Произведения на изкуството...

Хиро блокира сивотата със своя собствена бариера,която май беше снабдена с доста магическа енергия,тъй като различни заклинания започнаха да фучат и трещят наоколо.
"Накъде ни водиш,по дяволите?!"-извика онова кълбо.

"Към...Края" скоро стъпи на осветената от слънцето улица, където минаваха хора от време на време, но рядко. Тиха уличка от преградията, където никой нямаше да обърне внимание на този турист...Или просяк, кой знаеше. Ним се свлече до ъгъла на една от сградите и остана там, затваряйки очи. Сега щеше да се наложи да поживее малко като нормален човек, докато му зарастнеха крилата, ако можеше да се изрази така.

Магьосникът се смееше там, после скочи надолу заедно с тоягата си, светейки ярко, готов да пречупи всичко само и само да се добере до едното си творение поне. Щом другото го нямаше...

Белият лъч дойде като от нищото, ярък и горещ, някъде от сияещата в бяло фигура, докато другите двама бяха зад него.
" Намери децата и Ним."- обърна се към момичето, а тя само кимна и продължи напред, а след малко и сви по една от уличките, по посока на ангела и черното кълбо. Червенокосият остана обаче, независимо че силата му не беше толкова голяма, нямаше да се отказва, виждайки случващото се.

-Ой!-още един лъч от някъде се появи и разцепи сивотата,блокирайки пътя на магьосника с катаната.-След като всички ще си зарязват работата,защо пък и аз да не дойда?

-И сега какво?-кълбото се разтопи и изчезна,а тя прибра лъка и скри крилете...Погледна надолу към двете момчета и въздъхна,имаше лошото чувство,че тя носеше голяма порция от вината за всичко това...

- Нима?Не го искаш наистина - онова нещо с тоягата въпреки всичко успя някак да се приземи долу, заобиколен от собствените си същества, Муртаг и...Всъщност него не го интересухава особено околните, вероятно. - Трябва да се върна преди вечеря, предупреждавам ви.

- Сега ли?Ти решаваш за себе си - измърмори русокосия долу, без да си прави труда изобщо да я поглежда или да се помести - От тук всеки може да отиде където иска...Където мисли, че е безопасно

- Че защо си мислиш, че ние не трябва.- повдигна вежди Нава и погледна синекосата:- Пък си имаме и деца...
- И работа, ще ме уволнят.- намеси се Ника, заставайки до брат си с червено кълбо в ръце, този път не бяха кубчетата и пирамидките, този път беше нещо по- мощно.

- У дома, Джин, заведи ги в къщи.- Нана се спря на разстояние и задиша тежко, уморено:- Нава гради защитни прегради и магии още от както живее там, така че там е най- безопасно. вървете, бързо!

- Да бяхте помислили за това по-рано - подсмихна се лекичко мъжа и стисна тоягата с две ръце като старец, който нямаше повече сили. - Пък не е много късно, нали?
Кимна на сенките и очите зад себе си, още от неговите играчки, но не бяха живи. Грандиозния му проект беше тук в тъмнината и нямаше да се отказва от него все още. Държеше на своето, докато сенките около самия него се сгъстяваха, сякаш се опитваха да го защитят.

- Не я ли чухте. - обади се след малко русокоското долу вдигайки глава.
- И ти ли си толкова досаден глупав инат? - изкрещя му чернокосото момче посочвайки неопределено там, където трябваше да е Муртаг.
- Не очаквам съчуствие от малчо като теб и то кой...

Дженифър само мълчаливо го хвана за яката и го затътри по пътя след белокоската,без хич нищо да го пита.А беше готова и да му подари много повече от една цицина на главата с лъка...щеше да бъде огромно удоволствие.

-Мрак,сенки,мрак,сенки.-изсумтя синекосата и замахна с катаната,с която разцепи почти цялата бариера с лунната си светлина.-Не можеш да се опънеш на Луната с това,приятел,измисли нещо друго.

- Много си упорита, бих те превърнал в друга статуйка...Беше забавно. - измърмори отново, можеше да го прави с часове, но когато целеше да ядосва Муртаг, най-често. Иначе досаждаше сам на себе си. - Хич не се разбираш че е толкова по-лесно да ме оставиш за опитно зайче и Муртаг да си гледа работата.
Не че нямаше на предвид че и не го слушат, но пък...Той си беше той нали?

- Добре. - кимна в съгласие онзи, сякаш обичаше да приема съвети и да ги изпълнява, после вдигна ръка с нещо блестящо...Някакви нещица се разпърснаха наоколо, менящи цвета си бързо, образувайки нещо около всички.
- Ще избухне - ангела реши да си включи мозъка, беше виждал това и преди. - Ако фигурата се създаде...
Не биваше...

-Да ме...-изведнъж се спря и стисна яката му по-силно.-Статуетка?Статуетка?!Ти ли си бил?!

-Муртаг...-Хиро създаде бариера пред стреснатата Джесика и я защити от експлозиите.-Не знам твоя приятел какви ги върши,но Джени внезапно се ядоса...ама сериозно се ядоса.

- Естествено, това е специалитетът ми. - поклати глава, съгласявайки се. - Битките изискват жертвички. Пък и Муртаг иначе е флегма.
Сега най-вероятно очакваше нещо лошо върху себе си, но сигурно беше време...Не знаеше..

Черният ангел стисна зъби пак и се намръщи.
- Злобее по своя си начин...Знаех си че не биваше да си го изпращам.
Нямаше време да стори или каже друго, понеже "шефът" вече атакуваше с нови порции подобни избухливи нещица, примесени с нещо остро и летящо невидимо наоколо. За него това беше детска игра на фокуси, с които целеше...Много неща на времето

Пляс!
-Подъл мръсник!-изхъска,след като окончателно му остави на бузата един отпечатък на ръката за спомен.-Ако не беше Муртаг,да съм ти клъцнала и другото крило!
И продължи да го влачи,без да забравя да минава право през големите болезнени дупки и пукнатини в тротоара.Без малко и да го блъсне в един пътен знак.

- Той не ти пречи да го сториш - каза след малко мълчание. - И без това накрая ще го бия, слабчо.
- Още ли си вярваш? - позволи си да се обади Скай, който вървеше зад тях и пътешествието на русия едва ли му харесваше на пръв поглед..Е, не можеше да се каже че на Ним му беше приятно, но не го показваше.
- Разбира се, оптимистите живеят по-дълго

- Оптимисти.- промърмори Нана и го погледна през рамо:- Понякога те си патят най- много.
Джин кимна леко, слушайки внимателно и без да гъкне, все едно беше виждал последиците от прекаленото оптимистично мислене. И беше така, но над някой друг, в сънищата си.

Стените и земята се обляха в червено, като заляти от боя, много и ярка червена боя, която позволи на онези самопридвижващи се магии да проличат, поне до толкова че да станат мишена. Нава потръпна и прониза брат си с поглед, но не беше сега момента да спорят за светли и тъмни магии и ефектите от сблъсъците между тях. Замахна с ръка, като няколко лъча застигнаха целите си, пронизвайки и разпръсквайки магическите привидения.

- Знам, но пък не ме устройва да съм вечно недоволен от живота. - май нямаше никакво намерение да спре да бърбори...Или просто си правеше кеф.

Магьосникът удари тоягата в земята, за да дойдат и онези, които държаха невидимите досега остриета, колкото да си погледне часовника.
- Пет минути няма да стигнат за такава битка.

-Боже,колко си умен само.-и едва не затътри с него една от пейките,в които го блъсна.

- Май ще е по- добре да понедоволстваш малко.- подсмихна се Нана, като свиха по поредната пряка, че и подминаха две автобусни спирки даже.

- Определено.- отвърна червенокосият, а аленият цвят започна бавно да се присмуква към него, сформирайки сфери в ръцете му.
- Пусни си отпуск.- обади се Нава, приготвяйки нови лъчи като копия към онова... създание.
- Нали трябва да те вкарам в болница, ако го направя.- изхили се раздразнено брат му и поклати глава:- Или да те убия.
- Невъзможно, но да не го обсъждаме сега.

- Какъв е смисъла, тя така и така си ме мрази. Трябва да се оплача на някого от вас или какво. Няма да се промени.

Човекът, около който се тълпяха онези грозните, създадени от мъгла току-що май щеше да се откаже на скоро време. Искаше своите си ангелчета. Трябваше да ги хване сам, когато бяха сами...Така щеше да е най-добре, наистина.
- Да свършваме вече. - протегна ръка, на която кацна огромна птица, мъглява като другите силуети - Върви, Атрею, върви

- Защо не оставите спора за някой друг път?- обади се Джин най- сетне и огледа всички замислено, като пак постави ръка върху перото в джоба си.
" Страх..."

Ника повдигна вежди, а червените сфери се смалиха.
- Не сваляй гарда, братко.- прошепна Нава, без да откъсва очи от Магьосника и излитащата странната птица.
- Слушай.- прошепна и той и вдигна глава нагоре, наистина ослушвайки се.

-Защото заради този мръсник не само,че живеехме сто години като фигурка и стояхме в разни миризливи антикварни магазини,ами и аз не знам нищо за миналото си.-как искаше да го хване за косата,а не за яката...-Била съм статуетка повече от трийсет години,това е всичко,което Муртаг ми обясни.

- Само това ли, наистина. - ухили се, но нямаше намерение да му се меси в неговите си работи. - Малко са му сто, следващия път ще му дам двеста.

Птицата излетя от ръката му, нададе писък и тръгна да атакува, повличайки магията около създателя си след себе си без да се колебае, тя не мислеше.

- Защо направо и тримата не се самовкамените, че да мирнете поне малко.- процеди Нана, като се обърна към Джени и Ним.

- Казах ти!- извика, като използва белите лъчи, за да избута Ника от пътя на птицата. Червенокосият определено си играеше с огъня, като намали концентрацията на магиите си, а сега и пострада от силите на брат си.

- Не ми се ще, тя е досадна. Пък и Муртаг и аз си имаме запланувани битки, отдавна го чакам да дойде, мислех че няма да си взима толкова дълъг отпуск. - пък и...Магьосникът се беше появил..По-добре да беше сам, да не разпръсква несигурността и слабостта си

Остави птицата да кълве яростно по магии и където свари, заедно с другите мъглици и обърна гръб на това, гледайки отново часовника си. Защо му се щеше да има повечко време...Арвен щеше да тръгне да го търси, ако не се върнеше навреме...Повдигна рамене, после пак скочи горе на покрива

-Досадна значи.-прехапа устни.-Колко още остава до къщата?

-Махни се!-синекосата замахна с катаната си и накълца пилето на две.-Супер...изтървахме го.
Погледна нагоре към покривите...нищо,авсолютно нищо.

- Още малко.- отвърна Джин, поклащайки глава:- Още пряка.

- Ще се върне, той иска нещо.- обади се Ника, изправяйки се бавно.
- Иска ангелите, а с единя са децата и Нана.- промърмори белокосият, прекратявайки бялото сияние:- Ако посмее да ги доближи май наистина ще се наложи да избера страна.
- Да помагаш? Мисля, че и аз.- засмя се леко другия и потърка изкълченото рамо, където дрехата беше и разкъсана, а и самото рамо кървеше малко.