Произведения на изкуството...

- Да...Може би... - той бе далеч сега, там, накрай света...В миналото така смятаха, но осъзнаваше, че сега е някак...различно... - Ще бъде, за сто години си събрах ума...Толкова ли станаха...

-Мхм...-дръпна се назад,бършейки сълзите си настрана.-Сто години те криех с крилете си,да не повярваш...Даже и аз не предполагах,че ще ми отнеме толкова време да намеря подходящо...тяло.
Не изглеждаше доволна от себе си...чувство за вина още обикаляше около сърцето й.Вярно,не беше убила детето,но не знаеше дали добре щеше да го приеме...

- Но пък не сгреши...Мисля...По-добре да се бавиш, отколкото да бързаш...За мен не и в този случай...Но няма значение вече.
Изпрати няколко пера към леглото, където се появи момчето, още ужасено като някакъв призрак...
- Да се опитаме да му обясним на него, вместо да философствам?

-Не се плаши...-приклекна пред образа му на огледалото.-Не сме те наранили или нещо подобно.Фактически...ти пак си си вкъщи,само че някой друг контролира тялото ти.

Той...Нямаше намерение да вика или пък да избяга...изглежда...Което се харесваше на Муртаг, изглеждаше му добър...ъ...Събеседник.
- Вие...Ангели ли сте? - попита тихичко като отново си каза, че май сънува и утре нищо няма да е останало от купчината черни пера, сипещи се от лилавокосия, бяха си за смяна вече

-Хай.-кимна усмихнато.-Бяхме част от онзи...сувенир,който си беше взел.Слава на Бога,мислех си,че онази продавачка кавато беше спъната,щеше да ни натроши на парчета.

- Татко ще ме убие - първата мисъл, която му мина през главата. Баща му го беше купил, макар че изглеждаше разтревожен тогава...Дали имаше тогава връзка междукнигата, между сувенира и тези...ангели...и баща му...Да бе, поклати глава и махна фантазиите
- Значи...вие...сте се нуждаели от помощ? - просветна му историята по-рано днес - Така ли?Ако е така...Защо от мен тогава?Не ме бива особено в повечето неща

-Не говори така.-приближи се още малко до стъклото,оставяйки няколко пера след себе си.-Той ме намери като една статуя...знаеш ли колко време мина,за да стана полезен помощник?Не го слушай какви ще ти ги наговори,бях същинска напаст отначало...

- Какви ще ми ги наговори... - той погледна към другия ангел, който чистеше крилата си, сякаш цял живот това беше правил, май го успокояваше. - Той...как...Нещо като "живеещи в едно тяло" ли сме...Като в филмите?
Някак можеше да схване болките, които го бяха запратили на непознато място отвъд сънищата...Книжките с ангели бяха интересни, но пък...Дали беше вярно онова написано там...

-Точно така.-усмихна се невинно.-Моля те да поделиш тялото си с него,малко в прецакана ситуация сме...Аз ще съм постоянно с вас да помагам и обяснявам,така че за това не се притеснявай.

- Но как мога да запазя тайната...Аз съм доста...бъбрив... - не беше и сигурен как...щеше да се получи. Едно беше да си фантазираш, а дуго беше да имаш истински ангел...зад гърба си...

-Извинявай,но...едва ли някой ще ти повярва,след като аз ще съм се скрила в раницата ти,докато ти се хвалиш.-усмихна се и реши да покаже,вместо да обясни.Лъка на гърба й засвети,тя вдигна глава и позволи на сиянието да я обгърне.
-Вуала.-беше толкова мъничка,даже и в джоба му щеше да се побере.-Какво ще кажеш,а?

- Су...Суге - направо зяпна като някой току-що влизащ някъде, където никой друг не беше виждал...Или още по-учудено.
- Проблемът му съм аз - онзи най-сетне се обади, все още с гръб сякаш го беше страх от момчето - Много говоря.
- Това няма да ми пречи - и без това понякога му липсваше някой с когото да говори в часовете... - Поне...Няма да си личи външно...Тъй че, мисля че не отказвам...Не отказвам да останете

-Аригато!-събра ръчички зад гърба си и даже се поклони пред огромното огледало.-Муртаг,само гледай да не ме стъпчеш...

- Няма, стоя на едно място - спокойно отбеляза той, беше се само изправил. - Всъщност ти как се казваш? - обърна се към момчето любопитно...първи въпрос от хиляди...Може би.
- Скай...
- Чудесно, небенце...Мисля, че с повечето от нещата още не си наясно, но...ще ги научиш в последствие и сега трябва да спиш...Сигурно и днес хората ходят на училище

-Спокойно...-протегна ръчичка към огледалото и внимателно го докосна.-Ще опазим тялото ти здраво,даже може би ще има и по някой бонус за теб.А сега,наистина...спи.

- Ще..опитам.. - изчезна така или иначе, нямаше намерение да го натоварва повече...Сутринта щеше да се оправят.
- Бонуси...Ще изкара хубави оценки в доджото или както спортуват днес...Това е ясно...Музеите още ли съществуват?

-Оу да.-запърха с крилца към него и се приземи в онази шантава прическа.-Първи ден и още от сега започваме работа,а?

- Ако ти се ходи...Малко съм излязъл от форма...Пък не друго, а историите от преди години няма ли случайно да излязат наяве ако пак се случи нещо подобно...Беше забавно

-Ти шегуваш ли се?-надвисна за момент между очите му.-Че аз вече изпратих едно перо по вятъра с бележка!И ме питаш...

- Обещанието си е обещание. - бележките си се спазваха, тъй че разпери крила и отвори прозореца - Няма да ги лъжем хората...Ано...Има ли всъщност нещо много интересно ценно там? - докато скачаше и разперваше крила вече, оставяйки стаята празна

-Хубаво,че около магазина се навъртаха разни любители на мистериозните историйки...Чувал си за Ромео и Жулиета...Е,последните няколко седмици докато ти спеше,аз се ослушвах в магазина и дочух как из града няколко хора са виждали призрачна фигура да се мотае насам-натам,търсейки любимата си.Мечът в галерията до общината-и посочи на юг.-Сигурно там е залостена магията.

- Супер, перфектно като за начало - и обърна посоката си на юг, за да намери указаното място - Жалко, че тези двамата не ги познавам...Щеше да е интересно
Какъв странен град...Колко светлини..Като от магия...
- Тея хора...Много са напреднали... - поклати леко глава след няколко минути мълчаливо летене и тръгна надолу, усещайки, че това там трябва да е мястото...

А аз...заминавам с куршуми след себе си да си мечтая в тъмното...(отчаяние)

-Което значи,че полицията ще бъде по-интересна.-ухили се дяволито ангелчето и стисна няколко кичура,да не излети назад от вятъра.-И защитите ще са повече и непознати за нас...това наистина си е предизвикателство.

-Нава...-Джесика се приближи до белокосия,намествайки палото си.-Надявам се тези,за които толкова много сме търсили,да не са онези,които тази вечер ще ограбят една от галериите.Стивън пак ме помоли да дойда и да помогна и хич не ми се иска да седя на такъв кръстопът...

- Трудно е да се каже дали са едни и същи... личности.- отвърна той и се обърна към нея:- Звънях на Андори, но не си вдига телефона, явно наистина случаят е сериозен. Да проверим.