Произведения на изкуството...

"Сега момче, приближи се"
"По покрива ли?"
Без повече въпроси се затича по покрива, оставяйки зад себе си черни перца от невидимия засега ангел.

- Меши...Мееши! - залепен за витрината не далеч от училището като ученик гледаше изложените хлебни изделия. "А не, тоя път ще крада, не мога без храна...Ще умра"
Въпреки че всичко го влечеше към...някоя от сградите там...Там...

- Това...- очите му се разшириха:- Някаква шега ли е?
- Кое?- сестра му само го погледна замислено, но не вдигна поглед в посоката, в който той гледаше.
- Нищо, забрави.- тръсна глава и се насочи към вратата. Нана го изгледа отнесено, като също хвърли поглед на вън, но все едно онова, което той видя, оставаше скрито за нея.

-Какво става тук?!-Джесика се появи от някъде и издърпа децата далеч от вратата.-Какво се случи?Къде е учителят ви?!

-Х-хиро.-онзи се ухили доволно и се измъкна от хватката му.-Глупак.Няма да я предам толкова лесно.
-Върни ми я,веднага!-онзи закрещя,оформяйки черно кълбо в ръцете си.-Тя принадлежи на нас още от както я приеха в тъмнината!
-Не ме интересува.-онзи захвърли рамката на очилата и показа кървавочервените си очи.-На всичкото отгоре,аз не съм я наранил,че да ми трошиш очилата.
-Брей!
-Тя само спи спокойно,но ако продължиш да викаш като разбеснял се варварин,това няма да продължи дълго.
-Не искам да те слушам!Върни ми я!
-Вземи си я сам.

- Той... той...- заговори Джин уплашено, наистина учителя липсваше, а и Скай също, а онова перо... беше успял да го грабне, преди Хичиру да ги изкара от там и сега се взираше в него с разширени очи, а то все едно примигваше съвсем леко, все едно предупредително или като зов:- Не знам...- успя да завърши, като най- сетне вдигна глава към нея:- Ма... мо?

-Бързо,заведетете децата при лекаря,там имаше някои сериозни вещества!-извика на останалите учители,които се бяха притичали на помощ,а след това се обърна към детето.-Спокойно,Джин,спокойно...
Сложи ръка на челото му и тя съвсем леко и незабележимо засвети...Момчето беше наред,после повтори и при сестра му.
-Джин...-чак сега го забеляза в тревогата си.-Откъде взе това перо?

- А?!- от начало не можеше да възприеме думите й, но след малко се окопити и погледна пак перото:- От... от кабинета на Нава- сама, снощи. Гомен....- погледна я с виновна физиономия и затвори очи:- Гоменасай...

-Аз колко пъти трябва да ти казвам да не влизаш там?-не звучеше ядосана...добре де,мъничко.-Защо ровиш в нещата на баща си?И този кабинет е толкова наблъскан с книги,като нищо някоя да се озове на главата ти.
Пое си дълбоко дъх,винаги мразеше да се ядосва на децата...Взе внимателно перото от ръцете на момченцето,а след това вдигна Джин в ръцете си.

- Просто го видях там и то... то ми хареса и...- замълча като преглътна виновно:- Нищо не съм пипал друго, само него... може ли... да о задържа?- това дойде изневиделица дори за него, не знаеше защо го казва, но някак си наистина искаше да задържи това перо.
" Вече е привързан, но е напълно неопитен. Дори и да го скрием, пак ще го намери. Глупава грешка от моя страна..."- промълви Нава мислено, приближавайки се бавно към тях.

"Съществата като теб са прекалено упорити" момчето загуби контрол и предаде щафетата на другото си "аз", ако така можеше да се нарече изобщо. Ангелът го беше накарал да изпие отвара, с която по-лесно да си прави каквото си ще.
- Хайде да не спорим, върни я веднага.
"Не ми се ще да се срещам с господин любител на статуи още от сега"
А и едва ли, господин любителя имаше друг проблем сега, а именно да се нахрани...Но той си беше твърде непредсказуем за Муртаг

"Страхотно...просто страхотно..."
-Не,Джин.Върни ми го,сега.

-Гледай си работата.
-Ах ти...!-онзи отново понечи да го фрасне,този път с юмрук пропит с магия,но Хичиру се изплъзна и го запрати назад.
-Твърдиш,че са ви я дали още от малка...но кой я изгуби,хм?Заради кого тя се превърна в статуя?И сега защо кошмари я измъчват?
Хиро затвори уста,преди да е изплюл още една ругатня,и се заслуша.
-Като беше малка,преди тя да се присъедини към вас...аз още от тогава я познавам.

- Не.- отвърна момчето сериозно и я погледна, поклащайки леко глава:- Искам да го задържа. Онегай?!

- Защо не си опитал да си я върнеш тогава?Защо чак сега, когато вече трудно бихте били заедно, защото същността й е променена...Чудя се...Да, аз я изгубих...Само че бях само аз.
- И аз я превърнах в статуя. Само дето не беше той - присмя се русокосият ангел на другия край на покрива зад крадеца, макар и да изглеждаше малко изтощен. - Може би ти искаш да я последваш, своята позната?
Нямаше нужда да пита, понеже почти веднага беше изпратил и едно бяло перо, готов за...забава?По негов стил...И все пак, изглеждаше по-слабо от преди, не че му пречеше да бъде злобен

" Тук е вече!"- възкликна и погледна към един от прозорците в коридора, а след малко и погледна тревожно Джин. Момчето гледаше към перото в ръката на Джесика, а неговата ръчичка потрепваше леко, с желание да грабне това бяло нещо.

"Това перо...Е мое...И ще се наложи да си го върна. Не си спомням да съм давал на някого да ме скубе...Или да съм давал подобно нещо доброволно"
Приготви ново след първото и го пусна отново без значение дали точно вампира щеше да уцели или някого от другите...И без това нямаше особено значение

" Ще си го върнеш, но чрез нас. До детето няма да се доближиш."- съобщи Нава, като леко се намръщи. Очевидно щяха да си имам повече проблеми с вече проявилата се пристрастеност на Джин към перото, от колкото с ангелите, вампирите и другите които бяха вече в града или се очакваше скоро да дойдат.

-Пусни ме бе!Искам навън!Онзи психопат е наоколо и ако пак му позволя да създаде пробле-
Перото разкъса джоба му и ангелчето се строполи долу на земята,търкайки натъртеното си дупе.

- А така, решен е прблема, сега си искам вампирската статуя - и приготви три бели перца, с които да играе на гоненица и които не се подвоуми да пусне - А после, Муртаг, имаме една дискусая за решаване..Мъничка

-Джени!-Хичиру се стресна,когато видя как тя отблъсна всичките пера с лъка си,вече в нормален ръст.
-Махни се...МАХНИ СЕ!-разкрещя се на ангела.-Изчезни!Толкова съм ти набрала,не си мисли,че ще ти се размине!

- Не става - ухили се той и образува ново перо - Меши...Планирам да ви обера, гладен съм, а не ми се проси. Хайде бе, момчето си е богато

- Гладен?- примига въпросително онова белокосо момиче, което излезе внимателно от един от капаците на покрива на училището, а след малко го затвори след себе си и застана върху него, че други да не правят опити да се качват:- И какво ти се яде?

- Що за глупост? - стрелна я за миг с очи, да не би да се окаже някаква клопка от...Тайната, дори и злобен да беше бяха си обещали да не говорят за това. - Там по надолу има едно магазинче, продаваха хляб с нещо вътре..Сандвич май се казваше...Каквото и да е, нещо за ядене. - обърна поглед към лилавокосия с нова порция пера - Хайде, нямам намерение да се хабя за тебе, слабчо

Нана се засмя леко и поклати глава:
- Уреден си, ако кротнеш, докато моя брат не е решил да провери как стоят нещата. Тогава ще стане сложно, Муртаг вече среща онези двамата, снощи.
" Нана?!"
" Опитвам се да отклоня вниманието от перото долу. Дайте го на Джин и го измъкнете от тук, докато не е станало наистина, ама наистина сериозно... знаеш какво е, чул си нали? Разбира се."

- При него нещата не стоят така. - поклати леко глава Муртаг, но другият се направи че не го е чул.
- Не ме интересува, искам си хляба...Ти там, вампирския, разкарай се, че ослужняваш нещата, имам още работа, няма да вися тук цял ден - после се обърна пак - И перото си искам...Защо все аз трябва да говоря?

- Перо?- наклони глава на една страна, уж не разбрала:- За пера трябва да говорите с някой от братята ми, те колекционират по принцип, и бели и черни.- вдигна рамене и малко се отмести от капака:- Други гладни, че започвам и аз...?

Русокосият се ухили, и да не знаеше...О, той щеше да си прибере своето ако си наумеше по един или друг начин.
- Ти какво би предложила за ядене тогава? - май му беше в характера да пренебрегва наполовина свършената работа и..хората въобще...За Муртаг от една страна това беше добре. По принцип денем те не се биеха, най-много си разменяха обиди..Нощем беше лошо...Сега дори можеха да са склонни към "приятелство"