Произведения на изкуството...

- Да бе...- промърмори Нана и също се обърна, но само за да попадне наистина в ръцете на братята си:
- Да обсъдим!- процеди Ника и я дръпна нататък, следван от белокосият.
- Какво толкова ще обсъждаме. Ти искаш да ги уловиш и защо? За да си нещо повече от него.- погледна първо червенокосия, после другия:- Но нищо няма да постигнете, а и ти с твоята неутралност. Само ще усложните нещата. Те, и двамата, са застрашени и...
- От кого могат да бъдат застрашени точно те?- запита Нава, вече излизайки от сградата.
- От... един Магьосник, мисля че е този, от когото искаше да ги пази мама, но...
- Глупости! Това са само слухове, никой не може да каже със сигурност, те съществуват от толкова време, а и щом няма писмени... няма, нали? Нищо на хартия, което да потвърждава?
- Всъщност имаше, но... текстовете се заличиха преди няколко години, горе- долу същата година в която се роди Джин.
- Всички на неговата възраст. И какво общо има това?
- Не знам, но явно има. Много текстове се заличиха тогава , а и много след като ангелите се събудиха.- Нава стисна очи и намести очилата си замислено:- И все пак, Нана, не можеш да върнеш перото на Ним, не и докато...
- С него се разбрахме за това. Всичко ще е готово утре вечер, така че мисля, че разговорът приключи.- дръпна се рязко от двамата и продължи нататък мълчаливо.
- Ще го направи, нали?- запита Ника смръщено.
- Със сигурност, както ти ще се опиташ да ги уловиш. Не се и съмнявам.

Под поредната лъжа, че трябва да се върне до работата си, набеденият магьосник вече се връщаше назад, криейки се и пристъпвайки тихо по тесните тъмни улички. Скоро щеше да достигне целта си, а тя кротко спеше под няколко кашона, завита с белите си крила...Както преди да ги получи, много добре си спомняше тоя момент.
"Знаеш, че никой не би те защитил. Ти ще се върнеш, сега"
Малко по-късно ангелът щеше да е сигурен, че перото, което искаше е по-добре да си остане там. Този ключ не биваше да попада в този ужасен човек. Но ангелът сега още спеше, несъзнавайки, че леко присветкващият магьосник вече го доближава, сякаш искаше да хване някое гълъбче.

В друга част на града, почти, чернокосото момче се прозяваше и бързаше по коридора. Дори и да му се спеше...В училище трябваше да е, не да привлича внимание...Нали...

- Ехо, тук ли си?- Джули размаха ръка пред лицето на брат си, докато просто стояха в коридора и уж разговаряха. Джин беше отнесен на някъде, а перото си стоеше кротко в джоба на якето му:- Ей!- извика тя раздразнено и го върна в реалността:
- Той е в беда.- проговори, като примига и я погледна някак притеснено.
- Той? Кой?
- Той, той...- поклати силно глава и затвори очи:- И мен ме е страх.

"Да вляза..Да не вляза.." зад ъгъла чернокоското преглътна, после си погледна часовника. Имаше още малко от часа, щеше да го пропусне и да влезе за другия час, така щеше да е най-добре...Да...

- Ним...Ним-чан, събуди се. - не биваше да го прави, направо си изкара акълите, но когато понечи да излети силната воля на магьосника, активирал магия не му го позволи и кестенявкото го хвана за ръката. - Къде отиваш?Остани. Смятах да те питам къде си скрил онова...
- Кое? - направи се на тъп, нямаше намерение да дава пера, които дори не бяха в него, макар че веднага си представи търсеното. Пред погледа му се изпречиха едни огромни ножици.
- Ще говорим по пътя, преди това трябва да те откажа от летенето, Ним. После ще се наложи да намеря перото ти сам

- Хванат е!- почти извика и стисна очи силно, поставяйки ръка на перото във вътрешния джоб.
- Кой кого е хванал, за какво говориш?!- паникьоса се Джули, момчето говореше несмислено и все едно бълнуваше, а това му се случваше за първи път, което я стресна още повече.
- Той, той... ангелът, Ним.- пророни и стисна още по- силно очи.
- Ангел? Що за глупости!
- Страх...

"Страх...?"- Нана вдигна глава към небето замислено и спря точно преди да пресече, тази дума все едно прокънтя в ушите й наистина ужасяващо:
- Кой го е страх? Да не би да...- очите й се разшириха за момент, а след малко се смръщи:- Невъзможно!

- От къде знаеш? - не беше негов въпроса, но когато ангел съществуваше чрез теб, не беше лесно да спираш стреснатото му събуждане. Поне не прозвуча с неговия глас, а със своя момчешки. Тъкмо беше влязъл, когато съвсем без да иска мина покрай водещия се разговор и това окончателно разбуди чернотата, наречена Муртаг.

- Никое от тези не е. Не мислех, че си се превърнал в Муртаг, да криеш. Но не се безпокой, ще се поразходя...и ще намеря това, което търся от векове, нали. - май този магьосник освен магьосник го биваше и за фризьор...На пилета...Така хубаво стрижеше, че всеки можеше да го хване ужас, наоколо летяха бели пухчета и пера наред с опитите на творението му да го отблъсне

- Какво?- зеленокосата тотално се стресна, за какво говореха тези двамата.
- Усещам го.- проговори, като погледна Скай. Изобщо не се замисли дали ще му повярва или не, сякаш просто знаеше за какво говори, макар и да не беше сигурен, а знаеше че и чернокосото момче някак го разбира:- И става по- силно.

Момчето се обърна към прозореца за кратък трескав размисъл, после пак се обърна.
- Трябва да отида там. - не знаеше защо, беше си негово собствено мнение, тук Муртаг не можеше да се бърка, не можеше. - Трябва да му се помогне.

- Ой, Ним, къде отиваш? - имаше намерението да доведе другия тук, това можеше да послужи...Малко или много те двамата бяха свързани, знаеше го, затова остави ангела да се опита да избяха, отказал се от борбата, ужасен

- Трябва...- кимна с глава положително и извади перцето от джоба си внимателно:- То сякаш... не, не знам.
Джули напълно се отказа от двамата, въпросите й не бяха чути, само махна с ръка и се смръщи:
- И къде смятате да отидете? На училище сме все пак!

Нана сви зад един от ъглите, почти тичайки. Вече съжаляваше за няколко неща, нищо че беше казала обратното и то точно в същия ден. Май не трябваше да изпуска от поглед нито белокрилия, нито Магьосника.
" Къде си?"

- Това не е най-големият ни проблем - усмихна се, след като я стрелна с очи, после погледна пак перото. - Скрий го.
Това вече...Ангелът така твърдеше, не знаеше защо, но знаеше, че този черен ангел има смътното желание точно това перо да не се губи.
Момчето си пое дъх и се затича накъдето го водеше усета на Муртаг, надяваше се да е верен.

Все пак, беше трудно да се ориентираш из лабиринта от улички, а зад себе си да чуваш смеха, който се забавляваше и забавляваше, следвайки стъпките ти бавно, сигурно...Не можеше да полети на едно крило...Не можеше да се скрие никъде

- Скай?!- подвикна момичето, но докато се усети и брат й вече беше изчезнал, следвайки другото момче. Прибра пак перото в джоб:
- И ти ли го усещаш?- попита, настигайки го малко по- малко:- Снощи, когато го намерих и сутринта, си мислех че може да е мое вече, той като не поискаха да го върна обратно, а знаеха че е в мен, но сега... Сега съм сигурен, че не е мое, а на някой друг, който май го търси... И трябва да му го върна, но не искам, което е странно.- за момент забави хода си замислено:- Знаеш ли нещо, Скай?

- Ела тук.- дръпна го на страни рязко, зад друга стена, на още по- тясна уличка и някак полуразрушена сграда, и се облегна ослушвайки се.

Дълго не отговори, сякаш чакаше разрешение от Муртаг, но ангела остави това единствено на неговия ум.
- Знам...Но не много...Само това, което ми е казано и трябва да знам, според някой друг - каза тихо, после също забави. Не знаеше кой щеше да срещне там и това леко го обезкуражи, но поклати глава и отново продължи трескаво.

Белокрилият се свлече по стената не на себе си и остана там като вкаменен, дори без да диша, чувствайки спокойните стъпки на мъжа, който вече приближаваше.
- Криеш ли се, Ним-чан? - каза тихо накрая, после се засмя, макар и да знаеше, че ужасеното същество, събудено насред спокойствие няма да реагира

Джин не отговори, а само забърза след него, а скоро и до него. Дърпаше го, просто го дърпаше, а не можеше да спре, то той и не искаше де...

Нана се смръщи още и затаи дъх. Вдигна бавно ръка пред лицето си и в дланта й няколко малки стъклени топчета просветнаха, първо в бяло, после в червено и последно- в розово, като запазиха именно това бледо сияние. Някъде далече, в други две посоки, няколко зарчета просветнаха по същия начин, но запазиха червено сияние, а малки пирамидки- бяло:
- Глупаво момиче!- възкликнаха, макар и да не бяха заедно в момента, често се случваше да казват нещо по едно и също време.

"Наляво, той се крие и не може да лети" въздъхна Муртаг, преодолял мълчанието след мигове и завлече Скай в лабиринта от улички, където бе така тихо...Тихо, обаче се чувстваше някаква напрегнатост, нещо се случваше някъде наоколо.

Магьосникът постоя малко на своето място, после огледа сградите наоколо и пак се усмихна спокойно, зловещо...Поне...От гледна точка на ангела, който не беше очаквал подобно нападение с цел забавление.
Мъжът вдигна глава след миг и продължи да доближава без да си прави труда да си прави защити, като последен глупак, може би

" Продължи на право, ще го задържа."- погледна към Ним за момент, а после извърна глава на страни, като топчетата засветиха по- силно. Надяваше се братята й също да стигнат на време, беше сигурна че вече са на път, винаги... Напуснали работните си места без обяснения, мълчаливо и съсредоточено, сега се придвижваха все така концентрирано, привлечени от енергията на онези топчета. Дори от страни малко приличаха на роботи, програмирани с определена цел, към която приближаваха.

Не реагира веднага, но после се надигна и тръгна, подпирайки се на стената, все едно беше пиян, по-скоро краката не го държаха.
В същото време магьосникът стоеше на едно място, затворил очи, променящ се малко по малко, стъпка по стъпка, най-малко дрехите му се променяха под напора на магията в него. Никога нямаше да покаже истинското си лице, помнеха го само двама.
"Тате" ужасено едва не наруши магията на магьосника неговия син, който се появи зад него от същата улица

Джин спря зад момчето и очите му се разшириха, а онзи когото търсеше, усещаше, че се отдалечава:
- Скай, Джин, махнете се от там, веднага!- извика белокосата, като вдигна ръката с топчетата пред себе си, а другата си ръка задържа така все едно всеки момент щеше да изстреля първото топче към онзи магьосник.

Момчето стисна зъби, но после кимна на другото да минат по друг път, нещо смътно му казваше "Махни се, веднага!" и май смяташе, че е правилно.
- Да идем да намерим онзи. - предложи и без да чака свърна по друга улица, като няколко пъти се обърна по навик.
Баща му отвори най-сетне учи, ухили се широко, хвана една тояга от въздуха и замаха с нея, за да си осигури защитата, която му трябваше

Първото топче не закъсня, а след него още две, които във въздуха заприличаха на малки комети с розовишкави опашки. Но се разбиха директно в тази защита, напълно се разпаднаха ставайки на стъклени прашинки, които дори не се забелязаха как се посипаха по земята. Още няколко, но и с тях се случи същото. Маиите й бяха безсмислени, не само сега, но и за напред, разбра го и настръхна, но не отстъпи. Стисна длан и разтваряйки я още няколко топчета засияха:
- Защо ли ми се струва, че не знаеш кога да спреш с властта си?- попита, а в последствие и с новите няколко топчета и очите й просветнаха. Трябваше й време, само това ,поне за този момент.

- Знам, държа на властта над робите си, в противен случай подчинението се проваля. - тихичко отбеляза, после се огледа най-спокойно. - Махай се, Ним като мое творение принадлежи на мен.
Вдигайки тоягата запрати своята сива магиянаоколо, сякаш в опит за отвръщане на атаката...или в опит да намери някой свой "роб"

- А аз мисля, че е време вече да освободиш тези твои... роби. Той, както и другия ще са свободни.- изпусна нарочно няколко топчета, които чупейки се издигнаха бариера, сфера около нея:- Защо не ги оставиш намира най- сетне? Не си ли ги тормозил достатъчно вече?

Близнаците се засякоха точно на същия ъгъл, покрай който Нана беше минала, следваха нейните стъпки. Но не си казваха нищо, просто вървяха, знаеха на къде и защо.

Някъде из уличките скритото бяло перо просветна за съвсем кратък миг, предупредително, поне според момчето.

- Не, няма да са. - той се засмя отново и превъртя тоягата, така че изпрати сива светлина срещу опонента си, макар че беше колкото да поддържа битката иразговора си - Те са моите опитни зайчета, ще ги хвана, винаги. Те са мои и ми принадлежат.

- Хитори ни...шинай де... - обади се белокрилият, когато усети стъпките на далеч по милото може би момче зад себе си, свил се в ъгъла на улица без изход.
- Ти ли си...Ним? - обади се след миг Скай, който беше чул молбата, макар и доста тиха и объркваща
- На кого ти приличам? - за миг го погледна но после пак наведе глава и се сви още повече

- Ним? Значи си ти?- проговори тихо кестенявото момче, като застина на място, гледайки ангела:- Теб съм усетил. Твоя... страх... Твоето перо?

- Скоро не!- отвърна троснато и вдигна ръце пред себе си, изпускайки и другите топчета ,които държеше. Бариерата се увеличи, но само да я предпази от директен контакт с чуждата магия, само че не и да я задържи на място. При удара цялата сфера се отмести на зад, заедно с Нана, а тя самата за малко да изпищи стреснато. Отвори очи и се смръщи гневно, след малко пак стисна ръце, създавайки още топчета, които направо хвърли към него с още по- ярка розова светлина.

Той отново вдигна глава след малко.
- Ти сигурно си момчето с перото.... - сви се още малко, сякаш очакваше нападение от тези двамата - Да...Вероятно...Си усетил нещо. Всъщност...Не бива да сте тук.
Само че вглеждайки се в едното дете разбра причината, дълбоките лилави очи.

- Хайде, след като свалих птица от небето, значи имам минимален шанс, нали - повдигна рамене магьосника там и отново се засмя - Нямаш причина да стоиш на тяхна страна, просто ги остави. Нищо не знаеш

- Не е важно какво знам и какво не. Важно е, че имам цел и няма да я изоставя, независимо от рисковете.- отвърна и пристъпи крачка напред, връщайки се на предишното си място:- Така трябва!

Джин приближи бавно и плахо, вглеждайки се в него:
- Перото е твое... вече съм напълно сигурен. Трябва да ти го върна, нали?- вдигна ръка и я постави на джобчето, на перото.