина не се наложеше..или дойдеше краят някога...С добро...или лошо
А и...защо той беше длъжен да разкаже и да отговори...Ним много по-бързо щеше да се сработи..Освен ако не си беше върнал малко от ума, който преди беше имал

-Мисля...мисля,че не те търсят...-захапа нокътя на показалеца си,докато бързо се смаляваше.-Не,глупости говоря.Просто тябва да поспя,това е...това е,толкова е просто.Нали?

- Да...Да вървим - хвана я внимателно и скоро вече летеше, радваше се че беше запомнил обратния път...Е, в крайна сметка можеше да събуди момчето и да го пита, нямаше страшно. Супер, никой не беше дошъл да го види, стаята не беше пипана откакто беше излязъл...Усещаше го.
"А утре...На училище"

-На теб ти блазе...-прозина се широко ангелчето.-Ти ще спиш,докато аз ще се опитвам да се крия цял ден...
Слезе долу на бюрото и се поразходи,докато не намери една достатъчно малка за нея кутийка.Още по-добре,вътре беше покрита с памук.Сграбчи кърпичката,оставена на ръба,и скочи вътре,като се покри.
-Може ли да ме покриеш леко с капака?Или да ме скриеш някъде...ако родителите му ме видят,не искам да си мисля какво ще се случи...

- Ще се погрижа...А и утре ще бъда буден, трябва да се разберем с момчето все пак - усмихна се спокойно онзи и остави кутийката зад книгите, където никой не бърникаше, защото майката чистеше колкото да натроши, а бащата не влизаше. - Лека нощ, Джени.
"Това е само сън" през цялата нощ сънуваше момчето, някак развълнувано от събитията

-Оясуми...-прошепна тихо и се сви,мятайки през глава 'завивката'.-Утре ще бъде забавно...

'Тичай.Тичай.Тичай,ти няма къде другаде да отидеш.Тичай,бягай надалеч.Където и да отидеш,няма да се измъкнеш от мрака на самотата.
Ето такива мисли се въртяха в главата на детето,докато то тичаше напред по мръсните кални улици на ренесансовия град...Едрите капки на дъжда правиха компания на сълзите,стичащи се по лицето й,докато тя тичаше,тичаше и не им обръщаше особено внимание.
Дженифър не можеше да мръдне.Сякаш самата тя се движеше с картината пред нея,сякаш беше част от кадъра...Искаше да докосне това малко същество,да види какво не беше наред,да го утеши.Но не можеше.Очите й се разшириха,когато детето успя да се блъсне в нечии крака.Не можеше да види точно на кого,беше забулен в огромна пелерина и лицето му се криеше от нейните очи.
-Оджий-чан...-след минутка две мълчание момиченцето изрече.-Оджий-чан...може ли...може ли да ме заведете в мрака на спокойствието?Там,където може и да съм сама...но няма да го осъзная?'

"Дано само...има учители, които не се учудват от внезапен напредък от страна на учинеци"
Затвори очи в тъмнината, където вече живееше зад крилата си, така му беше по-топло...И много по-сигурно, сякаш никой в този момент нямаше силата да го извади от това съзнание...Нямаше.
"В мрака няма спокойствие...има нов живот, нищо друго" казваше в неговия сън една ужасия, едно демонично същество, което бе сътворило цялата мистерия...преди толкова години...Отговор, който сякаш...не бе за него

'-Ще бъда ли сама?-сложи ръчички над сърцето си и вдигна глава към него.-Ще трябва ли да бягам вечно в този нов живот?'

"Сама?Не. Съществата в мрака никога не са сами. И ако се наложи да бягаш...значи бягаш заедно с някой друг. Никога сам"

'-Наистина ли?-в очите й сякаш за миг пламна надежда.-Онегай,оджий-чан...Онегай...направете ми тази услуга и ме заведете в този свят.Аз нямам какво да загубя...Онегай.'

"Изглеждаш ми сигурна" каза той след дълго мълчание, сякаш готов да си тръгне и да остави всичко, да не се меси никъде "Ела, ако наистина избираш този път. Ела"

'-Хай...-кимна с глава и пристъпи към фигурата,Дженифър остана безмълвна през цялото време.-Искам да дойда...искам...'

Огледа се през чернотата, която криеше света от него и него от света, после вероятно се усмихваше. Черното сияние...Викаше новия живот...За да заличи стъпките и никой...Да не успееше да проследи този път

'Дженифър започна да се губи в тъмнина...образът на детето и непознатия започнаха да изчезват.Желанието да извика и да протегне ръка стана още по-силно,но даже и сега не успя да направи нито едното,нито другото.Успя да види само как накрая мъничето стисна ръката на непознатия...след това всичко изчезна.'
-А!-надигна се рязко,слънцето отвън се опитваше да ги види през щорите на прозорците,но не успяваше.
Ангелчето се пое дълбоко дъх...какво беше това?Досега...досега не е имала никакви сънища,камо ли такива странни кошмари.Детето...изглеждаше тъжно и явно беше само,но защо?И кой беше този?И какво направи?Как свърши?Какво стана с детето?Въпроси,въпроси,въпроси!

"Ставай, спящ красавецо"
Бум, ученикът се събуди с нов приятел за училище...Застана пред огледалото и го видя там, рошав, целият в черни пера.
- Кво? - срещу опулената му физиономия Муртаг се прозина - Хайде, оправяй се, майка ти също те извика.
- О не... - шашна се и забрави за миг ангелите

-Скай-кун?-показа се иззад книгите за миг,но щом чу нечии стъпки,настръхна и веднага се върна обратно в кутията.

- Махни се от огледалото! - изсъска Муртаг и момчето тръгна да се облича както винаги набързо. "И гледай да ги подминаваш тези огледала вече повечко, когато има и други..."
- Стана ли вече - майка му трясна вратата и се усмихна - Закуската те чака

Джени продължи да гледа иззад книгите,трябваше да се скрие в чантата му!Ами ако сега не получеше своя шанс?
"Ако онази синекоска от вчера е била страшна...тази жена е още по-страшна!"