Произведения на изкуството...

-Ами децата?-погледна го тревожно,това просто не звучеше добре.-Не искам да ги оставям сами...

Нава вдигна глава към стълбите за горния етаж и леко въздъхна:
- Не се тревожи, те ще спят спокойно, или просто ще претършуват основно библиотеките и кабинета. Предполагам.

- Колкото и да са големи защитите, няма да са толкова ужасна пречка. - имаше хора долу, така че се отклони от пътя леко и кацна зад едни храсталаци, където за момент нямаше никой, който да минава със светлина в ръка....и без такава. Вдигна глава и се огледа. - Масивна сграда с три изхода...Един от най-близките ще послужи за вход, изглежда

-Нека не поемаме риск още от първия път.-сложи ръчички на челото му,които засветиха ярко.
Беше успяла да види как онези полицаи бяха облечени.Затвори очи и се концентрира...
-А така,по-лесно.-измъкна се изпод шапката и се плъзна надолу по черната риза,падайки в един от джобовете.-Можем и евентурално да разберем нещо ново...

-Добре...-въздъхна тежко.-Пък и Ишизу е тук.

- Може и да мине номера - отне му малко време да намери другите хора, не влизаше в навалици...на времето...Страх го беше да не омеша нещата, но нямаше да е за дълго днес...А и момчето както не беше свиклано утре щеше да е с мускулна треска в противен случай.
Успя да се слее с тълпата облечени подобно нему

- Хайде.- кимна белокосият, отваряйки вратата и за последно погледна към стълбите.

- И двеста пъти да го прочетеш, няма да откриеш нищо повече.- промърмори един чернокоско, който оглеждаше високите прозорци на музея, а един червенокос четеше и препрочиташе за пореден път бележката, към която беше прикрепено черно перо:
- Не може да няма нищо. Отпечатъци поне...

-Не мога да повярвам,че ни пратиха толкова много хора само защото някой е изпратил някаква си картичка...-един висок синекос се беше облегнал на капака на една от полицейските коли.-В момента можехме да свършваме с онези документи и да си ходим вкъщи...Шефът нещо се е зарибил по фантастични историйки,очевидно.

"Тия като че ли само знаят да бърборят...Като мен" а той оглеждаше сградата, чудесна сграда с много прозорци, тоест изходи. Нямаше да е толкова трудно, направо като по вода си го виждаше...Май както ги слушаше...Не се бяха променили много...

"Може би..."-беше се скрила в джоба и едва посмя да надникне.-"Но...онези двамата,с черната и червената коса,изглеждат ми опасни.И онази дама там..."
-Аааа,Джесика,Нава!Дойдохте най-сетне!
-Бааака.Идваме да помогнем и ти имаш претенции.
-Нееее,не,не.-размаха ръце в своя защита.-Надявам се да си взела катана,Джес.Говори се,че ако го хванем този,ще бъде голям бой.
-Естествено...-усмихна се като хищник и вдигна ръка към оръжието на гърба си.

"И казваш" въздържа се от физиономии и пак погледна към сградата "Не съм чувал такова поверие за себе си...Може и да се е появило с годините де..."
Ако с него щеше да се наложи бой...То какво оставаше за неговия враг, който преди всичко беше просто злобар...
"Ще се опитвам да ги избягвам"

- Хитро.- подсмихна се червенокосият и поздрави онзи негов двойник, брат му:- Ти да проучи нещо?
- Много неща проучих, а сестра ни е сигурна, че ще е голям удар тази вечер. Кой знае...- вдигна рамене Нава и погледна сградата:
- Голям удар, като се има в предвид и тя как крадеше като малка. Половината ти книги винаги изчезваха безследно.- засмя се Ника и поклати глава:- Е?
- Има ли достатъчно хора по етажите? Препоръчително е да сме подсигурени напълно.

-Ие...-поклати глава синекосата и пое няколко крачки към галерията.-Той работи в тъмнината...Винаги е успявал да се изплъзне,колкото и хора да има вътре.
-Тогава какво според теб прави в момента,м?-Стивън скръсти ръце.
-Помисли малко,Стив...Не си се връщал от...сто години.Може би нищо не знаеш за нещата днес...Какво би направил?
-Ъъъ...-почеса се по главата.-Ще се опитам да разбера нещо предварително?Ама...той няма много време,още пет минути и ще удари дванайсет.
-Бака...-прошепна тихо и продължи напред.-Ще се присъединя към патрулите.
"Муртаг..."-очичките й трепкаха притеснено.-"Тя...тя не е нормална..."

"Според мен просто мисли оригинално според стари дописки и легенди" погледна за миг жената без особено учудване или друго...Добре, ако успееше да го хване гоненицата щеше да е забавна и тренираща...нали...Трябваше да се мисли позитивно.
"И ние трябва да влезем вече"

"Хай...аз ще се скрия,пази се."-и се сви обратно.
-Ммм?-с крайчеца на окото си погледна в посока към Муртаг.
"Тъмно..."-очите й просветнаха за миг.-"Много тъмно...Нава,беше прав.Това ще бъде интересно."
Изчака няколко минути да минат,след като той влезе,и самата тя прекрачи прага.Полицаи колкото искаш...нищо нямаше да направят.Продължи напред и зави в един от коритодире.Вдигна поглед към стълбите нагоре,никой не биваше да ходи там,щеше да задейства защитите,но...
-Не си особено внимателен.-имаше прах по плата от обувките му.-Хитро,никой не те е видял защото коридорът е бил празен...

- И да беше пълен с хора...Те нямаше да ме усетят - изобщо не го интересуваше какво можеше да стори тя, продължаваше към своята си посока...Май не впрягаше особено изкуство и се движеше съвсем нормално без да се крие. - Така ли мисли престъпника?

-Аз не съм като теб,не знам...-продължи нагоре по стълбите,а те бяха множко...хвана дръжката на катаната и забърза ход.-Но ми е интересно...защо те нямаше толкова време?Взел си си сто години почивка,защото ти е омръзнало?Съмнявам се...

- А ми е интересно...Защо някой като теб би се интересувал?Може би някой някога толкова е искал да намери следите ми, та се е предавало от година на година? - още една стъпка и изчезна, стъпвайки в коридора, който щеше да го отведе до плячката. Не му се занимаваше с катани...може би трябваше да се оправи по-бързо с магия

-Колко си проницателен...-поклати глава и също стъпи в мрака.-Но,предполагам,това се очаква от ангел,успял да се измъкне толкова много пъти...
Спря няколко крачки зад него,ако той беше поел още една,лазерите щяха да го усетят.
-Мракът има странни създания...кои от кои по-различни...Кои с какви цели...-едно малко черно перо падна на земята.-Може би се чудиш защо не съм извикала останалите до сега.

- Кой знае... - обърна се като същевременно търсеше как да изключи тея червените гадини. - Някога познавах някой, който не искаше помощ заради плячката. Може би и ти си като него?Ще станете дружки, когато се върне за мен. Ще ви запозная.
Няколко пера на точно определени места и пак продължи пътя си, защо...Не искаше да се бие с никого и за нищо и нямаше смисъл...Пък и това което търсеше не принадлежеше на никого наоколо..Ех, ако можеше както някога всичко да си продължи по мирен път...

- Нали ти казах? Ще бъде интересно.- онзи белокос се появи от другата страна, но и той не беше типичен... човек. По- скоро като някаква светлина сред тъмнината, косата му искреше, белите дрехи също, а кристалните очи, те даже изглеждаха малко зловещи:- Сто години. Бях сигурен...

-За Ним ли ми говориш?По-силният?Значи затова те е нямало,а?Защото си по-слаб.И затова си крал толкова...Затова ли,затова ли?!
-Достатъчно!-едно перо одраска бузата й.-Какво толкова искаш?!Очевидно целта ти не е да ни хванеш!
Дженифър се беше измъкнала от джоба по някое време и сега стоеше в пълния си ръст със светещия лък в ръце и ново перо готово да бъде изстреляно.Пърхаше във въздуха малко по-встрани от синекосата.
-Какво искам,а?Искам отговори.
-И за какво са ти?!
-Живот,изпълнен с толкова много мистерии...не мислиш ли,Дженифър?
-Млъкни!-запрати още няколко пера към нея,но Джесика ги отблъсна с острието на катаната.-Отговори ми!
-Ето...искаш отговори...разбери сега.
-Бака!Можеш да си получиш отговорите без да пречиш!
-Ама това не е интересно...Докато отговори не се появят,аз няма да спра да ви преча!-и се изстреля напред към Муртаг,следвана от толкова много пера,сякаш Дженифър не използваше лък,а къртешница.

Онзи с шапката въздъхна и поклати глава, вадейки три пера които хвърли на пода.
- Отговори...И за какво...Мистерии...Някои мистерии не бива да бъдат пипани... - особено...от самото начало, когато се бяха родили те, двамата...В мрачната къща на края на един град. Съсредоточи се за миг, от години не го беше правил. Само след малко вече го нямаше, сякаш беше пропаднал някъде в бездна
"Джени...Нали няма да направя нещо лошо ако те взема посред битката...Нямам намерение да правя нищо, отивам да взема меча"

- Беглец.- Нава прокара поглед по коридора. Светлината около него се увеличи, а падналите черни пера все едно се изпепелиха от сиянията:- Джес, ти ли се заемаш с него или аз? Докато брат ми също не се е появил.

"Върви..."-това беше "не,спокойно",казано по нейн си начин.
-Ти се оправяй с него,аз не мога очевидно...-поклати глава,отблъсквайки още една доза пера.-Ще ти окапят крилете така,ако не престанеш.
-Ако ти сритам задника по този начин,значи нямам проблеми.
-Доста устата си станала покрай него.
-Ти пък откъде ще знаеш?!
-Луната добре наблюдава мрака на нощта.-очите й отново просветнаха.-Като мрака в ума ти...
-Какво искаш да кажеш?
-Аааа,значи искаш да разбереш,по очите ти си личи...Знаеш за какво говоря,дете.

Лека усмивка, когато вече държеше този глупав меч, а магията си тръгваше, успокояваше...изчезваше...Беше доста добро острие, но старо...Много старо....Е, нямаше значение, прибра си го, с няколко пера го накара да изчезне. Нямаше нужда вече от маскировка, време беше да си вървят. Не й беше време на мистерията да се разкрива...Но какви ги мислеше, едва ли щяха да питат за него и врага му, нали...Как е започнало всичко...Тази история бе по-древна. Повдигна рамене и тръгна да се връща